Решение № 141 от 29.05.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. гр. Добрич, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20233200500084 по описа за 2023 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „А.Б.“ ЕООД-гр.Д. срещу решение №1158/05.12.2022 г. по гр.д.№1241/2022 г. на Добричкия районен съд в частта,с която въззивникът е осъден да заплати на Г. А. Г. с ЕГН ********** от гр.Д.,жк „Б.*** следните суми,представляващи неплатено възнаграждение по договор за аренда,вписан под №113,том XV,вх.рег.№ 8199/25.08.2015 г. на Служба по вписваниятагр.Д.,сключен между страните за имот в село К.,общ.Д.-№*** с площ 11,062 дка,в размер на 370,02 лв за стопанската 2019/2020 г. и 995,58 лв за стопанската 2020/2021 г.-общо 1 365,60 лв,заедно със законната лихва върху главните задължения от датата на иска-29.04.2022 г. до окончателното плащане,респ. сторени разноски в размер на 100 лв-платена държавна такса,298,50 лева-адвокатско възнаграждение и 95 лева-депозит за вещо лицеобщо 393,50 лева.Според въззивника първоинстанционният съд не обсъдил представените и допуснати от него доказателства.Решението било немотивирано.Районният съд не съобразил уговорката по договора между страните относно размера на арендното плащане,а присъдил суми,които според заключението по допуснатата ССЕ били начислени за плащане по 1 счетоводните данни на дружеството-въззивник.Дължали се не начислените по счетоводни данни суми,а реално дължимите по договора в размер на 434,79 лв за стопанската 2019/2020 г. и 690,19 лв за стопанската 2020/2021 г.Настоява се за отмяна на решението в атакуваната част и за произнасяне по исковете при съобразяване заключението на вещото лице относно дължимите според уговореното по договора суми.Претендират се разноски.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият Г.

А. Г. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.Сочи,че решението на ДРС е мотивирано и съобразено със заключението по ССЕ.Обратно на житейската и стопанска логика въззивникът сам оспорвал собствените си счетоводни данни,на база на които заплащал рентите на всички останали арендодатели.Въззиваемият претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 07.12.2022 г.,а жалбата му е постъпила в съда на 21.12.2022 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 21.12.2022 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лицестрана в производството по делото-с правен интерес от атакуване на първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно в своята цялост като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част като постановено по предявените допустими осъдителни искове.По същество е правилно в атакуваната част,като съображенията за този извод са следните:

Гр.д.№1241/2022 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№7172/29.04.2022 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.79 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.8 ал.1 от ЗАЗ от Г. А.

Г. с ЕГН ********** от гр.Д. срещу „А.Б.“ ЕООД-гр.Д. за осъждане на 2 ответника да заплати на ищеца дължима рента по договор за аренда, вписан под №113,том XV,вх.рег.№8199/25.08.2015 г. на Служба по вписваниятагр.Д.,сключен между страните за имот в село К.,общ.Д.-№*** с площ 11,062 дка,в размер на 442,48 лв за стопанската 2019/2020 г. и в размер на 1 106,20 лв за стопанската 2020/2021 г.,като на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД е претендирана и законната лихва върху горните суми,начиная от датата на предявяване на исковете,до окончателното им изплащане.

В отговора на исковата молба ответното дружество е заявило частична основателност на исковете,като ги е оспорило само по размер.

Районният съд е уважил с решението си исковете до размер от 370,02 лв за стопанската 2019/2020 г. и до размер от 995,58 лв за стопанската 2020/2021 г.,като ги е отхвърлил в частта за горницата от 370,02 лв до 442,48 лв за стопанската 2019/2020 г. и в частта за горницата от 995,58 лв до 1 106,20 лв за стопанската 2020/2021 г.Решението се атакува от ответника по делото в частта,с която исковете са частично уважени.

Между ищеца по делото Г. А. Г. в качеството на арендодател и ответника „А.Б.“ ЕООД-гр.Д. в качеството на арендатор е сключен на 17.08.2015 г. договор за аренда с нотариална заверка на подписите,вписан под №113,том XV,вх.рег.№8199/25.08.2015 г. на Служба по вписванията-гр.Д..По силата на договора арендодателят е предоставил на арендатора за временно възмездно ползване нива с площ от 11,062 дка,четвърта категория-имот №047071 в землището на с.К.,общ.Д. /понастоящем с идентификатор *** по кадастралната карта/ при уговорен срок на действие на правоотношението от 10 стопански години /от 01.10.2015 г. до 01.10.2025 г./,т.е. договорът е действащ и през процесните 2019/2020 и 2020/2021 стопанска година.Арендодателят Г. Г. е заявил едностранно прекратяване на договора,считано от 01.10.2021 г.,т.е. от стопанската 2021/2022 г.,което уведомление е вписано като Акт №44,т.ІІІ,вх.рег.№6480/05.08.2021 г. на СВД..

Според чл.5 ал.1 от договора арендаторът дължи на арендодателя рента в размер на 35% от реализираната продукция по среден добив,по видове култури,но не по-малко от 10 лв/дка.Вещото лице Е. Й. в неоспореното заключение по допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза е посочило,че на база счетоводни данни за реализирана от 3 ответното дружество през двете стопански години продукция от арендувани земи,предоставени от самия ответник и от ОД „Земеделие“-гр.Д. на база регистъра на земеделските стопани на МЗХГ,се дължи на ищеца Г. рента в размер на 39,30 лв/дка или общо 434,79 лв за стопанската 2019/2020 г. и в размер на 62,39 лв/дка или общо 690,19 лв за стопанската 2020/2021 г.Същевременно по данни от т.нар арендна книга на ответника,съдържаща информация в колони и редове за № и срок на договор,име и фамилия на арендодател,землище,дка,имот №,категория,% рента,задължение в лв,самият арендатор е начислил в полза на ищеца Г. рента за стопанската 2019/2020 г. в размер на 33,45 лв/дка или общо 370,02 лв и за стопанската 2020/2021 г. в размер на 90 лв/дка или общо 995,58 лв.

Констатират се противоречиви счетоводни данни-от една страна предоставените на вещото лице от ответника и заявените от последния пред ОД „Земеделие“,а от друга страна данните за начислени от самия ответник ренти за двете стопански години,които неминуемо следва да са били изчислени на база реалната реализирана продукция.При горните противоречия съдът следва да съобрази размерите на рентата,които самият ответник е определил в арендната книга.Тази книга е с характер на частен свидетелстващ документ,който обективира неизгодни за издателя си факти,поради което именно данните в нея следва да бъдат зачетени като поизгодни за добросъвестния ищец.Тази книга има силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател.Не е спорно по делото,че ответното дружество не е изплатило на ищеца рента за процесните стопански години.Същата е дължима по изложените съображения в размерите по арендната книга-за стопанската 2019/2020 г. в размер на 33,45 лв/дка или общо 370,02 лв и за стопанската 2020/2021 г. в размер на 90 лв/дка или общо 995,58 лв.

Предвид изложеното съдът намира предявените искове за основателни до размер от 370,02 лв за стопанската 2019/2020 г. и до размер от 995,58 лв за стопанската 2020/2021 г.Първоинстанционното решение в частта,с която исковете са уважени до горните размери,е правилно и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта,с която на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца по делото Г. Г. са присъдени съдебно-деловодни разноски,сторени в първата инстанция,съразмерно на уважената част от исковете.Поради оставяне на въззивната жалба без уважение ответникът по делото „А.Б.“ 4

ЕООД-гр.Д. няма право на допълнителни разноски за първоинстанционното производство поради частичното уважаване на исковете срещу него в горните размери.

Във въззивното производство разноски са претендирани от двете страни.Въззивникът „А.Б.“ ЕООД-гр.Д. с оглед изхода от спора няма право на разноски,сторени от него във въззивното производство.Право на такива на основание чл.78 ал.1 от ГПК има въззиваемият Г. Г. и следва да му се присъдят в размер на 400 лв адвокатско възнаграждение,изплатено от същия на упълномощения му адвокат съгласно договора за правна защита и съдействие от 19.04.2023 г. /на лист 26 от делото на ДОС/.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1158/05.12.2022 г. по гр.д.№1241/2022 г. на Добричкия районен съд в частта,с която „А.Б.“ ЕООД-гр.Д.,с ЕИК 201043736,със седалище и адрес на управление гр.Д.,Д.*** е осъден да заплати на Г. А. Г. с ЕГН ********** от гр.Д.,жк „Б.*** следните суми,представляващи неплатено възнаграждение по договор за аренда,вписан под №113,том XV,вх.рег.№ 8199/25.08.2015 г. на Служба по вписваниятагр.Д.,сключен между страните за имот в село К.,общ.Д.-№*** с площ 11,062 дка,в размер на 370,02 лв за стопанската 2019/2020 г. и 995,58 лв за стопанската 2020/2021 г.-общо 1 365,60 лв,заедно със законната лихва върху главните задължения от датата на иска-29.04.2022 г. до окончателното плащане,респ. сторени разноски в размер на 100 лв-платена държавна такса,298,50 лева-адвокатско възнаграждение и 95 лева-депозит за вещо лицеобщо 393,50 лева.

В останалата част решението на Добричкия районен съд не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕООД-гр.Д.,с ЕИК 201043736,със седалище и адрес на управление гр.Д.,Д.*** да заплати на Г. А. Г. с ЕГН ********** от гр.Д.,жк „Б.*** сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в 5 размер на 400 лв /четиристотин лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6