Решение № 136 от 19.02.2026, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. П., 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20251720101324 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.59, ал.1, вр. чл.93 от ЗС и чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Р.

В. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** чрез адв. Б. Б., срещу Община П., ЕИК 000386751,със седалище/адрес на управление: гр. П., пл. „Св. Иван Рилски” № 1, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.59, ал.1, вр. чл.93 от ЗС и чл.86 от ЗЗД, изменени по реда на чл.214 от ГПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 15416,35 евро, представляваща наемоподобен доход за периода от 01.09.2021 г. до 31.03.2025 г. включително, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 01.04.2025 г. до окончателното изплащане, както следва:

- сумата от 3093,04 евро, представляваща наемоподобен доход за периода от 01.09.2021 г. до 31.03.2025 г. включително за ПЪРВИЯ ЕТАЖ от СГРАДА на два етажа с идентификатор **** по КККР на гр.П., одобрени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, която попада и е изградена в поземлен имот с идентификатор ***** и в 1 поземлен имот с идентификатор ****, със застроена площ от общо около 105 кв.м., като на скицата на поземления имот на АГКК, СГКК - гр. П. този имот е обозначен с идентификатор ****, със застроена площ от 149 кв.м., отбелязана като сграда за търговия, с брой етажи 2, и с адрес: гр. ****, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 01.04.2025 г. до окончателното й изплащане;

- сумата от 2835,16 евро, представляваща наемоподобен доход за периода от 01.09.2021 г. до 31.03.2025 г. включително, за ВТОРИЯ ЕТАЖ от СГРАДА на два етажа с идентификатор **** по КККР на гр.П., одобрени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, която попада и е изградена в поземлен имот с идентификатор ***** и в поземлен имот с идентификатор ****, със застроена площ от общо около 105 кв.м., като на скицата на поземления имот на АГКК, СГКК - гр.П. този имот е отбелязан с идентификатор ****, със застроена площ от 149 кв.м., отбелязана като сграда за търговия, с брой етажи 2, и с адрес: гр. ****, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 01.04.2025 г. до окончателното й изплащане;

- сумата от 9488,15 евро, представляваща наемоподобен доход за периода от 01.09.2021 г. до 31.03.2025 г. включително, за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **** по КККР на гр.П., одобрени със заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ на незастроената част от имота от около 948 кв.м., и с адрес на поземления имот: гр.****, ведно със законната лихва върху, считано от датата на предявяване на иска - 01.04.2025 г. до окончателното й изплащане.

Моли да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока за отговор ответника Община П. чрез адв. А. А. са подали отговор на исковата молба, с който са оспорени предявените искове. В отговора твърдят, че с влязло в сила решение по гр. д. № 04763/2021 г. ПРС, са отхвърлени изцяло предявените искове от ищеца срещу ответника за заплащане на обезщетение като наемоподобен доход за същите недвижими имоти, предмет на настоящото дело, които били предявени за предходен период – за периода от :01.09.2016 г, до 01.09.2021 г. Сочи, че в решението съдът е приел, че Община П. е собственик по давност на втория етаж от сграда с идентификатор ****.2, като за първия етаж от сградата има нотариален акт 2 за собственост на трето лице, а именно „****" ЕООД, а ответникът не ползва част от имотите, поради което предявените искове частично били отхвърлени.

Поддържа, че към настоящия момент не е налице друга фактическа обстановка за процесния период от тази, която е била установена по соченото дело. В отговора ответника е противопоставил възражение за ПРИДОБИВАНЕ ПО ДАВНОСТ НА ВТОРИЯ ЕТАЖ от сграда с идентификатор ****.2, като твърди, че владее същия непрекъснато и необезпокоявано повече от 30 години, като бил установил свое явно и необезпокоявано владение върху имота още през 1997 г. По отношение на останалите процесни имоти твърди, че същите не са били владени от ответника. В отговора сочи, че търговско дружество „**** е собственик на сграда в поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. П., и като такъв има право да ползва част от този имот. Излага доводи, че при дължимост на наемоподобен доход за сграда, не се дължи обезщетение за целия поземлен имот, а за част от него, тъй като от дължимия размер на обезщетението следвало да бъде приспадната застроената част на сградата и прилежащите й части. Твърди, че ищецът няма право на наемоподобен доход и за сервитутните площи към изградени съоръжения/елементи на техническа инфраструктура в поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. П., които застоени площи, също следвало да бъдат приспаднати.

В условията на евентуалност, в отговора ответника е противопоставил и възражение, в случай, че съдът приеме, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. П., както и на сгради в този имот, твърди че ищеца няма право на наемоподобен доход нито от Община П., нито от друго трето лице за тази част от поземления имот, която на основание чл.64 от Закона за собствеността е прилежаща площ на сградата, в която „****" ЕООД притежава право като суперфициарен собственик.

Във връзка с противопоставеното възражение, поддържа че не може да се претендира наемоподобен доход, както за сграда/и, така и наемоподобен доход за цялата площ на застроен поземлен имот, които счита че следва да бъдат приспаднати.

По подробно изложените в отговора доводи и аргументи, моли съда да отхвърли предявените искове, като им се присъдят сторените по делото разноски.

3

В съдебно заседание ищеца лично, чрез адв. Б. и в представена писмена защита поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като му се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. А., която оспорва исковете.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани. Съгласно константната съдебна практика правната квалификация на иска е служебно задължение на съда и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба. Искът е процесуално допустим налице е активна и съответно пасивна процесуална легитимация, както и правен интерес от водене на процеса, при валидно упражнено право на иск от ищеца. Характера на твърдените факти сочат на безспорната допустимост на субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД във вр. с чл.93 от ЗС, тъй като не се установи, че в полза на ищеца е налице друга правна възможност за защита на права му, поради твърдяното, че без правно основание ответника ползва процесния имот, като по този начин го лишава от възможността да ползват своята част от имота и да получава в случая гражданските плодове (наем) от него. Процесните суми се претендират от ищеца като дължим наемоподобен доход, представляващ обезщетение за неоснователно обогатяване до размера на обедняването на ищеца.

По основателността:

Съгласно чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

За да бъде уважен предявения иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.93 от ЗС трябва да бъде доказано, че ищецът е собственик на процесния имот и ответникът е ползвал същия за исковия период без основание, както и че е налице обогатяване на едно лице за сметка на друго, обедняването на другото лице, липсата на основание за обогатяването, отсъствие на друга правна 4 възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия, като доказателствената тежест за установяването на тези факти според разпоредбата на чл.154 от ГПК носи ищецът.

Няма спор между страните, че процесният недвижим имот е възстановен на наследодателя на ищеца – В.Г.Ж., бивш жител на гр. П., починал на **** г. по силата на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ и чл.2, ал.6 от ЗОСОИ, като ищеца в качеството му на наследник на В.Ж. е придобил собствеността върху същия.

Няма спор, че построената в имота сграда е построена без наличие на редовни строителни книжа, поради което и ищецът по силата на общия придобивен способ на чл.92 от ЗС – приращението, и след като е придобил собствеността върху имота, е придобил и собствеността върху построеното, поради което е придобил и собствеността на съответната част от постройката е станала собственост на собственика на терена – ищеца по делото.

Осъществяването на фактическия състав на реституционното основание, предвидено в чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ и чл.2, ал.6 от ЗОСОИ, както и придобиването чрез приращение на построената в имота сграда без наличие на редовни строителни книжа, е изследван по гр.д. № 04763/2021 г. на ПРС, приключило с влязло в сила на 09.08.2023 г. решение № 452 от 29.04.2022 г., потвърдено с решение № 313 от 12.10.2022 г., по в. гр.д. № 388/2022 г. на ПОС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 2410 от 09.08.2023 г., по гр.д. № 564/2023 г. на ВКС, което се установява от приложеното към настоящото дело гр.д. № 04763/2021 г. на ПРС. То е водено между страните по настоящото дело, като част от фактите, които ищеца е заявил като правопораждащи за претендираните права са идентични с тези по настоящото дело. Това именно е твърдението за осъществен фактически състав на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ и чл.2, ал.6 от ЗОСОИ за реституция на процесния недвижим имот, ведно с построените в него сгради. С посочения съдебен акт настъпването на тези юридически факти е изследвано и съдебните състави с влязло в сила решение са установили осъществяването им. Затова настоящият състав счита, че между страните със сила на пресъдено нещо е установено, че ищеца е собствени по силата на наследство и реституция по чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ и чл.2, ал.6 от ЗОСОИ на процесния недвижим имот и построените в него сгради. В изложения смисъл за обвързващата страните сила на решението, с което е установено провопораждащото основание на предявен първоначално като частичен осъдителен иск за парично вземане, са 5 разясненията към т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС, по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК. Настоящият състав счита, че те са приложими и в процесния случай, поради което не следва да се разглежда въпросът за осъществяване на фактическия състав на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ и чл.2, ал.6 от ЗОСОИ по отношение на процесния недвижим имот и построените в него сгради, в полза на ищеца.

В отговора на исковата молба ответникът е въвел правоизключващи възражения, че първият етаж от двуетажната сграда се ползва от трето лице, както и че вторият етаж е придобит от Общината на оригинерно основание, позовавайки се на придобивна давност. Същевременно, по отношение на иска за наемоподобен доход на поземления имот, ответникът поддържа, че собственикът на постройката има право да се ползва от земята, доколкото е необходимо за ползването на сградата. С оглед на така противопоставените от ответника правоизключващи възражения, то и следва да се има предвид, че съдът дължи произнасяне по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права.

По иска за заплащане на обезщетение за ползването на първия етаж:

От приложеното към настоящото дело гр.д. № 04763/2021 г. на ПРС се установява, че в хода на същото ответникът се е защитавал, като е противопоставил възражение, че първият етаж от сградата принадлежи на друг собственик. Така противопоставеното от ответника възражение е доказано в хода на делото, което ответникът е сторил и в настоящото производство.

Разпечатката съдържа 32 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f509ae3-0742-4df7-ad8b-57ee507f191a