Решение № 151 от 17.08.2023, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Свиленград, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живка Д. П. при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. П. Гражданско дело №

20225620100072 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искове с правна квалификация чл.34, ал.1 от ЗС - за делба на недвижими имоти и движими вещи. Движи се по реда на чл.341 и следващите от ГПК и се намира във втора фаза – по извършване на делбата.

С влязло в сила Решение № 171 от 19.10.2022г., постановено по делото, е допуснато да се извърши съдебна делба между ищцата И. Г. К., с ЕГН: **********, и ответника А. Г.

М., с ЕГН: **********, при равни квоти от правото на собственост, по отношение на следните вещи:

I/. 114/556 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18107/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, от 19.08.2020г., находящ се в гр. Свиленград, общ. Свиленград, обл. Хасково, с адрес: гр.************, с площ: 553 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 2256, квартал 136, парцел V, при съседи: ***, ***,

***, ***, ***, ***, ведно с находящите се в имота САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, намиращ се на етаж 3 в сграда с идентификатор ***, с предназначение:

Жилищна сграда - многофамилна, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 2, с посочени в документа площи: 96,23 кв.м и 90,53 кв.м., с прилежащи части: 20,46% ид.части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на ниво 1: на същия етаж - ***, ***, под обекта -***, ***, над обекта – няма; ниво 2: на същия етаж -***, ***, под обекта -няма, над обекта - няма, стар идентификатор: няма, и САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В

СГРАДА с идентификатор ***, намиращ на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, с предназначение на 1 самостоятелния обект: Гараж, с брой нива на обекта: 1, с посочени в документа площ: 26,20 кв.м., с прилежащи части: съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, ***, ***, ***, ***, под обекта няма, над обекта - ***, стар идентификатор: няма.

II/. Лек автомобил „Мицубиши Аутлендър”, с рег. Х 5005 ВС, с рама № JMBXJCW8W7U019896 и двигател № BSY052877, намиращ се в държане на А. А. М., син на страните по делото;

III/. Движими вещи, находящи се в бившето семейно жилище на страните, с адрес: гр.

Свиленград, ***, ет.3, намиращи се в държане на ответника А. Г. М., а именно:

1/. Пана за портманто с огледала на фирма „Чанита“;

2/. ТВ шкаф на фирма „Чанита“;

3/. Бял шкаф S-образен на фирма „Чанита“, разположен между кухня е хол;

4/. Абсорбатор марка „Горение“;

5/. Кухненски остров цвят Венге с три чекмеджета и два шкафа с вратички;

6/. Маса за хранене с 6 стола марка „Калигарис“- италианска;

7/. Климатик „Медея“/24 kw/;

8/. ДИ. двоен на фирма „Форест“;

9/. Телешка кожа, обработена, тип килим;

10/. Стъпала букови - 14 броя;

11/. Душ кабина;

12/. Мивка за баня;

13/. Огледало за мивка;

14/. Бойлер „Аристон“;

15/. Перална „Аристон“ с горно отваряне;

16/. Детско обзавеждане за стая на фирма „Форест“, на сина А., включващо гардероб, легло с матрак, бюро;

17/. Детско обзавеждане за стая на фирма „Докташ“ - Турция, на сина И., включващо двойно легло с матрак бежово с кафяво, гардероб двукрилен бежово с кафяво;

18/. Комплект обзавеждане за спалня на фирма „Форест“- кръгло легло, дрешник с рафтове и скрин;

19/. Кръгъл матрак за спалня;

20/. Телевизор „Сони“;

В първото съдебно заседание след влизане на решението по допускане на делбата, проведено на 24.01.2023г., са приети за разглеждане в делбеното производство претенции по сметки, предявени от съделителя А. Г. М. срещу съделителя И. Г. К., както следва :

1/. Претенция с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС - за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобственото бивше семейно жилище (без гаража), за периода от 21.01.2020г. до 30.04.2020г., в размер на 1376,95 лв. - главница, мораторна лихва за периода от 21.01.2020г. до 23.01.2023г. в размер на 395,33 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2023г. до окончателното й изплащане (след допуснато в о.с.з. на 22.06.2023г. изменение на размера на претенциите по сметки, чрез намаление на първоначално предявената главница в размер на 3354,84 лв. и намаление на първоначално предявената мораторна лихва в размер на 1023,90 лв.).

В тази връзка съделителят М. твърди, че съделителят К. ползвала бившето семейно жилище по силата на решението за развод. Твърди, че чрез нотариална покана, получена на 2

21.01.2020г. от К., М. я поканил да му заплаща сумата 1000 лева месечно, като обезщетение за лишаване от ползването на съсобственото жилище. В отговор на своята покана, М. получил покана от 14.04.2020г., с която К. го канила да му предаде ключовете от жилището.

Такова предаване било сторено на 30.04.2020г. и било удостоверено от нотариус в протокол от същата дата. Затова, за периода от получаване на поканата - 21.01.2020г. до предаването на ключа за жилището - 30.04.2020г. М. претендирал от К. горепосоченото обезщетение, ведно с обезщетение за забава и законна лихва.

2/. Претенция с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС - за присъждане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения лек автомобил „Мицубиши Аутлендър” за периода от 21.01.2020г. до 23.01.2023г., в размер на 16 433,39 лв. - главница, мораторна лихва за периода 21.01.2020г. - 23.01.2023г. в размер на 2 303,71 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2023г. до окончателното й изплащане (след допуснато в о.с.з. на 22.06.2023г. изменение на размера на претенциите по сметки, чрез намаление на първоначално предявената главница в размер на 36 000 лв. и намаление на първоначално предявената мораторна лихва в размер на 10 990 лв.).

В тази връзка съделителят М. твърди, че след фактическата раздяла на бившите съпрузи съсобственият им лек автомобил „Мицубиши Аутлендър” останал в държане на съделителя К.. Твърди, че чрез нотариална покана, получена от К. на 21.01.2020г., М. я поканил да му заплаща сумата 1000 лева месечно, като обезщетение за лишаване от ползването на лекия автомобил. На 30.04.2020г. М. получил на своята покана отговор от К., която оспорила искането му за заплащане на обезщетение, позовавайки се на обстоятелството, че автомобилът се ползвал от сина на страните - А. А. М., на когото баща му го бил предоставил. Съделителят М. оспорва това твърдение, като от своя страна твърди, че за нуждите на сина на страните, студент в гр. Варна, те му закупили лек автомобил „Фолксваген голф 5“, с рег. № 8568 ВС, с договор за покупко-продажба от 08.07.2016г., на цена 8500 лв. Тази цена била заплатена с банков кредит, получен по договор за потребителски кредит № РК16-095347 от 20.06.2016г., сключен между съдебителя М. и „Сибанк“ЕАД. М. твърди, че „впоследствие“, без негово знание и съгласие К. разменила със сина си автомобилите, като му предоставила за ползване семейния автомобил „Мицубиши Аутлендър”, а тя започнала да ползва автомобила, собственост на сина й -„Фолксваген голф 5“. Затова, за периода от получаване на поканата - 21.01.2020г. до първото съдебно заседание от втората фаза на делбата - 23.01.2023г. М. претендира от К. горепосоченото обезщетение, ведно с обезщетение за забава и законна лихва;

3/. Претенция с правно основание чл.32, ал.2 от СК – за заплащане на сумата 2 990,89 лв. (след допуснато в о.с.з. на 22.06.2023г. увеличение на размера на първоначално предявената сума от 2 786,18 лв.) – вноски по договор за потребителски кредит № CARU – 16707590 от 09.01.2019г., сключен между съделителя М. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“, по време на брака на страните, за закупуването на съсобствения лек автомобил „Мицубиши Аутлендър”, които вноски били заплатени на банката от М. след прекратяването на брака (в периода 27.12.2019г. - 20.05.2021г.), ведно със законната лихва, считано от 24.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

В тази връзка съделителят М. твърди, че съсобственият лек автомобил бил закупен за сумата 8000 лв., а не за посочената в договора за покупко-продажба сума 800 лв., която представлявала застрахователната стойност на автомобила към датата на закупуването му – 10.01.2019г. Продажната цена на автомобила от 8000 лв. била заплатена със средства, получени от М. по силата на сключен между него и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ договор за потребителски кредит № CARU – 16707590 от 09.01.2019г. Целта на кредита – за покупка на автомобил, била посочена в декларацията, подадена от кредитополучателя М. до банката, на 09.01.2019г. Срокът за погасяване на кредита бил 24 месеца, а сумата, която кредитополучателят се задължил да върне, включваща главница, лихви и разноски, била общо 10398,24 лв. С допълнително споразумение, били предоговорени размера на погасителната вноска и срока на договора за кредит, така че последният бил удължен до 20.05.2021г. Кредитът бил изплащан изцяло от Милчев със 3 средства, получавани от трудовото му възнаграждение, и бил изплатен изцяло. В периода от развода на страните – 27.12.2019г. до датата на погасяване на кредита – 20.05.2021г. М. заплатил дължимия остатък от кредита в размер на 5 572,35 лв., от която сума претендирал заплащане на половината, а именно сумата 2 786,18 лв.

4/. Претенция с правно основание чл.32, ал.2 от СК – за заплащане на сумата 7 210,33 лв. (след допуснато в о.с.з. на 22.06.2023г. увеличение на размера на първоначално предявената сума от 7374,84 лв.) – част от вноски по договор за потребителски кредит № РК16-095347 от 20.06.2016г., сключен между съделителя М. и „Сибанк“ ЕАД, използван за довършителни работи по делбения недвижим имот и закупуване на делбените движими вещи, които вноски били заплатени на банката от ответника след прекратяването на брака (в периода от 27.12.2019г. до 23.01.2023г.), ведно със законната лихва, считано от 24.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

В тази връзка съделителят М. твърди, че по време на брака на страните теглили много банкови кредити за задоволяването на семейни нужди, включително за финансирането на довършителни работи по семейното жилище, закупено в груб строеж, а и за обзавеждането на жилището. На 20.06.2016г. М. сключил със „Сибанк“ ЕАД договор за потребителски кредит № РК16-095347 за сумата 35 000 лв. С този кредит били рефинансирани предходен потребителски кредит в размер на 18 415 лв., кредит – овърдрафт в размер на 1960 лв. и стоков кредит в размер на 2291 лв., всички теглени по време на брака и разходвани за задоволяване на семейни нужди. Със същия кредит бил закупен и лекия автомобил „Фолксваген голф 5“, с рег. № 8568 ВС, за сумата 8500 лв., дарен на сина на страните А. А. М.. Срокът за погасяване на кредита бил 20.06.2026г., при месечна вноска 398,64 лв. След развода на страните съделителят М. заплащал погасителните вноски по този кредит, като за 37 месеца - от 27.12.2019г. до 23.01.2023г. - те възлизали на сумата 14749,68 лв. Затова М. претендирал от К. заплащане на припадащата й се част от 1/2 от платените от него погасителни вноски по кредита, а именно сумата 7 210,33 лв.

Съделителят К. оспорва предявените срещу нея претенции по сметки като неоснователни.

1/. Претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения недвижим имот била неоснователна, тъй като след развода в жилището останали да живеят съпругата и двете деца на страните. След получаване на нотариалната покана на 21.01.2023г. К. незабавно освободила имота, като на 30.04.2020г. предала на М. ключовете от него. През трите месеца преди това К. вече се била изнесла от жилището, а то било посещавано само от двамата синове на страните и ползвано от тях, най- вече за събирания с приятели. Жилището било ползвано й от сина А., който по това време бил студент във Варна, като преспивал в него, когато се прибирал в Свиленград. Самият М. бил канен неколкократно от К. да получи ключовете за апартамента и сам е решил да направи това на 30.04.2020г. К. оспорва и размера на претенцията, който бил абсурден, особено за малък град като Свиленград. Освен това, М. ползвал някои помещения в жилището, където държал свои вещи и посещавал имота, когато решал.