Решение № 830 от 27.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 830 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

АтА.с Н. АтА.сов

Слави Г. Славов при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора Р. Т. К. като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно частно наказателно дело № 20251100603948 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

Образувано е по депозирА. въззивна частна жалба на А. Ф., служебен защитник на Р. А. С., срещу протоколно определение от 24.04.2025г. на СРС, НО, 132 с-в, постановено по НЧД № 1058/2025г, с което по реда на чл. 25 от НК първостепенният съд е извършил групиране на наказанията, наложени на осъденото лице със следните актове: присъда № 562 от 14.10.2024г, в сила от 30.10.2024г, постановена по НОХД 12173/2024г. по описа на СРС присъда № 716 от 05.12.2021г, в сила от 21.12.2024г, постановена по НОХД 13435/2024г. по описа на СРС присъда от 06.02.2025г, в сила от 22.02.2025г, постановена по НОХД № 16438/2024г. по описа на СРС, като е определено едно общо, най – тежко наказание вид „ лишаване от свобода “ в размер на две години и осем месеца, което е завишено по реда на чл. 24 от НК с шест месеца, като е постановено общото наказание в размер на три години и два месеца да се търпи при първоначален строг режим, като е приспаднало времето, през 1 което жалбоподателят е бил задържан по делата от съвкупността, както и времето, през което е търпял наказание „ лишаване от свобода“.

Отговор на въззивната частна жалба от насрещната стрА. по нея не е депозиран.

В жалбата се навеждат доводи, че определението на СРС е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено от въззивната инстанция. Въведено е възражение, че атакуваното определение е постановено при съществено процесуално нарушение, тъй като липсват мотиви по отношение на приложението на чл. 24 НК, а и отсъстват предпоставките за прилагането му.

Отговор на въззивната частна жалба от насрещната стрА. по нея не е депозиран.

В закритото заседание по реда на чл. 327 от НПК от 26.06.2025г, въззивният съд е изискал служебно актуална справка за съдимост на Р.С.З., както и такава за търпяно наказание „ лишаване от свобода“, в това число мярка за неотклонение „ задържане под стража“, от ГД „ ИН “ към Министерство на правосъдието, които справки са приети в откритото съдебно заседание по делото.

В съдебното заседание пред втората инстанция от 05.11.2025г, жалбоподателят Р. С. се явява, като се явява й служебния му защитник – адв.

Ф., която поддържа въззивната жалба по аргументите, изложени в нея.

Представителят на държавното обвинение намира определението на СРС за правилно и законосъобразно, а жалбата – за неоснователна, поради което пледира за потвърждаване на оспорения съдебен акт. Добавя, че увеличаването на определеното най – тежко наказание по реда на чл. 24 от НК е законосъобразно и се извежда от завишената обществена опасност на осъденото лице, изводима от многобройните му осъждания за тежки умишлени престъпления.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите и възраженията във частната въззивна жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на оспореното определение, намира за установено следното:

Софийският районен съд е насрочил и разгледал делото по реда на член 306, ал.1, т. 1 от НПК, след внесено предложение от СРП. В хода на производството по искане на прокуратурата предложението е допълнено с оглед на включване в групирането на последно наложеното наказание на 2 осъдения в размер на две години и осем месеца лишаване от свобода по НОХД № 16438/2024г. по описа на СРС.

Първостепенният съд детайлно и обстойно е описал и обсъдил всички предходни осъждания на Р. А. С. като правилно е установил, че единството възможно групиране на наказанията на жалбоподателя е възможно за тези, наложени по трите горепосочени дела – НОХД № 12173/2024г, НОХД № 13435/2024г. и НОХД № 16438/2024г. по описа на СРС. Това е така, тъй като деянието по последното дело е извършено през месец февруари на 2023г, което в темпорален аспект е разделено от всички предходни осъждания на жалбоподателя, последният акт от които, по НОХД № 13396/2021г. по описа на СРС, е в сила от 09.03.2022г. за престъпление, извършено в периода 15.04.2019г. до 20.04.2019г.

При така установеното до тук, член 23 от НК законосъобразно е приложен по отношение на горепосочените дела по описа на СРС. НОХД 12173/2024г. е приключило с присъда № 562 от 14.10.2024г, с която С. е признат за виновен в извършване на престъпление, консумиращо състав на престъпление по чл. 196, ал. 1 от НК, на 09.11.2022г. за което му е наложено наказание вид „ лишаване от свобода“ за срок от две години, изпълнението на което не е отложено. НОХД 13435/2024г по писа на СРС също е приключило с присъда от 05.12.2024г, с която жалбоподателят е признат за виновен в извършване на престъпление, субсумиращо се под състав на чл. 196, ал. 1 от НК, на дата 23.10.2023г. като му е наложено наказание „ лишаване от свобода “ в размер на една година и осем месеца, търпимо при първоначален строг режим. Последното дело от групата, а именно НОХД 16438/2024г. по описа на СРС, е приключило с присъда от 06.02.2025г, с която подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1 от НК, извършено на 08.02.2023г. за което му е наложено наказание две години и осем месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим.

Въззивният съд се солидализира с преценката на първостепенния, че наказанията следва да бъдат групирани на основание член 23, ал.1, предложение второ от НК. Те са от един и същи вид – лишаване от свобода, респективно, както и СРС е съобразил, общото най – тежко е това, наложено по НОХД 16438/2024г. по описа на СРС.

Приложението на член 24 от НК никога не е задължително, но производството е образувано по предложение на СРП, поради което увеличаване на така определеното общо най – тежко наказание е допустимо.

То е правна възможност, която настоящият състав намира, че е правилно и мотивирано осъществена като са изложени подробни мотиви за това.

Действително, както е заключил и СРС, жалбоподателят по отношение на процесната група от наказания е осъждан за престъпления не само от един и същи вид, а по идентична правна квалификация – такава срещу собствеността, в условията на опасен рецидив. Отбелязани са и взети предвид при увеличаване на общото най – тежко наказание и всички предходни осъждания на Р. С., за които той не е реабилитиран, чиято бройка е значителна. В този смисъл законосъобразно и правилно СРС е увеличил наказанието с още шест 3 месеца, който срок отговаря на изискванията на чл. 24 от НК. Въззивният съд счита, че общият срок на така определеното наказание в размер от три години и два месеца лишаване от свобода не е прекомерен, каквото оплакване е заявила защитата, а е необходим за изпълнение целите на наказанията – превъзпитаване и поправяне на осъденото лице.

Неоснователно е възражението на защитата, че СРС не е изложил мотиви по отношение на увеличаване на наказанието, с което е допуснал съществено процесуално нарушение – в определението са изложени обстойни мотиви, с който СГС се солидализира.

Районният съд е постановил така определеното и увеличено общо най – тежко наказание да бъде търпяно ефективно, при първоначален строг режим, съобразно чл. 57, ал.1, т 2 от ЗИНЗС.

Правилно и законосъобразно времевият период, пред който, през което Захариев е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК по трите дела, предмет на групиране, е изчислен и приспаднат от окончателното наказание на основание член 59 от НК.

В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция не констатира основания за отмяна или изменение на обжалваното определение, а единствено за неговото потвърждаване, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийският градски съд, НО, втори въззивен състав:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло протоколно определение от 24.04.2025г. на СРС, НО, 132 с-в, постановено по дело НЧД № 1058/2025г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5