Решение № 53 от 17.02.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Ботевград, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело № 20261810200018 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Р. Л. Л.,ЕГН : ********** от гр.Правец, общ.Правец,обл.София, ул.“***** „ № 9 е обжалвал в законния срок Наказателно постановление № 25-0246-000424 от 14.07.2025г., издадено от Началник -група към ОДМВР – София –РУ-Ботевград, упълномощен със Заповед № 517з-3707 от 01.09.2025г. на МВР, с което за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.183, ал.4 ,т.7,пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 (петдесет) лева. В жалбата си Р. Л. излага съображения за незаконосъобразност на постановлението, за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание Р. Л. Л. не се явява, не се представлява ,не представя нови доказателства,извън посоченото в жалбата си.

Въззивната страна – ОДМВР - София, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за 1 установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:

АУАН , серия GA с № 3542968/25.04.2025г.и разписка; Наказателно постановление с № 25 – 0246 – 000424 /14.07.2025г., Заповед № 517з-3703/01.09.2025г,Заповед № 8121К-15085 от 09.12.2024г.,Справка за нарушител – водач ,както и от и събраните гласни доказателства – разпитите на свидетелите : А. Х. П. – актосъставител и И. И. И. – свидетел по акта, се установява следната фактическа обстановка:

На жалбоподателя Р. Л. Л. е съставен АУАН , с е р и я GA с № 3542968/25.04.2025г.от ***** - актосъставител,в присъствието на свидетел :

А. Х. П. , затова, че на 25.04.2025г., около 17.55 часа в гр.Ботевград, по ул.“**** „ пред № 10 , с посока на движение към бул.“Трети март „като водач на лек автомобил,модел и марка „Опел Корса“ с рег. № *****,собственост на ***** Л. ,управлявал лекият автомобил ,като не използвал обезопасителен колан по време на управление на МПС ,с какъвто е оборудван автомобила.Констатирано е нарушение по чл. 137А ал.1 от ЗДвП.Съставеният АУАН е предявен на жалбоподателя на същия ден, в който е съставен и му е връчен.В графата за възражения такива не са отразени. В предвидения в разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗАНН седмодневен срок също не е направено писмено възражение от жалбоподателя.

Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление Наказателно постановление № 25-0246-000424 о т 14.07.2025г., издадено от Началник група към ОДМВР – София –РУ-Ботевград, упълномощен със Заповед № 517з-3707 от 01.09.2025г. на МВР, с което н а Р. Л. Л. е наложено административно наказание глоба в размер на 50(петдесет) лева на основание чл.183 ал.4 т.7,пр.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите А. Х. П. и И. И. И. ,както и от приобщените писмени доказателства по делото.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като 2 видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е съставен от компетентен служител по предвидения в ЗАНН ред . Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство. В този смисъл съдът намира, че изложените в жалбата твърдения за допуснати в административно наказателното производство процесуални нарушения са неоснователни. Съдът счита, че описанието на нарушението в АУАН е достатъчно ясно и пълно и същото съответства на посочената като нарушена в него разпоредба на ЗДвП.

Съдът счита, че със събраните по делото доказателства – свидетелските показания на свидетелите А. Х. П. и И. И. И. се доказа, че Р. Л. Л. е осъществил посоченото по-горе нарушение на ЗДвП. Показанията на свидетелите са непротиворечиви както вътрешно, така и помежду си, логични са и съдът ги кредитира изцяло.

Съдът не кредитира показанията на жалбоподателят Р. Л. , упоменати в жалбата му , тъй като счита същите за защитна версия.

На жалбоподателят Р. Л. Л. е съставен АУАН на място , който същият приел и подписал без възражения.

В конкретният случай не са налице доказателства по делото, с които да се опровергава изложеното в АУАН, поради което съдът счита, че актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него.

От изложеното в обстоятелствената част на акта, от обясненията на жалбоподателя, изложени в жалбата и от показанията на свидетелите се установява, че АУАН, а впоследствие и обжалваното НП са издадени по повод неползването на обезопасителен колан през време на управление на ППС,с какъвто колан е оборудван автомобилът.

Липсва възможност за достигане до извод за допуснато нарушение на процесуалните правила, очертани в разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, още по – малко такова, което да се квалифицира като съществено такова, каквото е актуалното виждане в практиката на съдилищата. Критерият за това дали едно процесуално нарушение може и следва да се квалифицира 3 като съществено, както бе посочено, е този, основан на преценката дали с допускането му се е стигнало до накърняване правото на защита на жалбоподателя Съставеният акт за установяване на административно нарушение формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити и конкретно на т. 3, т. 4 и т. 5 от цитираната разпоредба – посочване на дата и място на деянието и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и относно правната квалификация. По този начин отправеното административнонаказателно обвинение изначално е изградено на годна основа на отправените твърдения досежно всеки един от основните признаци на деянието – а именно управлението на МПС, което следва е ясно и безпротиворечиво индивидуализирано – с посочване на марка и модел, най – малкото за да бъдат обезпечени изводите на съда по същество дали то е от съответната категория и дали е оборудвано с обезопасителни колани, както и датата и мястото, на които това е станало. Доводите на жалбоподателя в обратна насока се явяват изцяло неоснователни, след като горните изисквания са изпълнени.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като следва да се отбележи, че в процеса на ангажиране на административнонаказателната отговорност не е допуснато процесуално нарушение, налагащо отмяна на санкционния акт, без да се обсъждат доводи по същество. От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин.Установено е ,че на въпросните дата и час Р. Л. Л. е управлявал МПС без да ползва обезопасителен колан ,с което е оборудвано МПС.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл.183, ал.4, т.7,пр.1, вр. чл.137а, ал. 1 от ЗДвП, за което на жалбоподателя е ангажирана отговорността, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца при наличието на пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер и като правоспособен водач е следвало да изпълни задължението си, предвидено в разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, чиито адресат се явява 4 и не попада в категориите, за които е предвидено изключение по чл. 137а, ал. 2 ЗДвП . От събрания доказателствен материал се установи от субективна страна умисълът за извършване на административното нарушение, каквато е единствено възможната в случая форма на вина, а наличието на противоправно поведение не може да се изключи от преценката на контролните органи дали точно за това или за някое друго измежду допуснатите нарушения да бъде ангажирана отговорността му.

Освен това, изискването е ползването на обезопасителен колан да става при упражняване на правно – регламентираната дейност по управление на МПС, по време на която именно, неизпълнението на това задължение е било констатирано и установено от контролните органи.

Предвид изложеното, в съответствие с материалния и процесуалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание цитираните по - горе разпоредби. Законодателят не е предвидил възможност за съобразяване на размера на предвиденото наказание „Глоба”, като размерът на наложената глоба съответства на материалния закон и предвидено в приложимата санкционна разпоредба.

Административното наказание се определя за всеки един случай в рамките на посочените в правната норма размери, съобразени с извършеното от нарушителя деяние.Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението.В случая наказанието глоба в разпоредбата на чл.183 ал.4,т.7,пр.1 от ЗДвП е във фиксиран размер на на 50 лева и настоящия съд няма правомощия да го редуцира.Поради изложеното съдът намира за правилно определено наложеното наказание, като същото би изпълнило целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите. Съдът приема, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили или лишили жалбоподателя от право на защита и да водят до отмяната му поради незаконосъобразност. Обжалваното НП е издадено от упълномощен за това орган, с оглед Заповед № 517з-3703/01.09.2025г. на Министъра на вътрешните работи, поради което издалото НП лице е компетентно.С оглед длъжностното 5 качество на актосъставителя, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения. АУАН съдържа задължителните реквизити, изискуеми съобразно чл.42-43 от ЗАНН.Налице е и съответствие между отразеното в НП и в АУАН, въз основа на който е издадено. НП също съдържа изискуемите от закона задължителни реквизити.Спазени са и визираните в ЗАНН срокове за съставяне на АУАН и за издаване на НП.

При това положение жалбата се явява неоснователна и атакуваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По разноските :

С оглед изхода на делото, основателна е претенцията на наказващия орган за присъждане на разноски. Наказващият орган се представлява от юрисконсулт, който е изпратил писмено становище по съществото на спора и с това становище е направено искане за присъждане на разноски, което е основателно, съобразно чл. 63д ал. 3 от ЗАНН , във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 63д ал. 5 от ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 130 до 190 лева.

Настоящото производство се разгледа в едно съдебно заседание, без лично явяване на юрисконсулта и не е с правна и фактическа сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение от 150 (сто и петдесет) лева.

Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН РЕШИ: