Решение № 5218 от 13.10.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5218 гр. София, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Екатерина К. Т.ова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100512097 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20141599 от 17.06.2021 г. на СРС, 165 с - в, по гр. д. № 26632/2020 г., на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС, е разпределено ползването на съсобствения между страните ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД 18- 739/21.11.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, р-н „Лозенец", м. „Зоопарк“, представляващ незастроено дворно място, с площ от 1 169 кв. м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване за друг вид застрояване, като е постановено ищците Т. И. К., ЕГН: **********, Г. С.

Х., ЕГН: ********** и А. С. Х. - А., гражданин на Федерална република Германия, родена на ********** г., лична карта №****, издадена на **** г., да ползват реално общо дял II от заключението на вещото лице И.Й.И., съгласно точки: 2, 3, 4 и 5, оцветен в червен цвят на скица - проект, вариант I, а ответникът „Х.З.С.“ ООД, ЕИК:

****, да ползва реално дял I от заключението на вещото лице И.Й.И., съгласно точки:

1, 2, 5, 4, 6, 7, 8, 9 и 10, оцветен в син цвят на скицата - проект, вариант I, находяща се на стр. 119 от делото, представляваща неразделна част от настоящото решение.

Ответникът е осъден за заплащане на разноски по делото.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „Х.З.С.“ ООД, с която го оспорва като недопустимо, а по същество като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Сочи, че с иска по чл.

32, ал. 2 ЗС съдът не разрешава правен спор а замества липсващото съгласие на съсобствениците за ползване на общия имот. Поддържа, че ответникът, като съсобственик с дял повече от 50 % е взел решение на Общото събрание на съдружниците за разпределение ползването на имота на 12.12.2016 г., на основание чл.

1

32, ал. 1 ЗС. Счита, че решението за ползването на общата вещ следва да се вземе от мнозинството от съсобствениците, т. е. притежателите на повече от половината от общата вещ, като при невъзможност да се извърши разпределение от съсобствениците, съдът извършва такова. Поддържа, че поради това липсва интерес от предявяване на иск по чл. 32, ал. 2 ЗС и такъв е недопустим. Излага доводи, че възражението е направено пред СРС, но той не го е съобразил в акта си. Поддържа, че решението на СРС е лишено от мотиви. По същество не са налице предпоставки за разглеждане на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС. Сочи, че предложения от вещото лице и приет от съда начин на ползване, не е по - целесъобразен от приетия от ответника, притежаващ повече от половината от собствеността на имота. Това разпределение не отразява съществуващото фактическо положение в имота. Страните не спорят относно собствеността на имота и притежаването от тях части. През мястото, през което ищците искат да преминат във вариант І от експертизата, което е отредено за тупик, но такъв не е изграден в момента, съществува изграден склад за строителни материали, което прави преминаването им невъзможно. Моли да се обезсили решението като недопустимо или да се отмени решението и искът да са отхвърли. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемите страни – ищците Т. И. К., Г. С. Х. и А. С. Х. - А., чрез представителя си, оспорват жалбата като неоснователна в писмен отговор, като поддържат, че решението е допустимо, а по същество, постановено при правилно прилагане на закона и при изяснена фактическа обстановка. Правилно и в съответствие с ТР № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС СРС е приел, че самото сезиране на съда с иск по чл. 32, ал. 2 ЗС предполага, че съсобствениците не могат да постигнат съгласие за ползването на имота, което прави допустимо искането. Такава невъзможност е налице не само когато няма решение на мнозинството съсобственици по чл. 32, ал. 1 ЗС, но и когато решението накърнява правата на някои съсобственици да си служат с вещта.

Считат, че решението на съдружниците на ответното дружество не е реално изпълнимо и законосъобразно. Ищецът е оспорил истинността на приложеното към отговора на исковата молба решение своевременно и съдът е задължил ответника по чл. 183 ГПК за го представи в оригинал. Представения оригинал е с видимо различаващи се подписи, както е констатирал и СРС. В този случай преписа се изключва от доказателствата. Освен това дружеството не е представило доказателства валидно свикване и провеждане на общо събрание на 12.12.2016 г. съгласно изискванията на чл. 138 ТЗ и чл. 139 ТЗ. Поддържат, че по делото не е установено на посочената дата да е проведено Общо събрание при спазване на законовите изисквания. Сочат още, че протокола няма достоверна дата, поради което е съставен след подаване на исковата молба за разпределяне на ползването. Излагат доводи, че ответникът не е осигурил ползване на имота на ищците и не ги е уведомил, че съществува решение на съдружниците за разпределение на ползването. Ответникът не е искал становище на ищците относно разпределението на ползването на имота, нито са били поканени на ОС на дружеството. Определената за ползване на ищците част от имота, според протокола, е оградена с имоти, които са собствени на ответника и трети лица, поради което няма никакъв възможен достъп за ползването й. В протокола се съдържа и изрично забрана ищците да преминават през собствените на дружеството имоти. Считат, че поради обективната невъзможност за ползване на имота от ищците съобразно решението на ответника, това разпределение е нецелесъобразно и накърнява правата им, поради което следва де се приравни на липса на решение. Считат, че са налице всички предпоставки за разпределение на ползването по чл. 32, ал. 2 ЗС.

Разпределението направено от СРС е съобразено с фактическото състояние на имота и 2 е най-удобно и целесъобразно за пълноценното ползване на общия имот. Сочат, че регулацията е приета и тупикът съществува на място и е налице достъп до определения от СРС дял от имота за ползване от тяхна страна, съгласно вариант І от заключението на СТЕ. По тези и допълнителни съображения молят да се потвърди решението.

Претендират разноски.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

СРС се е произнесъл по иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС – за разпределение ползването на общ на страните имот.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба.

СРС е обсъдил пълно и обстойно установената по делото фактическа обстановка и събраните доказателства, поради което въззивният съд не намира за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата относими към възраженията на страните по въззивното оспорване.

Въззивният състав намира, че решението е валидно постановено.

По повод възраженията в жалбата, че ответникът, като носител на правата върху 3/4 ид. части от спорния имот, е взел самостоятелно решение за разпределяне на ползването му, което прави производството по чл. 32, ал. 2 ЗС недопустимо, в допълнение към изложеното от СРС, настоящият състав намира следното :

Според мотивите на ТР № 13/10.04.2013 г. по т. д. № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС, „разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС не въвежда ограничение кои съсобственици могат да сезират съда с искане за разпределение ползването на съсобствената вещ. Напротив тази разпоредба изрично установява процесуалната възможност "по искане на който и да е от съсобствениците" районният съд да реши въпроса за разпределение ползването на съсобствената вещ, и в двете визирани в разпоредбата хипотези: "ако не може да се образува мнозинство" или "ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ“.

Невъзможност да се образува мнозинство по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗС е налице както когато изобщо няма решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС за използването на общата вещ, така и когато решението на мнозинството накърнява правата на някой от съсобствениците да си служи с вещта и така излиза извън правомощията на мнозинството, поради което такова решение няма правно действие (аргумент от чл. 31, ал. 1 ЗС)“.

ВКС е възприел становище, че когато искането за разпределяне на ползването по съдебен ред е направено от няколко съсобственици, то е допустимо, тъй като самото сезиране на съда обосновава извод за невъзможност да се образува мнозинство и да се вземе решение по чл. 32, ал. 1 ЗС за ползване на вещта, което да е удобно за всички съсобственици.

В заключение от изложеното, след като се допуска да се иска от съда разпределяне на ползването от собственика с права върху повече от половината от общата вещ, следва да се приеме за допустимо и искането за разпределяне на ползването от собствениците, които притежават по – малка част от имота, дори да е взето решение от собственика, притежаващ повече от половината от общата вещ, колкото то се оспорва от останалите съсобственици.

По изложените съображения въззивният състав намира, че не следва да се 3 обсъждат съображенията относно валидността на взетото решение от Общото събрание на съдружниците в ответното дружество, тъй като то не е прилагано на практика по отношение ползването на имота и ищците изцяло не са съгласни с предложеното в него разпределение. Поради това е без правно значение дали решението е взето валидно, свиквано ли е общо събрание и дали протокола от ОС има достоверна дата или е съставен с оглед процеса.

Като съобрази изложените в жалбата и становищата на ответника доводи относно законосъобразността на оспореното решение, въззивният съд намира по съществото на спора следното :

Предмет на разпределяне на ползването по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС може да бъде конкретен самостоятелен обект на право на собственост, върху който всички участващи в производството лица имат права.

Следва да се има предвид, че производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а е производство по спорна съдебна администрация на отношенията между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ. Производствата за спорна съдебна администрация на граждански правоотношения не са регламентирани в ГПК, но доколкото в други закони няма особени процесуални норми за тях и самата специфика на производството не налага друго, по отношение на тези производства се прилагат процесуалните правила на общия исков процес. Тези производства приключват с решение на съда, което замества липсващо решение на мнозинството по чл. 32, ал. 1 ЗС или на такова негово решение, което е вредно за общата вещ. Съдебно решение в това производство не формира сила на пресъдено нещо, но има изпълнителна сила.

В производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът във всички случаи изследва и въпроса дали е налице съсобственост между страните и при какви квоти. (арг. от ТР № 13/10.04.2013 г. по т. д. № 13/2012 г. на ОСГК).

В случая от обсъдените пред СРС писмени доказателства се установяват безспорно квотите на страните в съсобствения имот - ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД - 18- 739/21.11.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, р-н „Лозенец", м.

„Зоопарк", представляващ незастроено дворно място, с площ от 1 169 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, а именно : 3/4 ид. части за ответника и 1/4 идч. част общо за ищците.

Разпределението на ползването на общите вещи (имоти) предвижда, че то да трябва да бъде извършено в състоянието, в което се намира имота към момента на разпределението. При липса на съгласие на всички съсобственици за начина на ползване на процесния имот, с решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата им.