Решение № 2505 от 21.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2505 гр. Пловдив, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330115042 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Ф. Й., ЕГН: **********, против „ Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, с която e предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2040, 65 евро, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит №*****г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.10.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на **г. ищецът е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит №**, по силата на който е получил в заем сумата от 6 000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 34.12% и ГПР в размер на 39.46%, при срок на кредита от 60 месечни вноски.

Излага, че с Решение №**г., постановено по гр. дело № **г. по описа на ПРС е прогласен за недействителен сключения между страните Договор за потребителски кредит №**, сключен между ищеца и „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД.

Посочва, че общата сума, която е заплатена по процесния договор е в размер на 9 991, 17 лева, поради което ищецът е заплатил в полза на ответника над главницата по кредита сумата от 3 991, 17 лева, за които липсва правно основание.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на ответника, с който признава предявения осъдителен иск.

1

Ищецът моли за постановяване на решение, съобразно направеното признание, като не възразява за разсрочване на изпълнението.

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.

237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава предявения иск. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска.

Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение чл. 339 ГПК.

По така изложените съображения предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен.

При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, видно от който разноските възлизат в размер на 81, 63 евро за заплатена държавна такса и 357, 42 евро – адвокатско възнаграждение. Ответникът обаче е възразил за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение на ищеца, което възражение съдът намира за основателно.

Съдът намира, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, предвид обстоятелството, че макар и да е право на страната сама да избира дали да предяви исковите си претенции в едно производство, то предвид факта, че между същите страни, относно недействителността на договора за кредит по инициатива на ищеца се е водило друго производство, по което на адв. Н. М. също е присъдено адвокатско възнаграждение. В това производство, искът за недействителност на договора за потребителски кредит е могъл да бъде съединен с настоящия кондикционен иск. Предвид горното, на адв. М. в настоящото производство следва да се определи възнаграждение в размер на 2

51, 13 евро.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023 да заплати на Ф. Й., ЕГН: ********** сумата от 2040, 65 евро /две хиляди и четиридесет евро и шестдесет и пет евроцента/, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за потребителски кредит №*****г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.10.2025г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023 да заплати на Ф. Й., ЕГН: ********** сумата от 132, 76 евро /сто тридесет и две евро и седемдесет и шест евроцента/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3