Решение № 149 от 23.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Пловдив, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Цветан Ил. Цветков

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Александрина Ст. Илиева като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225300601415 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК и същото е образувано въз основа на въззивна жалба, депозирана от адв.Й. Д. като повереник на частната тъжителка В. К., срещу Присъда №260031/14.06.2022 г. по НЧХД №2215/2018 г. по описа на Районен съд- Пловдив, І н.с., с която подс.Г. К. е признат за НЕВИНЕН относно извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК с пострадало лице В. К., поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му в този смисъл обвинение. В тежест на тъжителката на осн. чл.190, ал.1 от НПК са възложени направените от подсъдимия разноски в размер на 800 лева. Претендира се отмяна на съдебния акт, признаване на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и налагане на предвиденото в закона наказание, респ. връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на решаващия съд.

В съдебно заседание частният тъжител В. К. поддържа въззивната жалба.

Подсъдимият Г. К. не се явява, а защитникът му адв.Д. пред въззивната инстанция моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като 1 претендира в полза на първия да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото, включително и пред нея, доказателства, анализирайки същите поотделно и в тяхната съвкупност, както и с наведените във въззивната жалба оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.314 НПК, счете за установено следното:

Подс.Г. К. е роден на ****** ЕГН **********.

Подс.Г. К. и свид.Н. В., понастоящем ***** в Районен съд-П., са бивши съпрузи, като след раздялата им продължили да поддържат добри отношения, имайки обща дъщеря. Много време след прекъсване на съпружеските си отношения, свид.В. разбрала за интимни отношения между подсъдимия и тъжителката, датиращи в периода 2015-2017 г., но никога не била виждала последната на събития, свързани със семейството на подсъдимия, на които самата свид.В. била чест гост. В течение на времето последвала раздяла между подс.К. и В. К., но последната не се примирявала със същата и непрекъснато търсила контакт с подсъдимия, отивайки до жилището му без предварителна уговорка, влизайки в обектите, в който работил въпреки ограничения достъп до тях, включително и започвайки работа в офис, намиращ се на партерния етаж в сградата, в която подсъдимият живеел. На свидетелката също така известни били редица инцидентни между подсъдимия и тъжителката, доколкото последният търсил съвет от нея какво да предприеме, защото въпреки че били прекратили партньорските си отношения, К. не била с съгласна с това и го чакала постоянно на стълбищната площадка пред дома му. Показал й дори одрасквания от нокти, споделяйки, че му били причинени от самата тъжителка, отблъсквайки я при опита й да влезе в жилището му.

Една вечер преди ****** г., на която дата бил рожденият ден на съвместното им дете и поради това били спомените й за същата, на свид.В. се обадил по телефона бившият й свекър – бащата на подс.К.. Бил много притеснен, питайки я какво да прави, защото му била звъннала В. К., заявявайки, че била пребита от Г. К. и лежала безпомощна на стълбището пред дома му, имайки нужда от помощ, а не могла да се погрижи за себе си.

2

Помолил свид.В. да отиде и види какво се случва, тъй като живеела на същата улица, на която и подс.К., а бащата на последния - доста по-далеч. Тъй като било тъмно, наложило се свид.В. да отиде до адреса на подсъдимия с автомобила си. Влязла в жилищната кооперация и се качила до първия етаж, където било жилището на подс.К.. На място заварила В. К., седяща мокра на стълбите към втория етаж, като нищо друго във външния й вид не направило впечатление на свидетелката. Била разстроена и споделила на свидетелката единствено, че е била пребита от Г. К.. Свид.В. очаквала да пристигне и братът на подсъдимия - М., на когото баща му също се бил обадил да отиде.

Последният пристигнал безкрайно ядосан заради многократните преди това прониквания на К. в обектите, в които работили, създаващо им проблеми, свързани с необходимостта от викане на полиция и даване на обяснения. В тази връзка самият той вече бил разговарял и със самата К. да спре да преследва брат му. Тримата заедно отишли в Спешното отделение на УМБАЛ „Св.Г.“ в гр.П., където пристигнал и бащата на подсъдимия. Без ничия помощ тъжителката първоначално излязла от блока на последния, след това сама се качила в МПС-то, а след пристигането сама извървяла разстоянието до спешния кабинет в здравното заведение. Свид.В. попитала К. желае ли да се свържат с родителите й, но последната отказала. На намиращите се в лекарския кабинет доктор и медицинска сестра съобщила, че била пребита от приятеля си, а те й предложили да сигнализират органите на реда, но и това тя отказала. По време на изследванията и прегледа, на свид.В. не й направило впечатлени нищо по външния вид на тъжителката, доколкото не видяла видими следи от наранявания дори и при преобличането й. Докато изчаквали разултатите, бащата на подсъдимия се опитвал да убеди К., че трябва да остави Г. К. и да не виси всеки ден на площадката пред дома му. Малко покъсно същата вечер, съпровождайки тъжителката до дома й, последната отказала да се прибере в своето жилище и останала да нощува в офиса на партерния етаж в жилищната сграда, в което се намирало последното.

Във връзка с гореописаното свид.В. се свързала с подсъдимия, интересувайки се какво точно се е случило, а той й съобщил, че прибирайки се в дома си, видял, че К. го чакала на стълбищната площадка, поради което се обърнал и си тръгнал, както бил правил и в други подобни случаи.

От своя страна свид.Н., с около ** години по-възрастен от тъжителката, живял срещу дома на бившия нейн приятел и по-конкретно на 3 ул„Б.“ *. С последната свидетелят се познавал доста отдавна, тъй като с дъщеря му били колежки. В началото на месец октомври 2017 г. свид.Н. забелязал, че тъжителката и подсъдимият се прибирали в дома на подс.К. с автомобила му, но след полунощ тя му се обадила по телефона, молейки го да отиде до офиса на баща й, намиращ се в близост до дома на подсъдимия, срещу църквата „Св. Г.“ в гр. П., тъй като нещо се било случило. Пред посочения офис от автомобил слезли К. и друга жена, като свид.Н. изчакал тръгването на последната и след позвъняване от страна на тъжителката, влязъл във въпросния офис. Установил, че К. е цялата подута, насинена, боляла я главата, оплакала се от болки в гърдите. Разбрал също така, че тъжителката е ходила за медицинско освидетелстване в болнично заведение.

Същата вечер, когато му се обадила, а и по-късно, когато се срещнали, К. не му обяснила от кого са причинени въпросните подутини и синини. Свид.Н. постоял известно време при нея през същата вечер.

Свид. Г. К. от 2016 г. работил в сектор „К. полиция“ към * РУ при ОДМВР - П. като инспектор. Познавал тъжителката във връзка с работата си, доколкото възложена му била проверка по сигнал на телефон 112 за нарязани гуми на автомобил с пострадало лице тъжителката. При срещите си с нея, същата му споделила, че преди време е била бита от К., като му показала снимки от мобилен телефон, на които си личали насинявания в областта на очите й. Разказала също така, че подсъдимият я е ударил с ръка, но не е споменавала да е била удряна с някакъв предмет. Необходимостта от изготвяне на предупредителен протокол спрямо подсъдимия на 04.12.2017 г. довело до среща и с него, като пред свид.К. последният признал, че бил нанесъл удар на тъжителката, тъй като тя го била провокирала, преследвала го, търсила го и саботирала други негови връзки. Обяснил също така, че на инкриминираната с тъжбата дата, относно която свидетелят не си спомня, К. била влязла уж за малко в неговия дом под претекст да си вземе нещо, а после не пожелала да напусне жилището.

Съгласно заключението по назначената в хода на първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, на частната тъжителка са били причинени контузия на главата и тялото, контузия на гръдния кош, кръвонасядания по главата, корема и двата горни крайника, като контузията на главата, тялото и гръдния кош поотделно и в съвкупност 4 са довели да разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, а кръвонасяданията по главата, корема и двата горни крайника поотделно и в съвкупност са причинили на К. болка и страдание, без разстройство на здравето. Вещото лице поддържа експертното становище в съдебно заседание, като допълва, че описаните травматични увреждания е възможно да си били причинени от действието на твърд тъп предмет, от удар или притискане с или върху такъв предмет и е възможно да се получат по начина, описан в тъжбата. В заключението също така се сочи, че посочените по-горе увреждания е възможно да са вследствие нанасяне на удари с юмруци по главата и рамото, стискане на горните крайници и влачене по земята.

Касателно обсъдените други увреждания, сочени от частната тъжителка, експертът е категоричен, че дисковата херния на ниво L4 – L5, както и наботиевите кисти в областта на шийката на матката, множеството кисти на яйчниците, по никакъв начин не могат да имат травматично естество.

Изготвеното заключение е кредитирано като компетентно и обективно изготвено.

След инкриминираната с тъжбата дата, с постановление от 02.01.2018 г. на Районна прокуратура-П. от страна на държавното обвинение било отказано образуването на досъдебно производство за престъпление от общ характер по НК и преписка №10933/2017 г. по описа на РП-П. била прекратена.

Същевременно заради извършени спрямо тъжителката от страна на Г. К. актове на домашно насилие на 07.04, 09.04, 16.04 и 22.04.2020 г., спрямо него била издадена Заповед за защита №6/11.03.2022 г. /л.95/ въз основа на Решение №316/11.03.2022 г. по в.гр.д. №3235/2021 г. по описа на ПдОС /л.88 и сл./, а с Присъда №260044/01.11.2022 г., влязла в сила на 17.11.2022 г., по НЧХД №6283/2020 г. по описа на ПдРС, ХХ н.с. подс.К. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, извършено на 09.04.2020 г. в гр.П., като на осн. чл.78А от НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева /л.96 и сл./, което обстоятелство намерило отражение в справката му за съдимост /л.113/.

Гореизложената фактология се установява от събрания в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния и пред въззивния съд доказателствен материал:

5

I протокол за предупреждение, Решение на ПдОС, ведно със Заповед за защита, Присъда на ПдРС, справка за съдимост и прокурорска преписка №10933/2017 г. по описа на РП-П. ;

ІІ заключение по СМЕ, коректно възприето като обективно и компетентно изготвено.

IIІ гласни доказателствени средства: обясненията на подс.К., показанията на свидетелите Н., К. и В.. Като логични и последователни касателно събитията, за които дават сведения, показанията на тримата свидетели следва да бъдат кредитирани, а на обясненията на подсъдимия вяра е необходимо да се даде. Близките отношения между тъжителката и свид.Н. не обосноват пристрастност на заявеното от последния, доколкото липсват доказателствени източници, поставящо го под съмнение. От друга страна, фактът, че свид.В. и подс.К. са бивши съпрузи, поддържащи добри взаимоотношения в името на общото им дете, не поставя под съмнение обективността на показанията й. Още по-малко този извод може да бъде направен, като се изхожда от обстоятелството, че свид.В. е ***** в контролирания съд от 15 години, ползваща общ кабинет със ***, един от които е бил *** по ***** производство.

Внимателният анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност несъмнено сочи, че макар и първоначално да са били в близки приятелски отношения, то към 2017 г. между подсъдимия и тъжителката такива вече не били налични. Срещите им, които първият по всякакъв начин избягвал, били по инициатива на последната, опитваща се да установи контакт с него. Изяснява се също така по категоричен начин, че при съставянето на предупредителен протокол от 04.12.2017 г. да не уврежда имущество на К., пред свид.К. подсъдимият е заявил, че е ударил последната, защото била го провокирала, преследвала, търсила и саботирала други негови връзки. Липсват основания въпросните свидетелски показания да не бъдат кредитирани, тъй като самият свидетел оказва се е контактувал със страните по настоящото дело единствено във връзка със служебните си задължения, поради което обективността им не може да бъде поставена дори под съмнение. След като въпросния протокол е бил съставен на 04.12.2017 г., то очевидно съобщеното пред свид.К. от страна на подсъдимия касае предходна дата, но липсват въобще доказателства коя точно е същата, още повече това 6 да е инкриминираната такава. Касателно последната не може да бъде отнесен със сигурност и възприетият от свид.Н. външен вид на К. /“цялата подута, насинена, главата я боли, с болки в гърдите, подута на бузите“/ при срещата им късно вечерта в началото на месец октомври 2017 г., защото по никакъв начин от тези свидетелски показания не става ясно кога конкретно това се е случило, още по-малко именно подс.К. да е бил по някакъв начин причастен към описаното здравословно състояние на тъжителката, след като дори самата тя не е споделила на свид.Н. в този момент, че изглежда така заради конкретно поведение на подсъдимия непосредствено преди това. От друга страна, в показанията си свид.В. относно придружаване на тъжителката К. до лечебното заведение в гр.П. също не се конкретизира кога точно това се е случило, като единственият даден ориентир е, че е било преди 14-ти октомври, на която дата дъщеря й празнува рождения си ден. В контекста на изложеното, единствено наличната по делото медицинска документация е от дата, идентична със сочената в тъжбата като инкриминирана такава 09.10.2017 г. Доколкото последната предхожда 14-ти октомври, то обоснован би бил изводът, че именно 09.10.2017 г. е датата, на която свид.В. е била помолена да отиде до дома на подсъдимия и се срещне с молещата за помощ бащата на подсъдимия тъжителка К., след което заедно са отишли на преглед в лечебното заведение.