Определение № 15360 от 16.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 5037/2026
- Вид
- Определение № 15360
- Подписан
- 16.07.2026
- В сила
- 16.07.2026
- Състав
- Любомир Василев, Димитър Куртев Демирев, Денислав Димчев Ненов
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17, ал.6 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3, ал.1, т.9 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.7 и сл. · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 46, ал. 3 · Закон за нормативните актове
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15360 гр. София, 16.07.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Б, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Димитър К. Демирев
Денислав Д. Ненов като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно частно гражданско дело № 20261100505037 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 във връзка с чл. 130 от ГПК и чл.3 от ЗЗДН.
Образувано е по частна жалба на М. Г. Ф. срещу Определение № 12634/30.03.2026 г. постановено по гр. дело № 7405/2026г. на СРС, 86-ти състав, с което е прекратено производството по делото като процесуално недопустимо.
Жалбоподателят излага съображения, че определението е неправилно, необосновано и противоречащо на целта на закона, тъй като защитата по ЗЗДН можела да се търси и от „лице, което е роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително, на лицето, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка“, а в конкретния случай молителката била майка на лицето, което е било в интимна връзка/фактическо съжителство с ответника И.А.Р. и в това си качество попадала изрично в кръга на лицата, които можели да търсят защита по силата на ЗЗДН. Приетото от СРС било в нарушение на материалния закон. Моли се за отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане по същество.
Софийският градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Първоинстанционното производство е образувано по молба на М. Г. Ф. срещу И.А.Р. с правно основание чл.2 вр. чл.7 и сл. ЗЗДН. В описание на акта на домашно насилие е посочено, че „ответникът е бивш приятел на дъщеря ми Г.Т.Г.“, което е потвърдено и в декларацията за извършено домашно насилие, в която е описано, че „бившия приятел на дъщеря ми..“. В изпълнение на указания с молба вх.№ 97439/26.03.2026г. молителката е уточнила, че ответникът е „бивш приятел на дъщеря ми Г.Т.Г. и идва на адреса ми да я търси…“. С атакуваното определение съдът приема, че молбата е предявена срещу лице извън посочените по чл.3 ЗЗДН, поради което производството е недопустимо, съответно го е прекратил.
С молба вх.№ 93831/09.07.2026г. уточнява, че никога не е живяла на един и същ адрес с И.А.Р. и между тях не е съществувало съвместно съжителство.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, приема че частната жалба е допустима, тъй като има за предмет обжалваем акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
1
Предоставяната по ЗЗДН защита е не на всеки пострадал и срещу всяко лице, извършило насилие, а само тогава, когато е налице домашно насилие, което се квалифицира като такова не само съобразно лицата, между които е извършено, по чл.3 от ЗЗДН, но и с оглед естеството на акта, чрез който е обективирано, съгласно чл. 2 от закона , според който актът на насилие трябва да е обусловен от определена връзка между пострадалото лице и извършителя. Същата може да е родствена, семейна, бивша семейна връзка и приравненото на нея фактическо съпружеско съжителство. Липсата на такава връзка между страните е основание за извод, че насилието е извън рамките на семейството и дома и не е имало характер на домашно насилие, което да обуслови търсенето на защита по реда на ЗЗДН.
В конкретния случай молителката М. Г. Ф. в лично качество претендира защита от домашно насилие, което се твърди да е извършено от бивш приятел на дъщеря (т.е. лице, което е било в интимна връзка), с който извършител молителката никога не е живяла на един и същ адрес.
Специалната закрила предвидена в ЗЗДН се предоставя на лица пострадали от действията на лимитативно изброените в чл. 3 от същия закон лица, и обхвата й не може да бъде разширяван по преценка на съда. Разпоредбата на чл. 2, ал.1 от ЗЗДН, очертава принципно групите лица, които могат да бъдат жертва на домашно насилие – лица, които се намират в родствена връзка с извършителя; лица, които са или са били в семейна връзка с извършителя; лица, които са или са били във фактическо съпружеско съжителство с извършителя. Изхождайки от тази принципна позиция, с разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН законодателят е избрал изчерпателният подход и конкретно е определил лицата, които могат да бъдат жертви, респ. извършители на домашно насилие. При това положение, за да е допустима защита по този закон,трябва тя да се търси от и срещу лице от упоменатите категории, изчерпателно изброени в закона, в противен случай те не биха се оказали надлежни страни в производството (Вж. Определение № 5731 от 09.12.2025 г. по ч. гр. д. № 4506 / 2025 г. на ВКС, същото се застъпва и в теорията Вж. Р. Б. Домашното насилие – понятие и семейноправни аспекти. Дисертационен труд. БАН. 2019г.,, стр.86). От граматическото тълкуване на чл.3, ал.1, т.9 ЗЗДН следва, че защита може да търси бившият приятел срещу действия на майката на бившата му приятелка, не и обратното, т.е. възходящият може да бъде само извършител на домашно насилие, но не и жертва (Вж. Р. Б.
Цит., стр.102 и сл.). С оглед изчерпателното изброяване, което не допуска разширително тълкуване, следва, че ищцата не е сред легитимираните да искат защита по реда на ЗЗДН.
Налице е и съдебната практика (Вж. Определение № 676/25.09.2009г. по гр. д. № 3175/2008г. на ВКС, и Определение № 397/23.05.2012г. по ч.пр.д. № 221/2012г. на ВКС), в която се приема, че когато актът на домашно насилие е осъществен от лице, установило фактическо съпружеско съжителство с низходящ на пострадалия, с когото обитават едно жилище, приложимият закон е ЗЗДН. Но в случая, дори да се приеме, че е допустимо разширително тълкуване (отречено с оглед цитираната по-горе практика на ВКС, с която настоящият състав се солидаризира) изрично е поставено условието извършителят и пострадалият да обитават едно жилище. С молба вх.№ 93831/09.07.2026г. изрично се уточнява, че молителката никога не е живяла на един и същ адрес с И.А.Р. и между тях не е съществувало съвместно съжителство. Отделно от това, макар основната цел на ЗЗДН е защитната, не следва да се забравя, че той съдържа и санкция спрямо извършителя на домашно насилие. Възможността за търсене на юридическа отговорност, включително административна, следва да бъде изрично и недвусмислено предвидена, а не да бъде обосновавана чрез тълкуване, в който смисъл е чл. 46, ал. 3 ЗНА (Вж. изрично в този смисъл Р. Б. Цит., стр.87; така и П. В. Обратно действие и приложение по аналогия на новите основания за защита от домашно насилие. De Fakto 30.08.2023 – в частта, в която по въпроса „може ли да се приложи по аналогия на закона защитата от домашно насилие и към хипотези, непредвидени в ЗЗДН?“ е прието, че с оглед възможните последици от заповед за защита или за незабавна защита по ЗЗДН, вкл. с оглед чл.5 ЕКПЧ случаите трябва да са 2 предвидени в закон, а не съдебната практика).
В този смисъл жалбоподателката не притежава активна процесуална легитимация да търси защита спрямо ответника по ЗЗДН.
Поради изложеното правилно първоинстанционния съд е върнал молбата й за защита като недопустима.
Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да се потвърди. с тези на
С оглед чл.274, ал.4 ГПК вр. чл.17, ал.6 ЗЗДН определението е окончателно (така и Определение № 1902 от 14.04.2026 г. по ч. гр. д. № 1261 / 2026 г. на ВКС).
Съдът е дал указания за представяне на доказателства за платена д.т., жалбоподателката е представила доказателства, но след справка в счетоводството е установено, че няма постъпила сума по сметката на съда с наредител жалбоподателката, а платежното нареждане е с отказан превод, поради което М. Г. Ф. следва да бъде осъдена по чл.77 ГПК да заплати дължимата д.т. по сметка на СГС.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. Г. Ф. срещу Определение № 12634/30.03.2026 г. постановено по гр. дело № 7405/2026г. на СРС, 86-ти състав, с което е прекратено производството по делото като процесуално недопустимо.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК М. Г. Ф., ЕГН:**********, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 7.67€, представляваща дължима държавна такса по ч.гр.д. № 5037/2026г. по описа на СГС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3