Решение № 144 от 03.09.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Враца, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселка Ц. Иванова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова в присъствието на прокурора Ц. Й. Р. като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело № 20261400200457 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 32 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.

Делото е образувано по изпратено по местна подсъдност от Окръжен съд-Велико Търново искане на Централното инкасаторско бюро към Министерството на правосъдието и сигурността на Кралство Нидерландия /Centraal Justitieel Incassobureau, Ministerie van Justitie en Veiligheid-CJIB/ за признаване и изпълнение на решение на несъдебен орган на Кралство Нидерландия - Politie ZaWa, Transactiemodule, постановено на 02.04.2026 г. и влязло в сила на 14.05.2026 г., с което на българския гражданин Б. П. Б., роден на *** г. в гр. Враца, е наложена финансова санкция - глоба в размер на 130 евро за нарушение на правилата за движение по пътищата. Решението е придружено с удостоверение, издадено в изпълнение на чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета.

С протоколно определение от 25.08.2026 г. по ЧНД № 513/2026 г. Окръжен съд-Велико Търново е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд-Враца, след като от служебно изискана справка от НБД „Население“ е установено, че постоянният адрес на засегнатото лице е в *** В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура-Враца изразява становище, че са налице законовите предпоставки за признаване и изпълнение на решението.

Засегнатото лице Б. П. Б., нередовно призован, не се явява. Изпратената до постоянния му адрес в с. *** призовка е върната в цялост с отбелязване, че лицето не пребивава на територията на страната, а по данни на близки живее в чужбина.

Назначеният на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 3 ЗПИИАКОРНФС служебен защитник - адв. Е. И. заявява, че не оспорва наличието на формалните 1 предпоставки за признаване и моли решението да бъде признато и изпратено за изпълнение.

Въз основа на наличните доказателства по делото, съдът приема за установено следното:

Представеното за признаване и изпълнение решение е такова по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПИИАКОРНФС - влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава -членка на Европейския съюз, с който на физическо лице е наложено задължение за плащане на глоба за извършено административно нарушение. Съгласно удостоверението органът, постановил решението, е Politie ZaWa, Transactiemodule, с адрес Guishof 1, 1544 TA Zaandijk, Нидерландия, а централният орган за административно предаване на решението е Centraal Justitieel Incassobureau-Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на правосъдието и сигурността.

Актът е придружен съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 ЗПИИАКОРНФС от удостоверение по образец съгласно приложение № 2 към закона, съставено на български език. В него са посочени решаващата държава - Нидерландия, изпълняващата държава - България, данните за засегнатото лице, органът, постановил решението, размерът на санкцията, фактическите обстоятелства, правната квалификация на нарушението и данните относно влизането на решението в сила.

От удостоверението се установява, че решението е постановено на 02.04.2026 г. и е влязло в сила на 14.05.2026 г. С него на Б. П. Б. е наложена финансова санкция - глоба в размер на 130 евро. Нарушението е извършено на 21.03.2026 г. в 14:32 часа във Velsen-Zuid, Rijksweg /A22/, Кралство Нидерландия, и се изразява в неспазване от водача на пътен знак, забраняващ влизането и в двете посоки. В удостоверението деянието е квалифицирано по чл. 2 от Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредбите на Кодекса за движение по пътищата на Нидерландия.

За извършеното административно нарушение на правилата за движение по пътищата не се изисква двойна наказуемост съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС.

В удостоверението е посочено, че решението е постановено от несъдебен орган въз основа на наказуемо по националното право деяние, като съответното лице е имало възможност да отнесе въпроса и до съд, компетентен по наказателни дела. Производството е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване.

Финансовата санкция, удостоверена за признаване и изпълнение, е 130 евро.

В приложеното уведомление за глобата е посочена обща сума за плащане 139 евро, включваща 9 евро административни разходи. В удостоверението по чл. 4 обаче изрично е посочена финансова санкция в размер на 130 евро, а графата за съдебни и административни разноски не съдържа отделна сума. Поради това предмет на настоящото производство е удостоверената за взаимно признаване финансова санкция в размер на 130 евро.

Засегнатото лице е с постоянен адрес в *** установен от НБД „Население“, поради което съгласно чл. 31, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС компетентен да разгледа искането е Окръжен съд- Враца.

Същевременно, от върнатата в цялост призовка се установява, че засегнатото лице не пребивава на посочения постоянен адрес, като по данни на негови близки 2 живее в чужбина. Това обстоятелство не води до липса на предпоставката по чл. 30, ал. 3 ЗПИИАКОРНФС. От служебно извършената справка № 1230397/01.09.2026 г. в Имотния регистър при Агенцията по вписванията се установява, че Б. П. Б. притежава недвижим имот в с. ***, обл. Враца, придобит с договор за покупкопродажба, вписан на 08.04.2025 г. Следователно е налице една от алтернативно предвидените в чл. 30, ал. 3 ЗПИИАКОРНФС предпоставки за признаване на решението - засегнатото лице притежава имущество на територията на Република България. Тази предпоставка е самостоятелна и не е обусловена от наличието на местоживеене или обичайно пребиваване на лицето в страната. Поради това обстоятелството, че Б. не пребивава на постоянния си адрес и по данни на близки живее в чужбина, не препятства признаването и изпълнението на решението.

Не е налице нито едно от алтернативно предвидените в чл. 35 ЗПИИАКОРНФС основания, при които българският съд може да откаже признаването и изпълнението на решението за налагане на финансова санкция.

Удостоверението е по образец и отговаря на изискванията за форма и съдържание /чл. 35, т. 1/. Няма данни срещу същото лице и за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, да е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансова санкция /чл. 35, т. 2/. Решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, поради което не следва да се обсъжда изтичане на давност по българското законодателство /чл. 35, т. 3/. Няма данни засегнатото лице да се ползва с имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят изпълнението недопустимо /чл.

35, т. 4/. Деянието е извършено на територията на издаващата държава /чл. 35, т. 5/.

Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро /чл. 35, т. 6/. Решението е по отношение на пълнолетно физическо лице, което е административнонаказателно отговорно, а производството е било писмено и лицето е уведомено за правото и срока за обжалване /чл. 35, т. 8 и т. 9/.

Не са представени доказателства за пълно или частично изпълнение на санкцията, поради което не са налице предпоставки за приспадане по чл. 33 вр. чл.

17 ЗПИИАКОРНФС. Тъй като санкцията е определена в евро, не се налага превалутиране на задължението.

С оглед гореизложеното съдът намира, че искането следва да бъде уважено.

На основание чл. 36 вр. чл. 22, ал. 1 ЗПИИАКОРНФС признатото решение следва да бъде изпратено на Националната агенция за приходите за изпълнение, съобразно чл. 6, ал. 2 от закона. На основание чл. 38 ЗПИИАКОРНФС следва незабавно да бъде уведомен компетентният орган на издаващата държава за признаването и изпращането на решението за изпълнение.

При горните съображения и на основание чл. 32 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИАКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА И ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ решение за налагане на финансова санкция, постановено на 02.04.2026 г. и влязло в сила на 14.05.2026 г. от несъдебен орган на Кралство Нидерландия - Politie ZaWa, Transactiemodule, по преписка на Centraal Justitieel Incassobureau с референтен № 5062 5422 8053 6739, с което на Б. П. Б., роден на *** г. в гр. Враца, с постоянен адрес в *** ЕГН **********, е наложена финансова санкция - глоба в размер на 130 /сто и тридесет/ 3 евро за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, санкционирано по чл. 2 от нидерландския Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредбите на Кодекса за движение по пътищата.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от постановяването му пред Апелативен съд-София, като обжалването не спира изпълнението.

ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО препис от настоящото решение на ТД на НАП Велико Търново, офис Враца, за изпълнение.

ДА СЕ УКАЖЕ на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държава Централно инкасаторско бюро гр. *** /Centraal Justitieel Incassobureau/, Кралство Нидерландия, за признаването на решението за налагане на финансова санкция и изпращането му на органа по изпълнение, като уведомлението бъде в превод на езика на издаващата държава, а разноските за превода са за сметка на Република България като изпълняваща държава.

Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________ 4