Решение № 400 от 17.12.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Нови пазар, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Н.а при участието на секретаря Галина Ал. И.ова като разгледа докладваното от Галина Н.а Гражданско дело №

20253620100990 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 ГПК за постановяване на съдебно решение по предявените по делото искове.

Делото е образувано по предявени евентуално съединени искове по чл. 124 ГПК, от които като главен иск е предявен положителен установителен иск по чл. 124 ГПК за признаване спрямо ответниците, че ищецът е собственик на представляващ ПИ – земеделска територия с НТП „***“ с площ от 382,00 кв.м., намиращ се в гр. Н., обл. Ш., ПИ с идентификатор ***, при съседи имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***, съгласно Заповед № *** г. на *** на Община Н..

Предявен е и евентуален иск – положителен установителен иск по чл. 124, ал.1 вр. чл.

79 ЗС за признаване спрямо ответниците, че ищецът е собстевник на процесния имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, чрез упражнявано от него владение в продължение на повече от 10 години.

Цената на предявените искове е 111,74 лв.

Ищецът И. М. Н. от гр. Н. твърди, че е собственик съгласно Заповед № *** г. на *** на Община Н., при условията на §4а, ал. 1 ЗСПЗЗ на недвижими имот, както следва: ПИ – земеделска територия с НТП „***“ с площ от 382,00 кв.м., намиращ се в гр. Н., обл. Ш., ПИ с идентификатор ***, при съседи имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***.

Ищецът твърди, че въз основа на заповедта се е снабдил с констативен нотариален 1 акт (НА) №***, том **, рег. №***, дело №*** от *** г. за собственост върху процесния имот, както и че на *** г. е бил въведен във владение на процесния имот.

Ищецът твърди, че преди издаването на заповедта на *** на община Н., неговият баща М. Н. М. е бил ползвател на процесния имот, и съгласно чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ е придобил собствеността върху него след извършена замяна със собствена земеделска земя в с. Т..

Ищецът твърди, че след въвеждането му във владение в имота, той го владее целият явно, спокойно и необезпокоявано в продължение на повече от 10 години.

Независимо от посочените обстоятелства, ответникът Община Н., е актувала същия имот като частна общинска собственост съгл. Акт № *** г., вписан под №***, том **, дело № *** г. на СВ при РС Н.. Ищецът сочи, че в акта не е посочен конкретен придобивен способ, поради което и общината не е била собственик на имота и не е станала такъв.

Ищецът сочи, че след снабдяването с АЧОбС, общината е продала процесния имот с договор за покупко – продажба № *** г. на ответника Б. Н. Б..

Ищецът сочи, че след като узнал за извършената продажба се свързал с купувача и му представил документите си за собственост. Ответникът Б. Б. освободил имота и не го владее към момента на предявяване на иска и не претендира собственост.

Предвид на горното ищецът моли съда да признае спрямо ответниците, че той ищецът е собственик на процесния имот на основание Заповед № *** г. на *** на Община Н..

Ищецът е предявил и евентуален иск по чл. 124, ал.1 вр. чл. 79 ЗС за собственост върху имота поради изтекла в негова полза придобивна давност, чрез упражнявано от него владение в продължение на повече от 10 години.

От името на ответниците Б. Н. Б. и М. К. Б., двамата от с. М., е постъпил писмен отговор, с който се потвърждава описаното от ищеца в исковата молба, както и е посочено, че той добросъвестно е участвал в търг за продажба на имота, който бил до негов личен имот и възнамерявал да обедини двата имота. След като спечелил търга, ответникът го оградил с мрежа и засял овошки – ябълки, круши, праскови и кайсии. Тогава ищецът го посетил и му представил документите си за собственост на имота. Ответникът бил предложил на ищеца да закупи имота, но той отказал. След това ответникът премахнал оградната мрежа и колчетата, изкоренил лозите, които бил засял и освободил мястото.

След проведена среща в общината, ответникът сочи, че отказали да му възстановят сумата от покупко- продажбата, както и установил, че има и други имоти на собственици, които са били продадени по описания начин.

Ответникът моли да бъде освободен от разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.

В съдебно заседание признават основателността на иска на ищеца.

От името на ответника Община Н. е постъпил писмен отговор, в който се оспорва 2 предявения главен и евентуален иск. Твърди се, че не ставало ясно при какви обстоятелства бил издаден констативния НА в полза на ищеца, след като в него не били упоменати дяловете на всички наследници на М. Н. М.. Счита, че издадения НА следвало да бъде отменен частично на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Счита, че купувачът Б. Н. Б. бил добросъвестен купувач и за него била изтекла кратката придобивна давност от 5 години.

Ответникът твърди, че другият ответник е добросъвестен купувач на имота.

По евентуалният иск, твърди, че ищецът не би могъл да претендира право на собственост по давност поради установения мораториум върху придобИ.ето по давност на имоти, държавна и общинска собственост.

Ответникът Община Н. моли съда да отхвърли предявените искове изцяло.

В съдебно заседание от Община Н. не се явява представител и не се изразява становище по иска.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установи следната фактическа и правна обстановка:

По фактите:

Имотът, за който се води делото е по сега действащата КККР, имот с идентификатор ***, земеделска територия с НТП *** с площ от 382 кв.м., при съседи имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, съгласно скица на л. 37 от делото и с данъчна оценка от 111,74 лв.

По делото е приложено заверено копие от наличната при Община Н. преписка за придобИ.е на право на собственост върху земеделски земи на основание §4а от ПЗР към ЗСПЗЗ, л. 86-95 от делото.

От приложените към нея документи се установява, че съгласно Заповед № *** г. на *** на Община Н., на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, във вр. §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти, приет с Протокол № 2/12.08.1999 г. на Комисията по § 62 ПЗР на ЗСПЗЗ, е наредено, И. М. Н., настоящия ищец по делото, да придобие право на собственост при условията на § 4а, ал.1 от ПЗР към ЗСПЗЗ, върху следния недвижим имот, представляващ: новообразуван имот в землището на гр. Н., с идентификатор №***, кадастрален район *** – с площ от 382,11 кв.м., начин на трайно ползване – лозови насаждения (не трасирани), при граници: имот №№ ***, ***, *** и път.

Към преписката е приложено становище от длъжностно лице, старши специалист Дирекция „ТСУПОИ“ при Община Н., по повод молба на собственика И. М. за снабдяване с нотариален акт. В становището е посочено в т. 3, че „земята е приспадната от земеделските земи с. Т. от земите на М. Н. М. – ½ от 855 кв.м., съгласно приложен към преписката списък.

По делото е представен списък на ползвателите на земя, по пар. 4 от ЗСПЗЗ, от които са приспаднати площите от землищата на територията на общината за придобИ.е право на собственост. Част от този списък е приложен в преписката при Община Н..

3

Съгласно посочения списък, л. 9-10 от делото, е посочено срещу името М. Н. М., че от имот парцел 29, от кв. ХІІ се взема ½ от 0,855 дка.

От приетото по делото удостоверение за наследници се установява, че ищецът е син на М. Н. М., който е починал на *** г.

Към преписката е приложен Протокол за въвод във владение от *** г., съгласно който ищецът е бил въведен във владение на придобития новообразуван имот.

Въз основа на описаните по – горе документи, ищецът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост №***, том **, рег. №***, дело №*** от *** г. на Нотариус с рег. № 346 на НК с РД - РС Н., за собственост върху процесния имот, както и че на *** г. е бил въведен във владение на процесния имот.

Съгласно Акт № *** г., вписан под №***, том **, дело № *** г. на СВ при РС Н., Община Н. е актувала процесния имот като частна общинска собственост (АЧОС). В този АЧОС имота е описан като поземлен имот – земеделска територия с НТП *** с площ от 382 кв.м., идентификатор № ***, при съседи имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***.

Приложен е по делото договор за покупко – продажба № *** г. от *** г., с който Община Н., представлявана от *** Г.С.Г. и Т.М., ***, е продала на Б. Н. Б. процесния имот за сумата от 341 лв., след проведен публичен търг.

От представеното по делото удостоверение за семейно положение се установява, че Б.

Н. Б. и М. К. Б. са съпрузи.

По делото е направено от ответника Б. Н. Б. и съпругата му М. К. Б., двамата от с. М., че е придобил имота след проведен търг за продажбата му. След придобИ.ето на имота, ответникът го оградил с мрежа и засял овошки – ябълки, круши, праскови и кайсии. След като узнал от ищеца за правата, които той има, ответникът премахнал оградната мрежа и колчетата, изкоренил лозите, които бил засял и освободил мястото.

Към датата на предявяване на иска, ответниците Б. Н. Б. и съпругата му М. К. Б., двамата от с. М. не владеят имота.

По делото е разпитана като свидетел, майката на ищеца, св. С.М., която сочи, че ***то било купено когато „турците си заминавали“ (през 90-те години на миналия век) от нейната свекърва в полза на сина й - ищеца И. и на племенника й Н., и от тогава семейството обработва ***то. Свидетелката сочи, че това са общински лозя, с право на ползване. След това била извършена замяна на имот в с. Т. с дължимото за плащане към общината на правото на ползване на имота. Имота бил откупен от общината след няколко години след заминаването на турците. Свидетелката сочи, че през цялото време от придобИ.ето на имота, само те са ползвали имота си. Преди година, когато тя отишла до 4

***то и видяла струпани камъни, тухли, а ***то било заградено с мрежа и тя уведомила сина си, ищеца по делото. След това той се срещнал с ответникът Б. и така разбрал, че той го бил купил от „съвета“ (общината). Свидетелката сочи, че в момента мястото не се ползва, като за последно е ходила там през лятото на настоящата година. Свидетелката сочи, че когато ходила на мястото видяла, че мрежата я няма, новият собственик си я бил прибрал.

През годините мястото е ползвано постоянно, сеели са грах, чесън , лук и др. имали овощни дръвчета, а тя самата ходела да копае през лятото в имота.

По правото:

Съгласно редакцията на § 4, ал.1 от ПЗ на ЗСПЗЗ, Обн. - ДВ, бр. 17 от 1991 г., гражданите, които към 17.VIII.1990 г. притежават право на ползуване върху земеделски земи, предоставени им по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, запазват правата си. Те могат да придобият правото на собственост върху тези земи, като ги заплатят на общинския народен съвет по цени, определени от Министерския съвет. Цените се определят в зависимост от това, дали земите са били пустеещи или непустеещи към момента на раздаването им.

В резултат на посочената разпоредба правото на ползване се прекратява, а на бившите ползватели, които отговарят на условията на § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, се дава възможност да изкупят земята при определени условия и в определени срокове.

Това е особена форма на реституция на земеделски земи, на лица, които са притежавали само право на ползване, но не и право на собственост. При тази реституция е дадена възможността на ползвателите да станат собственици на земите, като заплатят стойността на земята на общинските съвети.

Разпоредбата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е претърпяла няколко редакции, като последно с изм. - ДВ, бр. 106 от 2000 г., е посочено в алинея първа, че се прекратява правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет.

В тези случаи възстановяването на собствеността на имоти, намиращи се в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, настъпва по силата на заповедта на *** на общината, издадена по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Това е релевантният момент за приключване на процедурата, респ. за възстановяване на собствеността и когато е издадено решение на реституционния орган при действието на старата редакция на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, без посочване на граници на възстановения имот, тъй като същото има значението единствено на решение, признаващо право на възстановяване при условията на пар. 4 - 4л ПЗР на ЗСПЗЗ. В този смисъл са Решение № 572 от 9.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4187/2023 г., I г. о., ГК, Решение № 49 от 26.07.2016 г. по гр. дело № 5168/2015 г. на ВКС, II г. о., и др.