Решение № 956 от 27.06.2025, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 956 гр. Плевен, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20254430101249 по описа за 2025 година

Пред ПлРС е депозирана е искова молба от З. А. А., чрез адв. Д. Н., против „Е. М.” ЕООД ЕИК***, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 3681.48лв. неолихвяема сума, сумата от 2755,49лв.- главница, сумата от 10,90 лв.- лихва, сумата от 174,40 лв. разноски по изп. дело, сумата от 617,078лв.-такса по изп. дело и друга сума в размер на 300 лв.– общо в размер на 7593.98 лв., за които е издаден ИЛ по ч.гр.д.№ 6511/2010г. по описа на ПлРС, по образуваното изп. дело №103/2025г. на ЧСИ Т. К., поради изтекла погасителна давност. Твърди се, че по ч.гр.д.№6511/2010г. по описа на Районен съд- Плевен, е издаден ИЛ, въз основа на който ищцата е осъдена да заплати на кредитора ОББ АД, сумата от 4735,35лв. просрочена главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението 04.10.2010г., до окончателното й изплащане, сумата 574.18лв.- договорна лихва за периода 27.07.2009г. - 03.10.2010г., сумата 374,54лв. - наказателна лихва за периода от 27.07.2009г.- 03.10. 2010г., както и направените разноски сумата от 118,68лв.- д.т. и 372,62лв.- адв. възнаграждение. Твърди се, че въз основа на ИЛ е образувано изп. дело №819/2013г. по описа на ЧСИ Т. К., което е прекратено на 02.05.2018г., съобразно констативен протокол и е предадено за унищожение. Твърди се, че 1 ищцата с уведомление от 20.01.2025г. е уведомена, че кредиторът „ОББ“АД е продал на ответника вземането по ИЛ, въз основа на Договор за цесия от 31.01.2018г. Сочи се, че в периода 2018 г. до 2025г., няма извършвани принудителни действия за събиране на вземането. Твърди се, е през 2025г. е образувано изп дело №103/2025г. по описа на ЧСИ Т. К.; сочи, че съобразно ПДИ, задължението на ищцата към 03.02.2025г. е в размер на 7593.98 лв.

Твърди се, че вземането по ИЛ е погасено по давност. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В срока за отговор, ответникът „Е. М.” ЕООД ЕИК***, изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че между ищцата и ОББ АД, е сключен валиден Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 15.08.2007г. Твърди се, че вземането е цедирано, въз основа на Договор за цесия от 31.01.2018г. Твърди се, че въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК, от страна на ОББ АД, е образувано ч.гр.д.№6511/2010г. по описа на ПлРС и е издаден ИЛ, въз основа на който е образувано изп. дело №219/2013г. по описа на ЧСИ Т. К.. Сочи се, че изп. дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК и е образувано ново изп. дело №103/2025г. по описа на ЧСИ К.., висящо понастоящем. Сочи се, че давността е започнала да тече от влизане в сила на издадената Заповед за изпълнение- с изтичане на срока за възражение по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че в случая ищецът- длъжник е получил ЗИ на 17.02.2025г. и същата е влязла в сила на 17.03.2025г. Сочи се също, че съобразно разрешението, дадено в ТР№2/2015г., давността е започнала да тече след 26.06.2015г. Твърди се също, че с входиране на молба за образуване на новото изп. дело на 23.01.2025г, е налице прекъсване на погасителната давност; налице прекъсване и с налагането на запор на 03.02.2025г. Твърди се също, че съобразно ЗМДВИП, за периода 13.03.2020г- до отмяна на извънредното положение, са спрели да текат всички срокове, вкл. и давностните. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, на основание събраните по делото писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

С определение № 2541/16.05.2025г, с което е изготвен проекто- доклад по делото, обявен за окончателен, съдът изрично е посочил, че приема за разглеждане предявеният от ищеца З. А. А., против ответника „Е.

2

М.” ЕООД ЕИК***, иск с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК, за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 2755.49лв.- главница и сумата от 10.90 лв.- лихва, за които суми е издаден ИЛ по ч.гр.д.№ 6511/2010г. по описа на ПлРС и е образуваното изп. дело №103/2025г. на ЧСИ Т. К., с район на действие ОС Плевен, поради изтекла погасителна давност.

По делото безспорно се установява, че въз основа на заявление по чл.

417 от ГПК, е образувано ч. гр.д№ 6511/2010г. по описа на ПлРС, по което е издадена Заповед за изпълнение №4597/05.10.2010г. и Изпълнителен лист от 06.10.2010г, в полза на заявителя „ОББ“ АД- л. 103, въз основа на който ищцата З. А. е осъдена да заплати сумата от 4735,35лв- главница, сумата от 574,18- договорна лихва, сумата от 374,54лв.- наказателна лихва и 118,68лв. разноски и 372,62лв адв. възнаграждение, дължими въз основа на Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 15.08.2007г.

Безспорно по делото се установява също, че вземането по ИМ е цедирано в полза на ответника, въз основа на договор за цесия от 31.01.2018г, и Приложение №1 към него, за което длъжникът – ищец е надлежно уведомен.

Съдът намира за установен и факта на образуването на изп. дело №219/23.01.2013г, въз основа на издаденият ИЛ по ч. гр.д. № 6511/2010г., перимирано на 02.05.2018г. Установява се, съобразно представената от ЧСИ Т. К. справка от Дневник на извършените действия по чл. 5, ал.1, т.4 от Наредба №4 от 6.02.2006г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители- л.38, че ПДИ до длъжника е връчена на 30.09.2013г. Установява се, че на 07.04.2016г, от страна на взискателя е постъпила молба за налагането на запор върху банкови сметки на длъжника. Установява се, че в рамките на изп. дело, е изпратено запорно съобщение до ЦКБ, за налагане на запор – от 25.04.2016г. Установява се, че ответникът- Е. М. е депозирал молба за конституирането му като взискател по изп. дело на 16.04.2018г. Установява се, че след прекратяване на изп. дело, по молба на взискателя, ИЛ е върнат.

Установява се също, че въз основа на издаденият ИЛ по ч. гр.д.

№6511/2010г. по описа на ПлРС, по молба от кредитора Е. М.

ЕООД, от 23.01.2025г., е образувано изп. дело №103/2025г. по описа на ЧСИ Т.

К., представено по делото в заверено копие; заедно с молбата за образуване на изп. дело, е направено и искане за налагане на запор върху банковите сметки 3 на длъжника. Съдът констатира, че на гърба на ИЛ, от страна на ЧСИ са отбелязани плащания по него; в приложената справка за актуален размер на дълга – от 23.01.2025г, е посочено, че дължимата главница е 2755,49лв., лихва от 3499,06лв, юрк. възн. 300лв, такси 82лв.- общо сума от 6638,55лв. установява се, че до длъжника е редовно връчена ПДИ- на 12.02.2025г, в която е посочена, че размерът на дължимата сума е общо 3681,41лв. /главница, лихва и разноски по ИЛ/; заедно с всички дължими такси- общо сумата от 7593,98лв. С ПДИ длъжникът З. А. е уведомен за насроченият – на 04.03.2025- опис на движими вещи, находящ се в дома й. Установява се, че в рамките на изп. дело е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в ИнвестБанк, на 03.02.2025г. Установява се също, че по изп. дело е постъпила молба от взискателя, за налагане на запор върху ТВ на длъжника- от 12.02.2025г.; въз основа на искането на взискателя, е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника- на 12.02.2025г.

По делото се установява също, съобразно представената от трето, неучастващо по делото лице –ОББ АД- справка за извършените от длъжника плащания по договора за кредит, за периода 06.10.2010-31.01.2018г. /датата на цесията/, от която се установява, че в резултат на извършените плащания, има дължим остатък- сумата от 2755,49лв.- главница, 438,18лв.- разноски и 1356,67лв.- законна лихва; общо цедираният дълг е в размер 4550,34лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Искът с правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК, по своята правна същност, е отрицателно установителен иск, който длъжникът може да предяви против своя кредитор, за установяване, че не дължи вземането по изпълнителното основание, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено съответното изпълнително основание, като условие за допустимост. Безспорно е по делото, както бе посочено по- горе, че процесния ИЛ от 06.10.2010г., е издаден въз основа на Заповед за изпълнение №4597/05.10.2010г. по ч.гр.д.№6511/2010г. на ПлРС, влязла в сила на 15.10.2013г. с изтичане на двуседмичният срок за възражение, считано от датата на връчване на ПДИ -30.09.2013г. Съдът приема, че релевантна в случая е датата на влизане в изпълнителното основание- заповедта за 4 изпълнение, въз основа на което е издаден ИЛ, доколкото фактът, на който е позовават ищеца, е изтекла погасителна давност. Съобразно нормата на чл.

114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо- или от датата на влизане в сила н издадената заповед за изпълнение.

Съобразно постановеното в ТР№ 2/2013г., т.10 на ВКС, в случаите на прекратяване на образуваното изп. производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите към т.10 на ТР, изрично са посочени кои действия съставляват действия по изпълнението, прекъсващи давността давността: давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител- насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.. Със същата точка, е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд. Съобразно цитираното ППВС№3/1980г., погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.

Цитираната т.10 от ТР№ 2/2013г. на ВКС поражда действие, считано от датата на обявяването на ТР- 26. юни. 2015г., и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това, каквото е и изп. дело №219/2013г, по описа на ЧСИ Т. К.. Поради изложеното, съдът приема, че ТР № 2/2013г намира приложение спрямо изп. дело №219/2013г. и до датата на постановяване на същото 26.06.2015г., на основание ППВС№3/1980г., давността спрямо вземането по ИЛ, не е текла. Същата е започнала да тече, считано от датата на постановяване на ТР №2/2013г. на ВКС- 26.06.2015г. Съдът приема, че последното действие по изпълнението – по първото образувано изп. дело №219/2013г. е извършено на 25.04.2016г- с налагането на запор.

Прекратяването на изпълнителното производство, по перемпция, става по 5 право, по силата на самия закон и не е необходимо издаването на нарочен акт от страна на съдия- изпълнителя, поради което изп.- дело №219/2013г. следва да се счита за прекратено по перемпция на 25.04.2018г., от която дата е започнала да тече нова, петгодишна погасителна давност, по арг. т.10 от ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК, ВКС. След прекратяване на изп. дело по перемпция, ново изпълнително производство, с предприемане /посочване на действия по изпълнението е образувано от взискателя едва на 23.01.2025г.- или след изтичане на петгодишната погасителна давност.

Давността – към предприемането на действия по изпълнените по новообразуваното изп. дело следва да се счита за изтекла, и при съобразяване на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в сила от 14.05.2020г. Съобразно нормата на чл.3 от Закона, за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност за вземането не е текла. Съгласно § 13 от ЗМДВИП, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в Държавен вестник- или давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020 г. дори и при това спиране на давностния срок, давността за вземането по ИЛ е изтекла през 2022г.