Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 615 от 29.06.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 445/2026
Вид
Решение № 615
Подписан
29.06.2026
Състав
ТОДОР ДИМИТРОВ МИТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал.1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.14 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 243, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 247б · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. Бургас, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20262120200445 по описа за 2026 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на И. Ф. А. с ЕГН: **********, чрез адв. П. Н. от АК-Бургас, срещу Наказателно постановление № 26-0346-000366/22.12.2025г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Бургас, РУ-Созопол, с което за нарушение на чл. 5, ал.

3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал.1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 511,29 евро/1000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради процесуални нарушения.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, като се представлява от адв. Н., който поддържа жалбата и моли за отмяна на постановлението.

Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е връчено на 09.01.2026 г., а жалбата е депозирана на 22.01.2026 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 21.06.2025 г. срещу жалбоподателката И. Ф., бил съставен АУАН № 3981562 от страна на св. Н. Д.- служител в РУ-Созопол, за това, че на същата дата, около 05:18 часа в гр. Созопол, по ул. „Хан Крум“, до Археологически музей гр. Созопол, Ф. управлявала лек автомобил *** с рег. № ****, с концентрация на алкохол 1.30 промила, установена с техническо средство. Бил издаден талон за медицинско изследване № 0153595, като жалбоподателката дала кръв за химичен анализ.

1

С мотивирана резолюция от 25.06.2025 г. началникът на РУ-Созопол прекратил аднинистративнонаказателното производство по акта и изпратил материалите на РП-Бургас, за което било образувано БП № 129/2025 г. по описа на РУ-Созопол, пор. № 1740/2025 г. по описа на БРП. Междувременно бил изготвен резултатът от химичния анализ на кръвната проба на жалбоподателката, като се установила концентрация на алкохол в кръвта 1.17 промила.

С постановление от 26.06.2026г. наблюдаващият прокурор прекратил наказателното производство поради липса на престъпление на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Постановлението било предадено на „Български пощи“ на 01.07.2025 г. (л. 47) за изпращането му на началника на РУ-Созопол.

Въз основа на постановлението на БРП, на 22.12.2025г. било издадено и атакуваното НП, а на 06.01.2026 г. същото било подписано от АНО (л. 37).

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. АУАН също е съставен от компетентно

(териториално и материално) лице.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателят нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съдът обаче намира, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, представляващи абсолютно основание за отмяната му, без разглеждане на спора по същество, тъй като след като от влизането в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство на 26.06.2025 г. до датата на издаването на процесното наказателно постановление на 06.01.2026 г. е изтекъл срок, който надвишава 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Тук следва да се направят няколко уточнения.

На първо място, съдът намира, че за дата на издаване на обжалваното постановление, т.е. за момент, в който то започва да съществува в правния мир като правораздавателен акт, 2 пораждащ съответните правни последици, следва да се счита датата на подписването му от началника на РУ-Созопол. Видно от справката на л. 37, представена от управлението, постановлението е регистрирано в системата на управлението като издадено на 22.12.2025 г., но подписването му от АНО е станало на 06.01.2026 г. Именно полагането на подпис, не само в административнонаказателното производство, а изобщо в действащото право, е действието, с което се смята направено съответното волеизявление на правния субект, когато се касае за писмена форма.

На второ място, 6-месечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на наказателно постановление важи и в случаите, когато е било образувано досъдебно производство, което впоследствие е било прекратено и материалите са изпратени на АНО. В този смисъл е правната теория- Лозан Панов и Ралица Илкова, „Процесът по ЗАНН”, изд. „Сиела”, 2009 г., стр. 78-85.

Накрая, настоящият състав счита, че срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН започва да тече от момента на влизане в сила на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство. Действително, в горецитираната литература е застъпено становището, че този срок тече от момента, в който АНО е уведомен за влязлото в сила постановление, но това разбиране не може да бъде споделено. Следва да се отбележи, че администртивнонаказателното и наказателното производство са изградени изцяло върху служебното начало. Касае се за дейност изцяло на държавни органи, концентрирали в себе си властнически правомощия и имащи възможност да използват голям ресурс. Ето защо, сроковете в НПК и ЗАНН, регламентиращи дейността на органите, почти не са обвързани с изричното узнаване на определен факт от съответния орган. И това е така, защото се предполага, че дейността на тези органи е така организирана, че фактите се приемат са известни на съответните лица от структурата им, които следва да вземат отношение.

Така например, чл. 247б от НПК регламентира, че съдия-докладчикът следва да насрочи разпоредително заседание по делото в двумесечен срок от постъпването му, а не от узнаването за неговото постъпване, тъй като се предполага, че постъпилото дело незабавно се придвижва до определения докладчик.

По същия начин и чл. 34, ал. 3 от ЗАНН регламентира 6-месечен срок за издаване на наказателното постановление от съставянето на акта за установяване на административно нарушение, а не от узнаването от страна на АНО, че такъв акт е съставен. Не може да се приеме, че в случаите на прекратено досъдебно производство този срок започва да тече от различен момент- узнаването на прокурорското постановление, а не от момента на влизане в сила на постановлението. Именно след влизане в сила на постановлението следва незабавно да се предприемат действия по изпращането на преписката на компетентния АНО с цел издаване на постановление. Приемането на противното би означавало създаване на положение на правна несигурност, като няма как да се допусне тезата, че 6-месечният срок за издаване на правораздавателен акт може да бъде поставен в зависимост от бездействието на някой държавен орган.

Въз основа на горното, съдът намира, че в процесния случай срокът по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за съставяне на постановление е започнал да тече на 26.06.2025 г.- датата на влизане в сила на прокурорското постановление за прекратяване на образуваното бързо производство № 129/2025 г. по описа на РУ-Созопол, пор. № 1740/2025 г. по описа на БРП, и е изтекъл на 26.12.2025 г. Посоченият прокурорски акт в случая е необжалваем тъй като липсват субекти по чл. 243, ал. 4 от НПК- обвиняем, пострадал или ощетено юридическо лице, които да са легитимирано да го обжалват.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение, тъй като не е спазен 6-месечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаването му, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.

3

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0346-000366/22.12.2025г., издадено от Началник РУ в ОДМВР-Бургас, РУ-Созопол, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал.1, т. 2 ЗДвП на И. Ф. А. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 511,29 евро/1000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4