Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 191 от 10.05.2019, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 192/2019
Вид
Решение № 191
Подписан
10.05.2019
Състав
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА ПАНОВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ

Цитирани разпоредби

Р е Ш Е

Н И Е

№ гр. Плевен, 10.05.2019 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Плевенски окръжен съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия в публично заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА

ДИМИТРОВА при секретаря анелия докузова в присъствието на Прокурора като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 192 по описа за 2019 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 246/06.02.2019 г. по гр.д. № 5784/2018 г. Плевенският районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от П.Р.П. с посочени ЕГН и адрес в с. В., К.И.П. с посочени ЕГН ********** и адрес в гр. П. и Е.И.Т. с посочени ЕГН и адрес в с. В. чрез пълномощника им адвокат В.К. при ПлАК против М.И.Х. с посочени ЕГН и адрес *** и П.С.Ц. с посочени ЕГН и адрес *** иск с правно основание чл. 124 ал.1 пр. 2 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците, че с факта на съдебната делба, приключила с решение №1866/03.11.2017 г. по дело №8310/2016 г. на ПлРС договор за аренда на недвижим имот - земеделска земя, акт № ** том ** рег. №** от ** г. на нотариус С. Л., вписан с вх.рег.№** на ** г. Акт № **, том ** дело № **/** г. на СВ – П. се прекратява за частите от арендувания имот, които се поставят в дял като самостоятелно обособени новообразувани поземлени имоти за ищците, както следва: за П.Р.П. – нива с площ от 3,000 дка, от които 2,931 дка ** кат. и 0,069 дка ** кат., находяща се в м. „***“, съставляваща имот № ** по плана за земеразделяне на с. В., при граници и съседи по скица подробно описани от ПРС; за К.И.П. – нива с площ от 3,000 дка, от които 2,931 дка VІ кат. и 0,069 дка ІІІ кат., находяща се в м. „***“, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с.В., при граници и съседи по скица подробно описани от ПРС; за Е.И.Т. – нива с площ от 3,000 дка, от който 2,931 дка VІ кат. и 0,069 дка ІІІ кат., находяща се в м. „***“, съставляваща имот №*** по плана за земеразделяне на с. В., при граници и съседи по скица подробно описани от ПРС.

Със същото решение ПРС е осъдил на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищците П.Р.П., К.И.П. и Е.И.Т. за заплатят на ответниците М.И.Х. и П.С.Ц. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв..

Недоволни от така постановеното решение, с което е отхвърлен предявения от тях иск са останали въззивниците П.Р.П., К.И.П. и Е.И.Т., които чрез пълномощника си адвокат В.К. го обжалват пред въззивния съд. В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано се излагат доводи в тази насока. Според въззивниците неправилно ПРС е приел, че и намира приложение разпоредбата на чл.

17 от ЗАЗ и след приключване на делбата същите имат качество на приобретатели на новообразуваните имоти. Според тях не е налице извършена прехвърлителна сделка, тъй като преди извършване на делбата същите са имали качеството на собственици на идеални части от делбените имоти, а арендаторът М.Х. не е заместен като страна по договора и остава такъв. Според ищците не са налице основанията на чл. 17 ал. 3 от ЗАЗ и за тях не съществува задължение да уведомят арендатора за настъпилото заместване, тъй като ищците не са заместили арендатора по договора и същият няма качеството на последващ арендодател.

Въззивниците считат, че неправилно ПРС не е обсъдил и второто основание за прекратяване на договора, а именно обстоятелството, че след ликвидиране на съсобствеността отношенията между бившите съсобственици не би могло да се уреждат по реда на чл. 30 ал. 3 от ЗС и чл. 3 ал. 4 пр. 4 от ЗАЗ, тъй като след извършване на делбата всеки от тях става изключителен собственик на разпределения му в дял имот. Въззивниците считат, че след като новообразуваните имоти, на които се явяват изключителни собственици не са били предмет на договора на аренда, същият няма действие за тях и следва да се счита прекратен, като празнотата в закона в тази насока следва да бъде заместена от принципа на справедливостта. Иска се от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да уважи предявения иск като присъди в полза на въззивниците направените по делото разноски. С въззивната жалба се представя квитанция за внесена държавна такса по сметка на ПОС в размер на 25 лв..

В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите М.И.Х. и П.С.Ц., депозиран от пълномощника им адвокат Н.Д. от ПлАК, в който се оспорва изцяло основателността на въззивната жалба. Развиват се подробни доводи за приложението на разпоредбите на чл. 3 ал. 4 от ЗАЗ по отношение на процесния договор за аренда, сключен на 20.01.2014 г. съгласно действащите към този момент разпоредби на ЗАЗ, като се поддържа, че извършването на делбата не води автоматично до прекратяване на договора за аренда, тъй като не е сред основанията, предвидени в закона водещи до прекратяване на договора. Поддържа се, че делбата има вещно-прехвърлителен ефект за съсобствениците на делбените имоти и договорът за аренда запазва своето действие и спрямо новообразуваните имоти след делбата по силата на чл. 17 от ЗАЗ, като единствено следва да се счита за променен арендодателя.

Поддържа се, че след като делбата е вписана след вписване на договора за аренда, договорът за аренда е противопоставим на ищците, които са придобили като изключителни собственици новообразувани части от делбените имоти. В заключение се иска от съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди решението на първоинстанционния съд, като присъди в полза на въззиваемите направените пред въззивната инстанция разноски.

В съдебно заседание въззивниците чрез пълномощника си адвокат К. поддържат въззивната жалба. С допълнителна молба представят относима съдебна практика на ОС – Враца.

Въззиваемите чрез пълномощника си адвокат Д. поддържат писмения отговор и оспорват въззивнана жалба.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, допустима е и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по делото пред Плевенския районен съд е образувано по предявен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за установяване несъществуване на договорно правоотношение между страните по силата на договор за аренда, сключен на *** г. от съсобственика М.И.Х., в качеството на арендодател с арендатора П.С.Ц., с нотариална заверка на подписите на страните от нотариус С.Л., вписан в СВ - Плевен на ** г. поради прекратяването му по отношение на всеки от придобитите от ищците в индивидуална собственост имоти, съставляващи имоти с №№ **, ** и ** по плана за земеразделяне на с. В., общ. П., след извършване на съдебна делба с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № **/** г. по описа на ПРС.

Според ищците договорът за аренда по отношение на новообразуваните имоти е прекратен, считано от датата на влизане в сила на делбеното решение по посоченото дело – ** г., тъй като имотите предмет на договора на аренда са престанали да съществуват във вида, в който са били към момента на сключване на договора като площ и граници, всеки от ищците е станал изключителен собственик на новообразувания делбен имот и отношенията между страните не би могло да се уреждат занапред по реда на чл. 30 ал. 3 от ЗС съгласно чл. 3 ал. 4 от ЗАЗ.

По делото в първата инстанция е депозиран писмен отговор по реда на чл. 131 ГПК от ответниците М.И.Х. и П.С.Ц., в който се оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Според ответниците искът е недопустим, тъй като предявяването му не е изрично предвидено в закона съгласно изискванията на чл.

124 ал. 4 от ГПК. Алтернативно ответниците възразяват, че отношенията между страните по договора за аренда след извършване на делбата се запазват, тъй като са валидно възникнали при действието на чл. 3 ал. 4 от ЗАЗ, а извършването на делбата не е сред основанията водещи до автоматично прекратяване на договора за аренда.

ПРС е приел, че искът е допустим, тъй като съгласно чл. 124 ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. За да отхвърли предявеният иск Плевенският районен съд е приел, че процесният договор за аренда е действителен, тъй като е сключен съобразно изискванията на чл. 3 ал. 1 от ЗАЗ – в писмена форма, с нотариална заверка на подписите и е надлежно вписан в нотариалните книги на СВ, както и че същият е вписан преди вписване на ИМ за делба на недвижимите имоти, предмет на договора. Съдът е приел, че са приложими разпоредбите на чл.

17 ал. 2 и ал. 3 от ЗАЗ като последици от извършване на делбата, облигационните отношения между собствениците на новообразуваните след делбата имоти и арендаторът се запазват, като единствено приобретателите имат задължение да уведомят незабавно арендатора за настъпилото заместване, тъй като до получаване на съобщението за заместване арендаторът дължи изпълнение на предишния арендодател и това изпълнение е противопоставимо на приобретателите. ПРС е извел извода, че след делбата на земеделската земя и обособяването на новите имоти договорът за аренда продължава своето действие върху новообразуваните имоти до изтичането му, тъй като делбата не е сред основанията за прекратяване на договор за аренда изчерпателно посочените в чл. 27 и сл. от ЗАЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.

269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззиввният съд съдът споделя правният извод на ПРС за допустимост на предявения иск за установяване на несъществуване към датата на подаване на исковата молба на договорно правоотношение между страните по договор за аренда по отношение на конкретните три новообразувани след извършена делба имоти поради прекратяването му според ищците с факта на делбата, като приема, че макар и петитумът на исковата молба да е непрецизно формулиран предявяването на иск за несъществуване на договорно правоотношение е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 124 ал. 1 пр. 3 от ГПК.

Спорно по делото във въззивната инстанция с оглед изложеното във въззивната жалба е правилен ли е правния извод на ПРС за съществуване на валидно договорно правоотношение между страните по силата на договор за аренда, сключен на 20.01.2014 г. от съсобственика М.И.Х., в качеството на арендодател с арендатора П.С.Ц. по отношение на новообразуваните след извършване на делбата с влязло в сила решение по гр.д. № 8310/2016 г. по описа на ПРС три имота, поставени в дял на всеки от ищците, които имоти са подробно описани в исковата молба и са образувани след разделяне на един от делбените имоти.

От представените по делото в първата инстанция писмени доказателства безспорно се установява, че по силата на договор за аренда, сключен на *** г. между М.И.Х., в качеството на арендодател и П.С.Ц., в качеството на арендатор, с нотариална заверка на подписите на страните, надлежно вписан в СВ – Плевен на *** г. са възникнали облигационни отношения с предмет 4 имота с обща площ 51,761 дка, находящи се в землището на с. В., общ. П., обл. П. за срок от 15 стопански години, считано от *** г., един от които имоти е ПИ с № *** с площ 17,996 дка, с начин на трайно ползване: нива в местността „****“ в землището на с. В..

По делото липсват писмени доказателсва, но страните не спорят, че земеделските земи, предмет на договора за аренда са били съсобствени между въззивниците и въззиваемия Х. към датата на сключване на договора за аренда от страна на въззиваемия, както и че същите земи са били предмет на делбено дело, водено пред ПРС като гр.д. № 8310/2016 г. по описа на съда.

Не се спори, а и от представените по делото в първата инстанция писмени доказателства безспорно се установява, че с влязло в законна сила на 24.02.2***018 г. решение № 1866/03.11.2017 г. по гр.д. № 8310/2016 г. по описа на ПРС, вписано в СВ на 13.03.2018 г. всеки от въззивниците е станал изключителен собственик на разпределен в дял делбен недвижим имот, както следва: П.Р.П. е станала собственик на нива с площ от 3,000 дка в м. „***“, съставляваща имот № *** по плана за земеразделяне на с. В., при граници и съседи по скица подробно описани в решението; К.И.П. е станал собственик на нива с площ от 3,000 дка в м. „****“, съставляваща имот № **** по плана за земеразделяне на с. В., при граници и съседи по скица подробно описани в решението и Е.И.Т. е станала собственик на нива с площ от 3,000 дка в м. „****“, съставляваща имот № **** по плана за земеразделяне на с. В., при граници и съседи по скица подробно описани в решението.