Решение № 341 от 27.10.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Ботевград, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: при участието на секретаря като разгледа докладваното от - Гражданско дело № 20251810100274 по описа за 2025 година

С исковата молба от „*“ ЕООД срещу Т. Х. Т. са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове: 1.) с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 581,41 лв. - главница, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация, начислени за абонатен № * за периода от 14.08.2023 г. до 11.07.2024 г., за обект, находящ се в с. *, обл. Софийска; 2.) с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 57,27 лв. /след допуснато изменение на размера на иска/, представляваща обезщетение за забава за периода от 26.10.2023 г. до 15.11.2024г., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2024 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед № 1475/25.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2156/2024 г. по описа на БРС.

Ищецът сочи, че е в облигационно правоотношение с ответника по силата на Договор за доставка на вода и отвеждане на отпадни води от 23.10.1998 г., а понастоящем отношенията им се уреждат от Общи условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. Титуляр на партидата за процесния водоснабден имот бил ответникът. Същият имал качеството на собственик на водоснабдения имот, независимо от бракоразводното решение, на което се позовавал. Съгл. същото, имотът оставал за ползване на бившата му съпруга, но без да се прехвърля правото на собственост. Ищцовото дружество надлежно изпълнявало задълженията си за процесния период. За процесните задължения били издадени 2 бр. фактури.

Начислените на ответника дължими суми, били калкулирани на база отчет по измервателното устройство, монтирано в имота и по цени, утвърдени от ДКЕВР.

Според общите условия на ищеца потребителите следвало да заплащат дължимите суми в 30 - дневен срок след датата на фактуриране. Сочи се, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или 1 право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост.

Акцентира се, че в системата на ищеца, титуляр на партидата и собственик на имота е ответникът, като няма подадени данни към ищеца собствеността да е прехвърляна. По същество се иска уважаване на исковете. Претендират се разноските в заповедното и в исковото производство.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок е депозирал отговор. Намира, че не дължи претендираните суми на ищцовото дружество, тъй като процесният имот останал за ползване на бившата му съпруга, съгл. бракоразводно решение.

В откритото съдебно ищецът, редовно призован, не се представлява, но в предварително депозирана писмена молба заявява, че поддържа доводите и исканията си. Ответникът, отново акцентира, че не той е фактическият ползвател на процесния имот. Счита, че претендираните разходи за потребление следва да се поемат от живущите в жилището.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Съгл. Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „*“ ЕООД, гр. София, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги (чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ). Съгл. чл. 33, ал.

2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като в чл. 34 се предвижда възможност за възражение срещу определената дължима сума, което се подава писмено пред ВиК оператора в 30-дневния срок за плащане по фактурата. Според чл.

61, ал. 1 ОУ, при промяна на собствеността новият и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до ВиК оператора в 30- дневен срок от датата на промяната заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като представят за справка документи, удостоверяващи придобиването на имота.

Разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ОУ, гласи, че собственикът, който не е закрил партидата си, отговаря за задълженията до откриването на партида на новия собственик.

С Решение № 140/02.07.2014 г. по гр. д. № 605/2014 г. на РС – Ботевград, влязло в сила на 02.07.2014 г., е прекратен чрез развод бракът между ответника Т. Х. Т. и Г.К.Т., като по взаимно съгласие на страните семейното жилище – къща в с. *, обл.

Софийска, находяща се в УПИ IV-общ, в кв. 23 – остава да се ползва от съпругата Г.К.Т.. От решението, съвкупно разгледано със Справка № 249982/19.02.2025 г. от Служба по вписванията – Ботевград, се установява, че ответникът Т. Х. Т. продължава да е съсобственик на процесния имот.

Съгл. Договор № 470787/4 от 23.10.1998 г. за доставка на вода и отвеждане на отпадъчни води, ищцовото дружество е поело задължение да подава вода за питейно – битови и да отвежда каналните води, а отв. Т. Х. Т. се е задължил да заплаща услугата по цени, съгл. съществуващата нормативна уредба.

Съгл. Фактура № 1012235324/25.09.2023 г., за партида № 10470787 по старо и ново показание, съответно измерени на 14.08.2023 г. и 15.09.2023 г., е отчетена консумация 142 куб. м., на стойност 335,69 лв. ( с вкл. ДДС). Съгл. Фактура № 1012930988/22.07.2024 г., за партида № 10470787 по старо и ново показание, съответно измерени на 18.06.2024 г. и 11.07.2024 г., е отчетена консумация 96 куб. м., на стойност 245,72 лв. ( с вкл. ДДС). Същите задължения да отразени и в справка извлечение към дата 15.11.2024 г.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Страните по делото са в облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен нарочен писмен договор за извършване на ВиК услуги от 1998 г. Този договор е подписан от ответника Т. Х. Т. и именно последният фигурира като титуляр на партидата с № 10470787. Ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, следователно има качеството на „оператор на В и К услуги“ по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /последно изм. и доп. ДВ. бр.70 от 3 септември 2019г./. Ответникът, от своя страна има качеството на „потребител“ на ВиК услуги съгл. § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ДР на ЗРВКУ, тъй като е физическо лице, собственик на процесния имот.

Защитата на ответника е сведена до единственото възражение, че неговата бивша съпруга е фактическият ползвател на процесния имот, респ. потреблението е нейно и следва да е за нейна сметка. Съгл. чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия на „*“ ЕООД, гр. София, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Същото следва и от разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. В отношенията с ВиК оператора меродавно е кой е собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имота, което е в съответствие и със законодателната воля, изразена в § 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ДР на ЗРВКУ. Ирелевантно за разглеждания тип потребителски правоотношения е кой е фактическият ползвател на водоснабдения имот.

В конкретния случай процесният имот е служел като семейно жилище по време на брака на ответника с Г.К.Т.. С бракоразводното решение въпросът относно правото на собственост върху бившето семейно жилище не е разрешаван, а единствено е уредено ползването – т. е. постигнато е съгласие кой от двамата бивши съпрузи ще ползва жилището след прекратяване на брака. По делото няма категорични доказателства дали процесният имот бил лична собственост на ответника Т. Х. Т. или е придобит по време на брака му в режим на семейна имуществена общност (СИО). И в двете хипотези обаче ответникът Т. Х. Т. отговаря за задълженията, начислени за имота. В първата хипотеза – поради качеството си на изключителен собственик, а във втората – като съсобственик и най – вече като титуляр на партидата.

Разпоредбата на чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи гласи, че промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. В конкретния случай, дори имотът да е семейна имуществена общност, то съсобствеността не е прекратена с бракоразводното решение. Имотът нито е възложен в изключителен дял на бившата съпруга Г.К.Т., нито й е определен реален дял. На същата не е учредявано вещно право на ползване върху имота по смисъла на чл. 56 от Закона за съсобствеността, а единствено е постигнато съгласие между бившите съпрузи относно упражняването на ползването като правомощие, включено в правото им на собственост. Дори да бе настъпила промяна в правото на собственост върху водоснабдения имот, за да произведе действие спрямо ВиК оператора, тази промяна 3 следва да доведена до знанието на последния и най – вече да бъде променен титулярът на партидата. Макар обективно фактическата власт върху имота да се упражнява от лице, различно от титуляра на партидата и ответник по делото, от ВиК оператора не може да се очаква и никъде в законов или подзаконов нормативен акт не му е вменено задължение във всеки един момент и за всеки един водоснабден имот да проверява служебно кой реално потребява доставяната услуга и кой е титуляр на правото на собственост или на вещното право на ползване, респ. да следи дали информацията, с която разполага, е актуална /в този смисъл Решение от 28.01.2021 г. по в. гр. д. № 16906/2019 г. по описа на Софийски градски съд/. Дори в хипотеза на прехвърляне на правото на собственост (каквато в процесния случай не е налице) не се стига автоматично ex lege до промяна на потребителя по облигационното правоотношение с ВиК оператора. Двете правоотношения са независими и между различни страни, поради което предишният собственик на имота, независимо от прехвърляне на собствеността, продължава да отговаря за задълженията за ВиК услуги към оператора и след отчуждаването, до момента, в който закрие партидата си, удостоверявайки, че вече не е собственик или вещен ползвател на имота.

Поради всичко гореизложено, предявените искове се явяват доказани по основание, а и по размер, доколкото дължимите суми са начислявани на база ежемесечен, редовен и реален отчет, при отчитане на старо и ново показание, издадените фактури не се твърди да са оспорени, а и ответникът не оспорва изрично исковете по размер.

По разноските

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изхода на спора, право на разноски в исковото и в заповедното производство има ищецът. В полза на същия следва да се присъди сумата от общо 555,00 лв. (петстотин петдесет и пет лева), представляваща разноски в исковото производство, от които 75,00 лв. за държавна такса и 480,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, както и сумата от общо 505,00 лв.

(петстотин и пет лева), представляваща разноски в заповедното производство, от които 480,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС и 25,00 лв. – държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Х. Т. с ЕГН: **********, с адрес: *, дължи на „*“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 581,41 лв. (петстотин осемдесет и един лева и четиридесет и една стотинки) главница, представляваща стойност на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация, начислени за абонатен № * за периода от 14.08.2023 г. до 11.07.2024 г., за обект, находящ се в с. *, обл. Софийска; по иск с правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.