Определение № 2986 от 23.10.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2986 гр. С., 23.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20258002901121 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. А. А. чрез процесуалния му пълномощник – адв. С. Николова, срещу въззивното решение № 278/12.03.2025г. по в.гр.д. № 3384/2023г. на Апелативен съд – С., с което е частично отменено и потвърдено решение № 4678 от 29.08.2023г. по гр. дело № 14653/2021г. по описа на СГС, І-во ГО, 24-и състав, като предявеният от касатора Г. А. иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за сумата от 100 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени болки и страдания от смъртта на дядо му - Г. Богданов И., настъпила при ПТП на 03.09.2018г., е отхвърлен.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че не е активно легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия дядо. Счита, че по делото е доказано, че той е установил с починалия особена близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост връзка. Жалбоподателят твърди, че постановеното решение е в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2018г. на ОСНГТК по т.д. №1/2016г. на ВКС. Сочи, че дядото е заел в живота на внука си ролята на баща, живели са в общо домакинство, взаимоотношенията им са се характеризирали с изключителна близост. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и уважаване на иска му в пълен размер.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че е 1 налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Може ли въззивната инстанция да излиза извън предмета на въззивната проверка по чл. 269 - 271 ГПК, след като съответната страна – въззивник излага голословни твърдения в защита на тезите си и не прави доказателствени искания към въззивната инстанция, като тезите му се възприемат безкритично, необосновано от въззивната инстанция, в разрез с доказателствения материал, събран от първостепенния съд, включително и при положение, че пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК?“;

2. „Обосновано ли е решението на въззивния съд, постановено в противоречие със събраните доказателства?“;

3. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди защитните тези на страните и да формира самостоятелни правни изводи?“;

4. „Следва ли въззивният съд да постанови решението си въз основа на всички събрани доказателства и след тяхната съвкупна преценка, респ. когато някое доказателство се приема за недостоверно, следва ли съдът да изложи мотиви за това?;

5. „Следва ли при постановяване на решението САС, 10-ти състав да се позове на конкретните разпоредби на материалния закон, въз основа на които гради своите правни изводи?“;

6. „При постановяване на решението си, въззивният съд трябва ли да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и да изложи подробни мотиви, кои от доказателствата кредитира и кои – не и защо?“;

7. „Може ли съдът да постанови решението си на недоказани и неустановени по делото правнорелевантни факти?“.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е в противоречие с т.1, т.2 и т.3 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и практиката на ВКС, обективирана в решение № 55/03.04.2014г. по т.д.№1245/2013г. на 1 т.о. на ВКС, решение № 63/17.07.2015г. по т.д.

№674/2014г. на 2 т.о. на ВКС, решение № 263/24.06.2015г. по т.д. №3734/2013г. на 1 т.о. на ВКС, решение №111/03.11.2015г. по т.д. №1544/2014г., 2 т.о., решение №222/06.04.2017г. по т.д. №425/2015г. на ВКС, 2 т.о. и др.

Ответникът по касационната жалба – ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва касационната жалба чрез процесуалния си пълномощник – адв. Я. Д. по съображения, изложени в писмен отговор от 22.05.2025г. Претендира и разноски по списък.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на 2 обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не се спори и се установява от присъда по НОХД № 1700/2019г. по описа на СГС, НО, 7-ми състав, влязла в сила на 01.06.2020г., че на 03.09.2018г. в гр. С., на бул. „Пернишко шосе“, при управление на л.а.„ Сеат Толедо “, водачката Скейман поради неспазване на правилата за движение по пътищата е предизвикала ПТП, довело до смъртта на пътуващия на задната седалка на л.а.

„Пежо 206“ – Г. Богданов И.. Апелативният съд е счел, че при ответното застрахователно дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за виновния водач. Приел е, че ищецът Г. А. А. е внук на починалия Г. И., който е баща на неговата майка. По спорния въпрос попада ли ищецът в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществените вреди, причинени му от смъртта на родственика му, съдът е цитирал ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г., както и ТР №1/21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, като е приел, че нито са изложени обстоятелства по исковата молба за отношения, надхвърлящи и излизащи от границата на обичайните роднински отношения между ищеца и починалия му дядо, нито е установено и доказано съществуването на такива отношения, които могат да бъдат квалифицирани по изключение като дълбоко емоционални, създали трайна и особено близка връзка между ищеца и починалия му дядо, заместваща връзката на ищеца с рождения му баща. Въззивният съд е посочил, че от показанията на лелята на ищеца – П. А., се установяват добрите и позитивно-емоционални отношения между починалия и един по-широк кръг от лица, принадлежащи към разширеното му семейство, но не се доказва тяхната изключителност.

Апелативният съд е приел, че не са налице житейски обстоятелства или ситуации, довели до трайна промяна в обичайните отношения между дядо и внук и обусловили тяхната изключителна близост, като само фактът на развод между родителите на ищеца, не доказва автоматично настъпила заместваща отношенията с баща му връзка между ищеца и починалия му дядо. С оглед горните мотиви съдът е приел, че при условията на пълно и главно доказване не е доказана материално - правната легитимация на ищеца, поради което предявеният иск по чл. 432 КЗ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от 3 значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни.

Първият поставен от касатора въпрос за обхвата на въззивната проверка по чл. 269 - 271 ГПК е процесуален, като доводите на жалбоподателя са, че безкритично и необосновано съдът е възприел тезите на въззивника, въпреки че не били събирани нови доказателства по чл.266, ал.2 и 3 ГПК. Отговорът на този въпрос е фактологично обусловен и той не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК, а е от значение за правилността на обжалваното решение и конкретно - за обосноваността и законосъобразността на изводите на съда. Независимо от горното, по отношение на въпроса не е налице нито допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, нито основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като касаторът не е уточнил в изложението на кое от двете общо посочени се позовава. По въпроса за процесуалните задължения на въззивния съд е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013 г. по тълк. д.

№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС – решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 55 от 3.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о. и мн. др., съгласно която въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В рамките на заявените във въззивната жалба и отговора оплаквания въззивният съд следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение, като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции. Апелативният съд е процедирал съгласно тази практика, а не противно на същата, като не се установява да се е произнесъл извън доводите на страните по въззивната жалба и отговора, изложил е собствени мотиви, а това, че касаторът не е съгласен с изведените от него фактически и правни изводи, не може да обуслови допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Наличието на практика по поставения въпрос, с която въззивното решение е съобразено, изключва съществуването на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Поставените от касатора въпроси от втори до четвърти, както и шести и седми въпрос, са свързани с кредитирането и преценката на събраните доказателства от въззивния съд. Преценката на отделните факти и събраните доказателства по делото е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира 4 допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл.

280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В тълкувателното решение е разяснено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Подчертано е, че в стадия по селекцията на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно правилността на обжалваното въззивно решение, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290 ГПК/.