Решение № 149 от 05.03.2026, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Казанлък, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20255510101431 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. с чл. чл. 439 ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Р. П. Р., ЕГН **********, адрес *** чрез адвокат М. С., *** против „м.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез управителя си Х. Й..

В исковата молба пълномощникът на ищецът Р. Р. – адв. С. - заявява, че ищецът е длъжник, а ответникът - взискател по Изпълнително дело № 20167650403497, по описа на ЧСИ Г. И., с рег.765, с Район на действие ОС Стара Загора. Изпълнителното дело било образувано през 2016 с молба от взискателя „м. ЕООД, във връзка с издаден в негова полза изпълнителен лист по ч.г.д 3009/2015 г. на Районен съд Казанлък. С изпълнителния лист ищецът бил осъден да заплати главница 28,43 лева - главница; 244,98 неустойка за предсрочно прекратяване на договора, 8,81 лева -законна лихва в размер на за периода 17.10.2012 г.-14.10-2015 г., 25,00 лева държавна такса и 300,00 лева юрк. възнаграждение, като не ставало ясно на какво основание се претендират сумите, тъй като ищецът никога не бил имал договорни взаимоотношения с ответника.В настоящия случай вземането било установено с изпълнителен лист. Тъй като от момента на издаването на изпълнителния лист - 23.02.2016 г. и от образуването на делото през 2016 г. до 2024 г. по същото не били извършвани никакви изпълнителни действия, счита, че е изтекла погасителната давност- изминали били 8 години. Давността започвала да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, а разпоредбата на чл. 117, 1 ал. 2 от ЗЗД предвиждала, че, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност всякога била пет години. Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишната давност се погасявали всички вземания, за които законът не предвиждал друг срок. Видно от изпълнителен лист, същият е издаден на 23.02.2016г. Като делото е образувано през 2016 г., по него не били извършвани изпълнителни действия и давността била изтекла през 2021 г. Всички предприети от кредитора действия след тази дата, независимо дали са от характера да прекъснат давността, били ирелевантни за изтичането й, поради и което не следвало да бъдат взети предвид. От 2016 до 2024 ответникът не бил предприел никакви действия, прекъсващи и спиращи давността.

Ищецът твърди, че към настоящия момент се е погасило правото за принудително събиране на всички суми. От 2016 година - когато бил издаден изпълнителният лист - до 2024 година не били предприемани действия, които да спрат погасителната давност и в тази връзка вземанията по изпълнителният лист били погасени по давност. Въпреки изтеклата погасителна давност през 2024 година на банковата сметка на ищеца бил наложен запор именно на основание издадения през 2016 г. изпълнителен лист и образуваното през 2016 изпълнително дело, което обуславяло и правния интерес на ищеца от воденето на настоящия иск, като сумата му била изцяло събрана от ЧСИ. Въпреки изтеклата погасителна давност през 2024 година на банковата сметка на ищеца бил наложен запор именно на основание издадения през 2016 г. изпълнителен лист и образуваното през 2016 изпълнително дело, което обуславяло и правния интерес на ищеца от воденето на настоящия иск, сумата му била изцяло събрана от ЧСИ.

Ищецът счита, че извършените изпълнителни действия запори по банкови сметки, изпратени на 29.11.2024 г., не представлявали валидни изпълнителни действия, които да прекъсват давността за вземанията съгласно ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като били извършени много след прекратяването по силата на закона на изпълнителното производство за принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист от 23.02.2016. Делото е следвало да бъде прекратено още през 2019. С погасяване на главното вземане се погасявали и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не била изтекла, в това число и за лихви и разноски - чл. 119 ЗЗД. Следователно вземанията, предмет на изпълнителния лист от изпълнителен лист от 23.02.2026. по чгд 3009/2015 на PC Казанлък, са се погасили по давност преди принудителното им събиране по изпълнително дело.

Според ищеца не ставало ясно на какво основание се твърди, че кредитор на ищеца е ответникът. Съгласно чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминавало върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният 2 кредитор бил длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

Прехвърлянето имало действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В случай, че не са налице договорни взаимоотношения между ищеца и ответника, а ако вземането му се основава на договор за цесия, то същата не им била съобщена и не била породила действието си спрямо тях.

При извод за погасяване на вземането по давност след 23.02.2021 г., то и принудително събиране на сумата след тази дата било незаконосъобразно. В специалната сметка на ЧСИ била постъпила сума в размер на 1573,82 лева в резултат от наложен запор върху банковите сметки на ищеца. По арг. от чл. 75, ал. 1, изр. първо, предл. четвърто, с постъпване на сумата по сметка на съдебния изпълнител настъпва погасване на дълга- Доказано е плащане, което е извършено за сметка на длъжника чрез законово определен орган на принудително изпълнение. След изземването на правата му по запорираните вземания на осн. чл. 451 ГПК, сумите получавани по доверителна сметка на съдебния изпълнител се държат именно за техния собственик (длъжника) и се предават на взискателя като имущество на длъжника, което е обект на изпълнение. Ето защо собствената на ищеца сума била събрана незаконосъобразно в рамките на и. д. № 3497/2016 г. по описа на ЧСИ Г. И. и подлежи на възстановяване от ответника, независимо дали същата му е технически преведена от съдебния изпълнител.

Ищецът моли съда на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД да осъди м.

ЕООД, ЕИК ***, да заплати на Р. П. Р., ЕГН ********** следните суми: 28,92 лева -главница; 648, 79 лева - неолихвяема сума; 28,43 лева - лихви 16,20 лева - присъдени разноски; 851,48 лева - разноски в изпълнителното производство - общо 1573,82 лева, представляващо недължимо събраните му суми по изпълнително дело № 20167650403497, по описа на ЧСИ Г. И., с рег.765, с Район на действие ОС Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Предявяването на възражение за изтекъл давностен срок чрез отрицателен установителен иск предвидено както в действащия граждански процесуален кодекс - по реда на чл. 439 ГПК, така и в отменения такъв — по реда на чл. 254 ГПК (отм.). И двете посочени разпоредби предвиждат защита на длъжника срещу провеждането против него принудително изпълнение, чрез предявяване на възражения по исков ред с отрицателен установителен иск. Такива искове, основани на възражения за давност, са разгледани по реда на чл. 439 ГПК в Решение № 325 от 13.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о., ГК; Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК, постановени по чл. 290 ГПК и др., а по реда на чл. 254 ГПК (отм.) в Решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о., ТК, Решение № 41 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 575/2009 г., II т. о., ТК, и др.

3

Съгласно последното цитирано решение, предмет на отрицателния установителен иск по чл. 254 ГПК (отм.) е несъществуването на самото изпълняемо право. Недължимостта на присъдената сума трябва да бъде предмет на отрицателния установителен иск по чл. 254 ГПК (отм.) в случай, че изпълнението не бъде спряно по реда на чл. 250 ГПК (отм.).

Дори и да се възприеме становището застъпено с Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 23 82/2017 г. на ВКС, ГК, IV ГО, че извършената с т. 10 от ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/1980 г. се прилага считано от датата на обявяване на тълкувателното решение - 26.06.2015 г., тоест до тази дата се прилага разрешението дадено с отмененото ППВС, че давността е спряна по време на изпълнителния процес, това не променя крайния извод за изтекла погасителна давсто.. Съгласно цитираното ППВС № 3/1980 г. давността не тече по време на изпълнителното производство, но отново съгласно чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.); изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че длъжникът прави вноски срещу задължението си.

Извършените изпълнителни действия запори по вземания по банкови сметки изпратени на 29.11.2024 г., не представляват валидни изпълнителни действия, които да прекъсват давността за вземанията съгласно ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като са извършени много след прекратяването по силата на закона на изпълнителното производство за принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист от 23.02.2016.

Делото е следвало да бъде прекратено още през 2019.

С погасяване на главното вземане се погасявали и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не била изтекла, в това число и за лихви и разноски - чл. 119 ЗЗД. Следователно вземанията, предмет на изпълнителния лист о от изпълнителен лист от 23.02.2026. по чгд 3009/2015 на PC Казанлък, са се погасили по давност преди принудителното им събиране по изпълнително дело.

Не ставало ясно на какво основание се твърди, че кредитор на ищеца бил ответникът. Съгласно чл. 99 от ЗЗД кредиторът можел да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускали това. Прехвърленото вземане преминавало върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не било уговорено противното. Предишният кредитор бил длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установявали вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето имало действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В случай не били налице договорни взаимоотношения между ищеца и ответника, а ако 4 вземането му се основало на договор за цесия, то същата не им била съобщена и не била породила действието си спрямо тях.

При извод за погасяване на вземането по давност след 23.02.2021 г., то и принудително събиране на сумата след тази дата било незаконосъобразно. В специалната сметка на ЧСИ била постъпила сума в размер на 1573,82 лева в резултат от наложен запор върху банковите сметки на ищеца. По арг. от чл. 75, ал. 1, изр. първо, предл. четвърто, с постъпване на сумата по сметка на съдебния изпълнител настъпвало погасване на дълга- Доказано било плащане, което било извършено за сметка на длъжника чрез законово определен орган на принудително изпълнение. След изземването на правата му по запорираните вземания на осн. чл. 451 ГПК, сумите, получавани по доверителна сметка на съдебния изпълнител се държат именно за техния собственик (длъжника) и се предават на взискателя като имущество на длъжника, което е обект на изпълнение. Ето защо собствената на ищеца сума била събрана незаконосъобразно в рамките на и. д. № 3497/2016 г. по описа на ЧСИ Г. И. и подлежала на възстановяване от ответника, независимо дали същата му била технически преведена от съдебния изпълнител.