Решение № 4657 от 28.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4657 гр. София, 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20221100505672 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 23.2.2022 г. на ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу решение № 817/06.2.2022 г., постановено по гражданско дело № 31615/2021 г. на Софийски районен съд, 174 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Л. С. Т. искове за признаване за установено, че дължи сумата над 2870,43 лева до пълния предявен размер, представляваща цена на доставена в периода от 01.05.2017 г. до 28.02.2018 г. за имот, находящ се в гр. София, община „Възраждане“, ж.к. *******, аб. № 275770, за незаплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от 08.03.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер над 202,76 лева до пълния предявен размер за периода от 15.09.2018 г. до 25.02.2021 г., като вземанията са предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13500/2021 г. по описа на СРС, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на ответника сумата 15,94 лева разноски за заповедното производство, и сумата 23,92 лева - разноски за 1 исковото производство.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необосно0ваност. Съдът е приел, че вземанията за посочения период са погасени по давност, без да съобрази уговорените в общите условия срокове за плащане на задълженията за цена на топлинна енергия. Ето защо моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата и по исковете Л. С. Т. счита решението за правилно в обжалваната част, като поддържа, че задълженията за цена на топлинна енергия са изискуеми ежемесечно, а не след издаване на общата фактура, както и че задълженията за посочения в жалбата период били погасени по давност. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Привлечено от ищеца трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по

ОСНОВАТЕЛНА. същество въззивната жалба е ЧАСТИЧНО

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Същото е частично неправилно в обжалваната част поради следните съображения:

2

Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника Л. С. Т. за следните суми:

3454,61 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., в имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, 19,25 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2020 г., заедно със законната лихва от 08.03.2021 г. до погасяване на задълженията, 205,40 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 25.02.2021 г., и 1,20 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 25.02.2021 г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

С решението в необжалваната част със сила на пресъдено нещо са установени задължения за следните суми: 2870,43 лева, представляваща цена на доставена в периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. топлинна енергия, 19,25 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2020 г., заедно със законната лихва за периода от 08.03.2021 г. до погасяване на задълженията, 202,76 лева представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 25.02.2021 г. и 1,20 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 25.02.2021 г.

По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Според мотивите на обжалвания съдебен акт задължението за 2870,43 лева е сбор от следните: 233,26 лева - за месец март 2018 г.; 132,53 лева – за месец април 2018 г.; 1068,20 лева - за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.;

1436,44 лева - за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. В тази част решението 3 е влязло в сила, поради което и е задължително за настоящия съд /чл. 297 ГПК/, като спорът относно задълженията за уважените размери и периоди не подлежи на пререшаване /чл. 299, ал. 1 ГПК/.

Предмет на въззивна проверка е единствено задължението за сумата над 2870,43 лева до пълния предявен размер от 3454,61 лева – за сумата 584,18 лева, представляваща задължение за цена на топлинна енергия, доставена в периода май 2017 г. – февруари 2018 г.

Пред въззивния съд не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства и заключението на СТЕ се установява, че в процесния период е било налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставил в процесното жилище топлинна енергия за отопление на имот, битово горещо водоснабдяване и сградна инсталация, чиято цена възлиза на сумите, посочени в общата фактура за периода май 2017 г. – април 2018 г., намалена със сумата по изравнителната сметка.

Видно от общата фактура, издадена на 31.7.2018 г., ответникът е погасил чрез плащане задълженията в общ размер на 245,71 лева за периода май 2017 г. - юни 2017 г. Ето защо искът за установяване на задължение за заплащане на цената за периода август 2017 г. – февруари 2018 г. е основателен.

Поради това и следва да бъде разгледан основният спорен пред настоящата инстанция въпрос, а именно: дали сумите за периода август 2017 г. – февруари 2018 г. са погасени по давност, възражение за което ответникът е релевирал своевременно. По този въпрос въззивният съд намира следното:

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.

"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил 4 прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение п о чл. 410 ГПК на 08.3.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. В периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Тази разпоредба е императивна, поради което за спазването въззивният съд следни служебно. Ето защо, като се вземе предвид спирането на течението на срока, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 01.1.2018 г., са погасени по давност.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Противно на изложеното от въззивника, издаването на общите фактури не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общата фактура /31.7.2018 г./, респ. от изтичане на 45-дневен срок от периода, за който е начислена ТЕ /чл.

33, ал. 2 от ОУ от 2016 г./. Това е така, защото съгласно чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. тази обща фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От изложеното следва, че падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна енергия остава същият, посочен по-горе, като въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период задължения /в случай на резултат за доплащане от потребителя/, или ново вземане за потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия през целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите за дялово разпределение. В случая за периода 2017/2018 г. няма сума за доплащане.

Ето защо извън погасителната давност остават задълженията за цена 5 на ТЕ за периода ноември 2017 г. – февруари 2018 г. Този период е част от по-дълъг изравнителен период /май 2017 г. – април 2018 г./. За определяне дължимата цена за посочения период при условията на чл. 162 ГПК въззивният съд взема предвид дължимата цена по прогнозен дял /данните от месечните фактури, посочени в ОФ/, която за ноември 2017 г. – февруари 2018 г. възлиза на 784,22 лева. За този по-голям период на изравняване се установява, че по прогнозен дял сумата е с 395,49 лева по-голяма от реално дължимата /виж и ОФ за 2018 г./. Ето защо от сумата по прогнозен дял следва да се извади такава част от сумата за изравняване, която е пропорционална на четирите процесни месеца /сумата от 395,49 лева, разделена на 12 месеца, включени в целия изравнителен период, и резултатът умножен по четири за четирите месеца, включени в непогасения по давност период/. Т.е. от сумата по прогнозен дял за периода ноември 2017 г. – февруари 2018 г. в размер на 784,22 лева следва да се извади сумата 131,83 лева /395,49:12х8/. Или за периода ноември 2017 г. – февруари 2018 г. дължимата цена, изчислена по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 652,39 лева /784,22 -131,83=652,39/. Ето защо претенцията за сумата 584,18 лева е основателна за пълния предявен размер и за периода ноември 2017 г. - февруари 2018 г. За периода май 2017 г. – октомври 2018 г. искът е неоснователен.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

По отношение режима на забавата са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР/. Съгласно чл.

32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.