Решение № 16 от 12.01.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Плевен, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Административно наказателно дело № 20234430200760 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба с вх. № 4612/31.03.2023 г., подадена от В. Д. З., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. ***, представляван от адв. Д. З. от АК Бургас, срещу Заповед за държане № 1772 ЗЗ-97/20.03.2023 г. на Л. В. М., служител в сектор „***“ при I РУ-Плевен, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателят е задържан за срок от 24.00ч.

Жалбоподателят формулира доводи за незаконосъобразност на издадената заповед за задържане за срок до 24 часа, поради допуснати материални и процесуални нарушение, както и несъответствие с целта на закона при издаването . Тези доводи жалбоподателя обосновава с твърденията, че заповедта е издадена въз основа на „предположение“ за наличие на данни за престъпление по чл. 354А, ал. 1 от НК, но посочените от административния орган данни не отговаряли на обективната действителност относно фактическата обстановка по случая. Спрямо жалбоподателя била извършена проверка и личен обиск на 20.03.2023 г. в 18.40ч, като в него не са намерени каквито и да е вещи, притежаването на които да е забранено от закона, а още повече – такива, свързани с престъпление по чл. 354А, ал. 1 от НК. Нямало данни за извършване или съпричастност на жалбоподателя по посоченото в заповедта престъпление. Нямало и образувани досъдебни производства спрямо жалбоподателя или лица, срещу които да са образувани такива и той да е съпричастен по някакъв начин. Жалбоподателят счита, че посочените в заповедта данни, че „държал в себе си наркотични вещества, без надлежно разрешително“ били нереалистични и представлявали опит за формално придаване на законност на задържането за срок от 24ч по ЗМВР от органи, които са призвани да охраняват спазването на законите.

Издалият заповедта орган бил подведен и предубеден, защото си измислял аргументи за подобна „констатация“. Обжалваната заповед не съдържала фактическото основание за задържането и кратки мотиви какво обезпечава или налага задържането. Поради това не ставало ясно с какви данни разполага административния орган за да задържи 1 жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР регламентирала хипотеза на задържане за срок от 24ч при наличие на данни за извършено престъпление. Понятието „данни“ според жалбоподателя се различавало от понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 207 от НПК. За да се образува производство по НПК счита, че е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение за извършено престъпление. При налагане на мярката по чл. 72 от ЗМВР е необходимо само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни можело да не са достатъчни за образуване на наказателно производство, но да са достатъчни за задържането на едно лица или към извода, че задържаното лице има съпричастност към извършено съответно престъпление. В случая обаче не били налице данни дори за евентуална съпричастност на жалбоподателя към деянието. Със същата разпоредба се предвиждала задържане при данни за извършено престъпление, а не превантивно задържане за извършване на проверка за това дали лицето е извършило престъпление или не. Заповедта не съдържала и основни реквизити-липсвало разяснение на правото на жалбоподателя да откаже да дава обяснения, правото му на адвокатска защита още от момента на задържане. Жалбоподателят твърди в тази насока, че в 18.30ч е декларирал писмено своето желание да се свърже с адвокат по телефон, но такава възможност не му е осигурена. В срока на 24 часовото задържане бил разпитан като свидетел по незнайно какво досъдебно производство. Счита, че не е изпълнено изискването за незабавно уведомяване на лице, посочено от задържания от служителя издал заповедта. Не му е предоставена възможност да съобщи задържането си. В декларацията към заповедта липсвали данни жалбоподателят да е запознат с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви „б“-„е“.

Жалбоподателят формулира и довод за несъразмерност на фактическото му задържане и нарушение на принципа на чл. 6 от АПК. Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР представлявало ограничение на правото на свобода и съгласно чл. 5, параграф 1, б. „с“ от КЗПЧОС е приложимо по изключение и то с цел да се осигури явяването на лице пред предвидена в закона институция, при обосновано подозрение за извършване на престъпление, или когато е обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление, или укриване след извършване на престъпление. Жалбоподателят счита, че задържането в случая не е оправдано от тези цели, защото самоличността му е била установена, няма данни да се е укривал или пък да е предотвратено или преустановено извършване на престъпление. Нямало данни и за опасност да се укрие, нито пък необходимост да бъде задържан, поради което заповедта противоречала на целта на закона.

В с. з. жалбоподателят поддържа подадената жалба, като счита, че същата е основателна и иска от съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. В своята писмена защита жалбоподателят сочи, че в хода на производството не се установили предпоставките за издаване на обжалваната заповед. Не се установили данни за престъпление от общ характер, такива не били удостоверени и в протокола за личен обиск. Издалият заповедта служител на МВР освен това излязъл извън обхвата на компетентността си, с оглед приложения план за провеждане на СПО. Претендира направените по делото разноски.

В с. з. ответната по жалбата страна оспорва същата като неоснователна, тъй като заповедта е издадена при наличие на всички законни предпоставки. Сочи, че по оперативна информация са достигнали до жалбоподателя. Въвежда възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя. В своята писмена защита счита, че заповедта е издадена в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 72, ал. 1 и чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в писмена форма, и при наличието на всички реквизити, посочени в чл. 74, ал.2 от ЗМВР. Правата на жалбоподателя били разяснения и му е 2 предоставено копие от заповедта. В случая спрямо жалбоподателя имало оперативна информация, че на посочения ден и място той ще извърши противоправно деяние.

Задържането се предприемало от полицейския орган при оперативна самостоятелност, като за прилагането на тази принудителна административна мярка, законодателят не предвиждал категоричното установяване на вината на лицето. Заповедта съдържала и фактическа страна, в която е описано в какво се изразява противоправното деяние.

Иска от съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира разноски в определен от съда размер.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

С разпореждане № 316Р-31035/21.09.2020 г. на ОД на МВР Плевен е разпоредено на началниците на РУ в региона да създадат организация и да бъдат изпълнени задачите във връзка с превенция на престъпленията, свързани с разпространение и употреба на наркотични вещества.

От приложените ЗМ № 450/2021 по описа на първо РУ-Плевен и ДП № 4027/2021 г. по описа на ОП Плевен, се установява, че на 12.10.2021 г. е съставен план за провеждане на съвместни оперативно-издирвателни мероприятия и процесуалноследствени действия по двете производства. Оперативните мероприятия включват: 1) анализ за достоверност на получената информация за лицето В. З., за когото свидетелите съобщили, че от него закупили наркотични вещества; 2)ползваните от В.

З. мобилни апарати с цел установяване на други лица, които са се снабдявали с наркотични вещества от него; 3) провеждане на разузнавателни беседи с лица с цел придобиване на допълнителна информация за В. З. и развиваната от него престъпна дейност; 4) след събиране на цялостна информация за развиваната дейност по линия „престъпления, свързани с наркотици“, да се проведат допълнителни мероприятия с цел задържане на същия в момента на държане и разпространение на наркотични вещества.

С разпореждане № 3286р-57791/2022 г. на ОД на МВР Плевен е разпоредено на началниците на ОДМВР Плевен, че е необходимо активизиране на действията с цел разкриване, пресичане и документиране на престъпления свързани с държане и разпространение на алкохол и алкохолни напитки.

На 03.01.2023 г. е започнато досъдебно производство № 1 по описа на Второ РУПлевен, за държане на наркотични вещества, които видно от протокола за оглед на местопроизшествие са открити на тротоарното пространство пред фасада на къща, находяща се на адрес в гр. ***, на перваза на прозореца от външната страна на къщата на приземния етаж. Видно от материалите по досъдебното е, че са разпитани свидетелите Костиков, Евстатиев и Филков относно откритите наркотични вещества и извършения оглед.

От представения план на МВР, Първо РУ-Плевен към ОД на МВР Плевен, се установява, че е предвидено провеждане на СПО за периода от 20.03.2023 г. до 26.03.2023 г. по линия „наркотици“ и „акцизни стоки без бандерол“ на територията на първо РУ-Плевен във връзка с разпореждане на директора на ОД на МВР Плевен от 21.09.2020 г. и 2022 г. на зам. Директора на ОД на МВР Плевен. Основната цел на операцията е превенцията на престъпления свързани с разпространението на наркотични вещества с териториален обхват - първо РУ на МВР Плевен.

Към 20.03.2023 г. Л. В. М. е заемал длъжност на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – „разузнавач“ V степен, към група „противодействие на криминална престъпност-Мизия“, на сектор „***“ към първо РУ-Плевен при ОД на МВР-Плевен.

3

Л. В. М. издал оспорената заповед за задържане на лице с рег. № 1772 зз97/20.03.2023 г. на ОД на МВР Плевен, първо РУ-Плевен, с която жалбоподателят е задържан за срок до 24ч. В заповедта е посочен правния текст за задържането- чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМПВР, а от фактическа страна е посочено, че се извършва във връзка с наличие на данни за извършено престъпление по чл. 354А, ал. 1 от НК- затова, че на 20.03.2023 г. около 18.40ч в гр. *** има данни, че държи в себе си наркотични вещества без надлежно разрешително.

Жалбоподателят е задържан в помещение за временно задържане на Първо РУПлевен.

Заповедта е подписана от административния орган и задържаното лице. Над поставените подписи се съдържа текст относно извършено разяснения на правата по чл. 72, ал. 3, ал. 5, ал. 6, на медицинска помощ, телефонно обаждане, както и че заповедта подлежи на обжалване. На гърба на заповедта е материализирана и разписка от която се установява, че задържаното лице и жалбоподател по делото е получило екземпляр от заповедта за задържане и е освободен в 18.30ч на 21.03.2023 г.

От представената от жалбоподателя декларация се установява, че същият се е запознал с правата си при задържане и е поискал по негов избор адвокатска защита, за което е посочил телефонен номер. Жалбоподателят е пожелал член от семейството му да бъде уведомен за задържането, като отново е посочил телефонен номер.

Жалбоподателят е декларирал, че при задържането е запознат устно с правата си по чл.

72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР.

Видно още от представената декларация, е че в 23.32ч на посочения от жалбоподателя телефон е направен опит за връзка, но не е осъществен контакт.

При задържането на 20.03.2023 г. е извършен личен обиск на жалбоподателя, като са намерени негови лични вещи – мобилни телефони, кафяво кожено портмоне, ключ за лек автомобил, ръчен часовник и 1 бр. кожен колан. Жалбоподателят нямал възражение и декларирал, че е получил препис от протокола.

На 20.03.2023 г. е започнато досъдебно производство № ЗМ 202 по описа на Първо РУ-Плевен, за това, че на 20.03.2023 г. в гр. Плевен без надлежно разрешително са държани високорискови наркотични вещества, посочено като престъпление по чл.