Решение № 3663 от 04.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3663 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ******** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ******** Гражданско дело № 20231110119543 по описа за 2023 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „****“ ЕАД съществуват вземания от „****“ ООД за сумите, както следва: за сумата от 1814.60 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 06.2018 г., м.

08.2018 г., от м. 10.2018 г. до м. 04.2019 г. и от м. 07.2019 г. до м. 04.2020 г. в имот, представляващ банков офис, находящ се в гр. София, ул. „****“ № 12, ет. 1, аб. № 394781, въз основа на сключен между страните писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди № ***/*** от 08.02.2016 г., за сумата от 288.88 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 01.10.2018г. до 30.08.2021г., за сумата от 17.39 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 08.2018г. до м. 02.2020г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 3.26 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2018г. до 30.08.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 01.09.2021г., до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 51176/2021г. по описа на СРС, 54 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „****“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответника въз основа на писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди № ***/*** от 08.02.2016 г., по силата на който доставил до процесния имот през исковия период топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение. Изяснява, че съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, действали през исковия период, потребителят е следвало да заплаща съответните месечни задължения до 20- о число на месеца, следващ този на потреблението, след получаване на издадена от продавача на ресурса данъчна фактура.

1

Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения за стойността на топлинната енергия и на предоставената във връзка с отчитането й услуга дялово разпределение и въпреки изрично отправената до него покана за доброволно изпълнение ответникът изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл.

86, ал. 1 ЗЗД ищецът претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове, считайки за недоказани количеството отчетена и припадаща се на имота топлинна енергия, преминаването на общия топломер през метрологични проверки през исковия период, наличието на валиден и действащ през процесния период договор за дялово разпределение между етажната собственост и дружеството за дялово разпределение, надлежното извършване на дялово разпределение в сградата, респ. правилността на отразеното в издаваните въз основа на него изравнителни сметки. Независимо от това, поддържа, че в хода на процеса е заплатил задълженията си по издадените в периода от 31.12.2019г. до 31.07.2020г. фактури за топлинна енергия, а в условията на евентуалност спрямо изложените доводи релевира възражение за погасяване на част от процесните задължения- тези, чиято изискуемост е настъпила преди 20.12.2019г., по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответника въз основа на сключен помежду им писмен договор, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесния обект топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота.

Съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи и предоставянето през исковия период на услугата дялово разпределение.

Съобразно изложените от страните твърдения, доводи и възражения с доклада по делото на основание нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени правнорелевантните обстоятелства, че през исковия период между страните е съществувало облигационно отношение по сключен между тях писмен договор за продажба на топлинна енергия за процесния обект- банков офис, находящ се в гр. София, ул. „****“ № 12, ет. 1, аб. № 394781, както и че същият е бил топлоснабден.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с правно значение се установяват и от приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди № ***/*** от 08.02.2016 г., представените от третото лице- помагач на ищеца документи за дялово разпределение по отношение на процесния имот, както и от заключението на съдебнотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи.

Съгласно доказателствените (фактическите) изводи на вещото лице, извършило съдебно- техническата експертиза, през процесния период измерването на топлинната енергия за отопление на имота се е извършвало въз основа на четири апартаментни топломера, като доколкото през този период абонатът не е осигурявал достъп за извършване 2 на реален отчет на уредите в имота, за същия е начислено служебно количество топлинна енергия- по максимален специфичен разход на сградата. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване, от друга страна, е начислявана по показанията на четири водомера за топла вода в имота, като поради липсата на достъп в края на всеки от отчетните периоди, включени в процесния, е начислявана служебна топлинна енергия- на брой лица- по 140 литра на денонощие за един потребител. Наред с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от фирмата за дялово разпределение между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Изрично вещото лице е посочило, че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че преди исковия период в абонатната станция на сградата е монтиран общ топломер, преминал метрологична проверка на 19.01.2017г., приключила със заключение за съответствие с одобрения тип. Впоследствие, обаче- след изтичане на двугодишния срок на метрологичната проверка- на 17.02.2021г., този топломер бил демонтиран, като не бил изпратен за метрологична проверка, а бил бракуван поради изтичане на експлоатационния му срок. С оглед на това вещото лице е възприело в заключението си, че за периода след изтичане на първоначалната метрологична проверка на 19.01.2019г. до края на исковия период- 30.04.2020г., средството за търговско измерване е било с неясна годност, поради което и не може да бъде потвърдено начисленото въз основа на него количество топлинна енергия за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване, като е уточнил, че в случая това отклонение от нормативните правила обективно не би могло да повлияе начисленията на топлинната енергия, потребена за отопление на имота, тъй като последната е отчитана въз основа на индивидуални апартаментни топломери. В заключение, вещото лице е определило стойността на потребената през процесния период топлинна енергия в два варианта- с включване на стойността на топлинната енергия за БГВ и сградна инсталация за посочения период, през който общият топломер е бил с неустановена експлоатационна годност, респ. след приспадане на тази стойност, на сумите съответно от 3247.85 лева и 1928.08 лева.

Настоящият съдебен състав намира, че след като необосновано от техническа гледна точка е начисляването на суми за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и за сградна инсталация за посочения от вещото лице период, включен в исковия, през който начисленията са извършвани въз основа на средство за търговско измерване с неустановена в хода на процеса изправност и годност, необосновано от правна страна би било вменяването на потребителя на задължение да заплаща цената на тази топлинна енергия, поради което при формиране на правосъдната воля по настоящия правен спор следва да бъде възприет вторият предложен от вещото лице вариант на заключението.

Реалното извършване на услугата дялово разпределение не е оспорено от името на ответника, а и се установява от представените от третото лице- помагач писмени доказателства, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза. Поради това и при липсата на конкретни доводи срещу начина на формиране и стойността на предоставената услуга дялово разпределение следва да се приеме за установено възникването на задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в периода от м. 08.2018г. до м. 02.2020г., именно в претендирания от ищеца размер от общо 17.39 лева.

За пълнота и прецизност, а и по повод наведения в отговора на исковата молба довод в тази насока, следва да се изясни, че съгласно сключения между страните писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди отношенията между тях по повод 3 измерването, отчитането и разпределението на топлинната енергия за имот, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, какъвто не се спори, че е процесният, се уреждат от общите условия на продавача за продажба на топлинна енергия за битови нужди. А съгласно тези общи условия, приложими през процесния период- влезлите в сила, считано от м.

07.2016г., в частност по силата на чл. 22, ал. 2 от същите, именно ищецът е носител на вземането за цената на извършената услуга дялово разпределение. Задължението за заплащане на цената на тази услуга в полза на топлофикационното дружество, дори и то да не е осъществявало дяловото разпределение, не възниква по силата на договора между ищеца и фирмата за топлинно счетоводство, а от общите условия на ищеца, които регламентират съдържанието на продажбеното правоотношение, възникнало между главните страни в процеса.

Именно поради това негодни да обосноват извод за недължимост на процесните суми са и доводите в отговора на исковата молба, касаещи действителността и темпоралното действие на представения от ищеца договор за извършване на услугата дялово разпределение, доколкото, както бе изяснено, източник на процесните вземания са съществувалото между главните страни по делото облигационно правоотношение, както и изпълнението на задължението на продавача по него да достави съответното количество топлинна енергия до имота.