Решение № 8234 от 18.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8234 гр. София, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20211110129294 по описа за 2021 година

Производството е по реда Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 310 – 317 ГПК).

Ищцата В. ВЛ. АНГ. чрез адв. Алгая С. е предявила срещу ответника „ФИРМА“ ЕООД обективно съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 08 от 09.04.2021 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението за в размер 4902 лв. за периода от 6 месеца след уволнението считано от 09.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 26.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

С определение от 13.09.2021 г., постановено в открито съдебно заседание, проведено на същата дата, е допуснато уточнение на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението, както претенцията е заявена за периода от 09.04.2021 г. до 13.09.2021 г. за сумата в общ размер на 2432,07 лева, изчислена на база на последното получено брутно трудовото възнаграждение за пълен отработен месец – март 2021 г. С влязло в сила определение от 04.04.2022 г., постановено в открито съдебно заседание, проведено на същата дата (лист 303), производството по делото по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на уволнението, е прекратено на основание чл. 232 от ГПК, за сумата над 1818,07 лева до пълния заявен размер от 2432,07 лева, както и за периода от 18.08.2021 г. до 13.09.2021 г., тъй като ищцата е заявила, че оттегля предявения иск за тази част.

1

Ищецът В. ВЛ. АНГ. твърди, че по силата на сключен с ответника „ФИРМА“ ООД трудов договор за обучение заемала длъжността „Компютърен аниматор“ при ответника. На 09.04.2021 г. на ищцата била връчена заповед № 8 от 09.04.2021 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на работа без уважителна причинна и без разрешение от страна на работодателя от 01.03.2021 г. до 09.04.2021 г., както и злоупотреба с доверието на работодателя, изразяващо се в унищожаване на интелектуалната му собственост и възпрепятстване на дейността му – чл. 190, т. 2 и т. 4 КТ вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, т. 8 и т. 9 КТ. Ищцата твърди, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като не е извършила описаните в заповедта нарушения, че няма фиксирано работно време, че на посочения ден 01.04.2021 г., не е имала достъп до офиса, че не са извършени умишлени действия, представляващи злоупотреба с доверието на работодателя. Освен това поддържа, че не е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 от КТ – в заповедта липсва посочване на дисциплинарното нарушение и описание на тежкото нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че наложеното дисциплинарно наказание уволнение не е съобразено с тежестта на извършеното нарушение по чл. 189 от КТ. Прави искане съдът да признае за незаконно уволнението, извършено със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и неговата отмяна. Твърди , че е останала без работа след уволнението, поради което претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение вследствие на незаконното уволнение, след допуснатото изменение, в размер на 1818,07 лева за периода от 09.04.2021 г. до 17.08.2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба в съда – 26.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява, че адвокатско възнаграждение на насрещната страна се дължи само за един адвокат. В представени по делото писмени бележки по чл.

149, ал. 3 от ГПК поддържа предявените искове и посочените основания за незаконност на уволнението, като навежда довод, че са налице нарушения от страна на работодателя. Прави обстоен доказателствен анализ, като поддържа, че не се установява да е извършила твърдените действия, за които е наказана.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, ответникът „ФИРМА“ ЕООД оспорва предявените искове. Твърди, че правата и задълженията на работниците и служителите са определени с Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството. Твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е връчен на ищцата при отказ на 09.04.2021 г., като преди това - на 01.04.2021 г., на ищцата са поискани обяснения във връзка с нарушенията, за които й е наложно наказание, поради което процедурата по чл.

193 от КТ е спазена. Твърди, че страните не са уговаряли плаващо работно време в трудовия договор и че служителят не е бил освободен от задължение да се явява на работа. Сочи, че договорът не е прекратен на друго основание, тъй като работодателят не е приел предложението на работника за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал.

1, т. 1 от КТ. Твърди, че нарушенията са установени по безспорен начин, а наложеното наказание съответства на извършените нарушения по чл. 189, ал. 1 от КТ. Поддържа, че уволнението е извършено законосъобразно, тъй като заповедта за уволнение е издадена от 2 компетентен орган, съдържа необходимите реквизити и е обоснована и мотивирана чрез посочване на конкретните нарушения на трудовата дисциплина, времето на извършването им, наказанието и законовият текст, въз основа на който то се налага. Не оспорва размера на претендираното обезщетение за периода, в който ищцата е останала без работа вследствие на уволнението. Прави искане претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за прекомерност на разноските на ищцата. В представени по делото писмени бележки по чл. 149, ал. 3 от ГПК оспорва предявените искове. Прави обстоен доказателствен анализ, като поддържа, че в хода на съдебното дирене безспорно се установява, че ответницата е извършила твърдените нарушения.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че са били валидно обвързани от трудов договор, по силата на който ищцата е заемала длъжността „Компютърен аниматор“.

Между страните не е спорно, поради което отделено като ненуждаещо се доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 8 от 09.04.2021 г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. От заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се установява, че същото е наложено на ищцата за това, че от дата 01.03.2021 г. до 09.04.2021 г. същата не се е явявала на работа без уважителна причина и без разрешение от страна на работодателя, като на 01.04.2021 г. престоят в офиса от страна на работника е под 2 часа за целия работен ден; за умишлен отказ за осъществяване на телефонен контакт с работодателя; злоупотреба с доверието на работодателя, изразяваща се в унищожаване на 01.04.2021 г. на интелектуална собственост на работодателя чрез изтриване на работни файлове от компютъра в офиса – нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 от КТ, изразяващи се в злоупотреба с доверието на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

Между страните не е спорно и се установява, че на 01.04.2021 г. на ищцата са поискани обяснения и в указания срок тя е депозирала становище по тях, както и че Заповед № 8 от 09.04.2021 г. е връчена на 09.04.2021 г. В депозираните пред работодателя обяснения, които са взети предвид при налагане на наказанието, ищцата е заявила, че на 01.04.2021 г. действително е закъсняла за работа, но това е първото й закъснение, а по отношение на злоупотреба с доверието на работодателя е заявила, че всички завършени работни файлове се намират на сървъра на дружеството, като е отрекла да е трила файлове от персоналния си компютър.

От събраните по делото доказателства – електронна кореспонденция по Viber, приобщена по реда на чл. 184, ал. 1 от ГПК (лист 69), както и от показанията на разпитаните свидетели и от видеозаписите, приобщени по реда на чл. 204 от ГПК чрез оглед, 3 автентичността на които се установява от заключението по съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Х., на което съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, както и от разясненията на вещото лице, направени в открито съдебно заседание, проведено на 21.02.2022 г. (лист 294 гръб), се установява, че на 01.04.2021 г., около 09,00 часа, управителят на дружеството М.Р.А. отишла в офиса, в който са се помещавали работните места на служителите като не е установила никой там.

От доказателствата по делото се установява, че помещението било оборудвано с камера за видео наблюдение, за която работниците знаели.

Около 9,00 часа в офиса, за да получи заплата си, дошла и свидетелката И.И.Д., която по това време имала устно разрешение от управителя на дружеството да работи от вкъщи с оглед усложнената епидемична обстановка (лист 247). Информация, че следва да се яви в офиса и да получи плащане на заплата си в брой, свидетелката получила от управителя на дружеството на 31.03.2021 г. по телефон.

Свидетелката Диманова получила заплатата си в брой и с М.Р.А. започнали да обсъждат свършената от Диманова работа. Около 9,40-9,50 часа никой от останалите колеги не дошъл в офиса, поради което М.Р.А. помолила свидетелката Диманова да остане, за да ги изчака, тъй като ключове за офиса имали само Анчева и свидетелят Р.С.Г., след което Анчева излязла. В офиса останала Диманова. След около половин час Анчева се обадила на Диманова, за да я попита дали някой е дошъл, тя отговорила, че е сама, поради което Анчева се върнала, за да заключи офиса и да освободи Диманова.

Около 11,40 часа на 01.04.2021 г. в офиса дошли свидетелят Р.С.Г., ищцата В. ВЛ.

АНГ., свидетелят И.К.И. и Мануела Тошева, след което седнали на работните си станции.

Около 12,12 часа ищцата В.А. избрала от мобилния си телефон М.Р.А., като дала на свидетеля Р.С.Г. телефона, за да говори с нея. Обстоятелството, че Гъров е разговарял с Анчева се установява и от показанията на свидетелката И.И.Д., която заявява, че след като си тръгнала от офиса на 01.04.2021 г. Анчева й се обадила, за да й каже, че е говорила с Гъров. От огледа на видеозаписа, който не е манипулиран, се установява, че Гъров заявил на Анчева да дойде до офиса, за да даде заплатите на присъстващите (лист 296) и между тях възникнал спор.

От възпроизведения запис се установява, че след като затворил мобилния телефон, свидетелят Гъров заявил на останалите присъстващи „Аз ще ги изтрия, не аз ще ги изтрия.

Мисля да изтрием всичко.“ От записа се установява, че след това всички лица пускат компютрите си, като на компютъра на свидетеля Гъров се появява диалогов прозорец. В 12:15:48 часа свидетелят Гъров заявил, „Като не с и е платила, няма да получи това, което е изработено.“ както и „Имаме готовите файлове, работили сме, така че всичките ще ги изтриеме.“ (лист 296 гръб).

Обстоятелството, че свидетелят Гъров е приканил и останалите присъствали в офиса да изтрият работните файлове, поради факта, че М.Р.А. е забавила изпащане на дължимите на 31.03.2021 г. заплати с един ден и с оглед вече създалото се напрежение, се установява и 4 от показанията на свидетеля И.К.И., който заявява, че всички били емоционални и обсъждали изтриване на файловете в този момент (лист 298 гръб). Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Гъров в частта, в която заявява, че са обсъждали единствено триене на лични файлове и разлогване от служебните профили на компютрите, тъй като на първо място той е заинтересован от изхода на делото, показанията му в тази част пряко противоречат на тези на свидетеля Иванов, освен това са нелогични с оглед репликите на самия Гъров, заявени след разговора с Анева, съдържанието на които се установява от видеозаписа без съмнение.