Определение № 20223 от 28.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20223 гр. София, 28.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Нели Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100509295 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 - 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Б. Г. срещу определение № 16760 от 04.05.2026 г., постановено по гр. д. № 12555/2024 г. на СРС, 156-ти състав, с което е спряно производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 956/2026 г. по описа на СГС, ГО, V брачен състав.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Оспорва направения от първоинстанционния съд извод, че е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като висящото дело за запрещение не е предпоставка за спиране на производството. Оспорва да е налице и преюдициалност между делото за поставяне под запрещение и предявените пред районния съд искове. Счита за недопустимо спирането на производството едновременно на две различни основания. Иска от съда да отмени обжалваното определение и върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от жалбата е връчен на ответните страни по нея – Р. Б. Г., П. Б.а Т. и Г.С.Г., като отговор е подаден единствено от П. Т.. С този отговор се излагат доводи да правилност и законосъобразност на обжалваното определение.

С последваща частната жалба молба от 08.09.2026 г., жалбоподателят е представил доказателства, че гр. д. № 956/2026 г. по описа на СГС, ГО, V 1 брачен състав е приключило с влязло в сила на 20.06.2026 г. протоколно определение от 12.06.2026 г., с което производството е прекратено поради оттегляне на предявения иск от Софийска градска прокуратура.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е срещу разпореждане от категорията на обжалваемите – арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, подадена е от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Г. Б.

Г. обективно кумулативно съединени искове по чл. 30 ЗН, чл. 34 ЗС и чл. 76 ЗН. В хода на производството е установено, че срещу ищеца има образувано, по искане на Софийска градска прокуратура, гр. д. № 956/2026 г. на СГС, ГО, V-брачен състав, с предмет „запрещение“. В тази връзка е направено искане от ответника Р. Г. производството по делото да бъде спряно, на основание чл.

229, ал. 1, т. 3 от ГПК. Това искане е подкрепено и от останалите ответници, като ищецът е изразил становище, че образуваното срещу него дело не е основание за спиране, доколкото дееспособността му може да бъде ограничена, съответно да е налице необходимост от учредяване на настойничество или попечителство, единствено при наличието на влязло в сила съдебно решение за поставянето му под запрещение.

С обжалваното определение Съдът е спрял производството до приключване на горепосоченото дело на СГС, с мотива, че в образуваното пред СГС производство ще се установи дали ищецът разполага с процесуална дееспособност, която е абсолютна, задължителна, положителна процесуална предпоставка, за която Съдът следи служебно. Изложени са мотиви, че въпреки липсата на влязло в сила решение за поставяне под запрещение на ищеца, има основание за спиране на делото, доколкото от наличната по делото информация за здравословното състояние на ищеца съдебният състав има съмнения дали ищецът може самостоятелно или чрез упълномощените процесуални представители да упражнява надлежно процесуалните си права.

Посочено е, че тези съмнения и обстоятелството, че по делото се търси защита на вещни права, обосновават извод, че за да бъдат ефективно защитени гарантираните с чл. 6 от КЗПЧОС права на ищеца, производството следва да бъде спряно до разрешаване на въпроса дали здравословното състояние на ищеца изисква поставянето му под запрещение, който въпрос ще бъде решен 2 в рамките на образуваното по искането на Прокуратурата дело пред СГС.

Настоящата инстанция намира този извод на районния съд за правилен, тъй като при наличието на данни за образувано производство за поставяне под запрещение на страна, за да не се допусне накърняване на интересите й е необходимо да се изчака да бъде решен въпроса налице ли са наистина предпоставки за поставяне под запрещение на страната, съответно да бъде установено разполага ли страната с процесуална дееспособност надлежно да упражнява процесуалните си права самостоятелно или чрез упълномощен представител.

На основание чл. 278, ал. 2 от ГПК, настоящият състав следва да съобрази настъпилите след спирането на производството обстоятелства, а именно представените от жалбоподателя доказателства, че производството за поставянето му под запрещение към момента е приключило с влязъл в сила съдебен акт. От приетата в това производство експертиза се установява, че не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки по чл. 5 от ЗЛС за поставяне под запрещение на жалбоподателя, доколкото същият може да се грижи за своите работи, въпреки установеното с експертно решение на ТЕЛК психично заболяване.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че към момента не са налице посочените от районния съд основания за спиране на производството, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено.

Настоящата инстанция не дължи произнасяне по направеното от жалбоподателя в молбата от 08.09.2026 г. искане за присъждане на направените за настоящето производство разноски за заплащане на държавна такса по частната жалба, доколкото отговорността на страните за направените от тях разноски, свързани с производството, следва да бъде разпределена с крайния акт, съобразно изхода на производството по предявените пред СРС искове.

Предвид изложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 16760 от 04.05.2026 г., постановено по гр. д.

№ 12555/2024 г. на СРС, 156-ти състав, с което е спряно производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, до приключване с 3 влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 956/2026 г. по описа на СГС, ГО, V брачен състав.

В Р Ъ Щ А делото на СРС, 156-ти състав за продължаване на процесуалните действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4