Решение № 5688 от 08.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5688 гр. София, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Г.К. при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело № 20231110204674 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 42-0002366 от 29.07.2022г., издадено от директора на РД „АА“ – София, с което срещу И. С. Х. е постановено следното: на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е наложена глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.

1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което се иска отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят не се явява и не се представлява от упълномощен процесуален представител.

АНО, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява 1 становище по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства съображенията на страните, приема за установено следното: и

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

На 26.06.2022 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на същата дата около 13:00 часа в гр. София, на Ботевградско шосе - вход към гр. София, на 50 м след пътен възел с Околовръстен път, като водач на товарен автомобил влекач ДАФ ФТ 105 с рег.№ Е3764МС и полуремарке KRONE SD с рег.№ Е4949ЕЕ и двете ППС собственост на превозвача Ф-А "СЕИВ ТРАНС” ЕООД, международен превоз на товари по маршрут Гърция – България, като при извършената проверка е било установено, че водачът не притежавал удостоверение за психологическа годност – нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. На жалбоподателя му е вменено и това, че на посочените време и място, при извършената проверка, не представил пред контролните органи контролен талон към свидетелство за управление на МПС (СУМПС) – нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН срещу И. С. Х. е постановено следното: на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП е наложена глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип 2 на презумпцията за невиновност.

От показанията на свидетеля Р. А. (л. 32 от делото), както и от писмените доказателства на л. 9-12 от делото, се установява, че на процесните време и място, жалбоподателят е управлявал процесното МПС, като при извършена проверка не е притежавал удостоверение за психологическа годност и не е представил пред контролните органи контролен талон към СУМПС. Не се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършвал международен превоз на товари по маршрут Гърция – България.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, при съставянето на АУАН, респ. постановяването на НП. Възведеното с тях административно нарушение е конкретизирано по време и място, били са описани всичките му съставомерни признаци, като по този начин правото на защита на санкционираното лице е било гарантирано в най-пълна степен. Съдът намира и че в случая в обжалваното НП са посочени срокът за обжалване и съдът, пред който може да се обжалва, а това, че изрично не е посочен Софийският районен съд, не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото очевидно не е ограничило правото на защита на жалбоподател Х., който надлежно е инициирал настоящото производство и е упражнил правото си да обжалва наказателното постановление.

От събраните по делото доказателства не се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. По делото не са налични каквито и да било доказателства, които да потвърждават фактическата констатация на актосъставителя и наказващия орган, че жалбоподателят е извършвал международен превоз на товари по маршрут Гърция – България. В тях е посочено, че това обстоятелство е било видно от международна 3 товарителница (CMR) от 24.06.2022 г. и л.о. №1144250001 на "СЕИВ ТРАНС” ЕООД, вал. до 19.01.2026 г. Такива документи обаче не са приложени към административнонаказателната преписка, нито са представени пред настоящата съдебна инстанция. Наред с това, не може да се приеме, че извършването на международен превоз на товари се доказва от показанията на свидетеля Р. А. - актосъставител, който само декларативно сочи, че по време на извършената на 26.06.2022 г. проверка жалбоподателят е извършвал международен превоз на товари по маршрут България-Гърция, като така посоченият маршрут дори не съвпада с отразения в АУАН и НП - ГърцияБългария. В тази връзка следва да се подчертае, че тежестта на доказване лежи върху наказващия орган, поради което и той следва да прояви достатъчна процесуална активност, за да бъде доказано с категоричност осъществяването на административно нарушение. При липса на доказателствени източници, които да водят до несъмнен извод за осъществяване от страна на жалбоподателя на международен превоз на товари по маршрут Гърция- България, то това обстоятелство се явява недоказано. Същото е един от обективните съставомерни признаци на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС и поради неговата недоказаност в тази част оспореното НП следва да бъде отменено, като издадено при неправилно приложение на материалния закон.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му с т. 2 от НП нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, доколкото към момента на извършената проверка не е представил пред контролните органи контролен талон към СУМПС.

Независимо от това, съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т.

1 от ЗДвП (ДВ, бр. 51 от 2007 г.), която към момента на извършване на нарушението е предвиждала задължение за водача на МПС да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, е претърпяла изменение (изм., бр.

67 от 2023 г.), след което се предвижда че водачът е длъжен да носи само СУМПС за съответната категория, т.е. е отпаднало задължението да се носи и контролен талон към него. Изменена е и санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която, в редакцията, действаща към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 15 от 15.02.2013 г.) е предвиждала, че се наказва с 4 глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното МПС. След изменението, обн. в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г. от редакцията на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са заличени думите „контролен талон" и така е отпаднала наказуемостта на този вид деяния. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая до влизане в сила на НП е последвало изменение в разпоредбите на чл. 100, ал. 1, т. 1 и на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като последвалата редакция е по-благоприятна за нарушителя, доколкото не предвижда задължение за носене на контролен талон към СУМПС и съответно не предвижда налагане на административно наказание за неизпълнението на такова задължение. При отпадане наказуемостта на този вид деяния и то до влизането в сила на НП, несъмнено следва да се приеме, че са последвали по-благоприятни за нарушителя разпоредби по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, което налага именно тяхното приложение и отмяна на обжалваното НП и в тази негова част.

При този изход на делото, разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като по делото липсва такова искане, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав прие, че наказателното постановление, като издадено при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 42-0002366 от 29.07.2022 г., издадено от директора на РД „АА“ – София, с което на И. С. Х., на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, е наложена глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложена и глоба в размер на 10 5 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Софияград в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6