Решение № 154 от 16.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Пазарджик, 16.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20235200900012 по описа за 2023 година

Настоящото производство е образувано по исковата молба на В. Г. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Д.” № ***; Е. Г. Н. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Г. С. Р.” № *** ; Д. В. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Д.” ***; Г. В. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Д.” № *** и В. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. „Г. С. Р.” № ***, чрез пълномощника адв. дружество „Т. и ПАРТНЬОРИ”, представлявано от адв. Г. Т. против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София 1700, р-н “Студентски", бул.

„Симеоновско шосе” № 67А.

В обстоятелствената част на ИМ са наведени следните факти и обстоятелства:

Твърди се че на *** г. около ** часа в с. Б., обл. П., настъпило ПТП, при което автомобил с peг. № ****, марка „С.”, модел „Д.”, собственост и управляван от С. С. Т., ЕГН **********, блъснал пешеходката С. А. Г., ЕГН **********, която впоследствие починала. Сочи се, че пострадалата С. е майка на ищците В. Г. Г. и Е. Г. Н. и съответно баба на Д. В. Г., Г. В. Г. и В. Н.

Н..

1

За ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №*** от *** г. По случая било образувано ДП № ****г. на ОДМВР-П., респ. пр.пр. №****** на ОП-П.. Цитираното ДП приключило с внасяне на обвинителен акт в ПзОС, с който С. С. Т., ЕГН ********** бил предаден на съд за извършено престъпление по чл.343, ал. 1, буква „в” във вр. чл. 342, ал.

1 НК във вр. чл.20, ал.2, изр. 2-ро ЗДвП и чл.116 от ЗДвП. Образуваното НОХД с № 1****г. на ПзОС приключило с осъдителна присъда № **** г., с която подсъдимият бил признат за виновен и осъден на основание чл. 343, ал.

1, буква „в" във вр. с чл. 342, ал. 1 НК във вр. чл. 20, ал. 2, изр. второ и чл.116 ЗДвП, а именно за това, че на *** г. в с. Б., обл. П., на кръстовището, образувано от пресичането на ул. „***” и ул. „***“, при управляване на МПС – т.а. „С. Д.“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца С. А. Г., ЕГН **********, която починала на *** г.

С Решение № *** г. по ВНОХД № *** г. по описа на ПАС така постановената Присъда № **** г. по НОХД № **** г. на ПзОС била изменена в наказателно-осъдителната й част, респ. подсъдимият бил признат за невинен и оправдаван по първоначалното обвинение във вр. с извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“ НК - да е допуснал нарушаване на правилата за движение по чл. 116 от ЗДвП, като присъдата в останалата й част била потвърдена и влязла в законна сила.

Твърди се, че автомобилът, управляван от Т. с peг. № ****, марка „С.”, модел „Д.” притежавал активна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП с покритие от 20.01.2019 г. до 19.01.2020 г. съгласно застрахователна полица

№

***, сключена с ответника

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД.

Изложени са обстоятелствени съображения, описващи установените данни по цитираното досъдебно производство, а именно, че причината за настъпването на смъртта на С. Г. била „Закритата съчетана черепно-мозъчна и коремна травма, усложнила се с конфлуираща пневмония в белите дробове, вследствие на залежаването на пострадалата и заедно с основното заболяване са довели до спиране на сърдечната дейност и дишането”. Сочи се, че било установено и наличието на причинно следствена връзка между травматичните увреждания на пострадалата получени на *** г. и настъпилата смърт в 18:08 2 ч. на **** г. Твърди се, че според експертите в ДП, описаните травматични увреждания на пострадалата били причинени по механизма на действие на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са били получени при ПТП - автомобилна травма - пострадал пешеходец при блъскане от товарен автомобил с последващо падане на терена към момента на инкриминираната дата. Анализирани са и изводи от изготвената в ДП автотехническата експертиза според която основна причина за настъпване на ПТП от техническа гледна точка била, че водачът т.а. „С. Д.“ С. Т. не реагирал своевременно със задействане на спирачната система на опасността от удар с пострадалата.

Твърди се, че сина и дъщерята на пострадалата били материалноправно легитимирани да претендират репариране на претърпените неимуществени вреди, като такава легитимация притежавали и нейните внуци, тъй като последните създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалата си баба и търпели продължителни болки и страдания в резултат на смъртта й. Всички увредени лица били в изключителна близка емоционална връзка с починалият си родственик.

Изложени са обстоятелства, описващи претърпените от ищците неимуществени вреди.

Твърди се, че в началото на 2016 г. поради влошаване здравословното състояние на Г. Г. - съпруг на починалата С. Г. и баща на ищците В. и В., В. заедно със съпругата си В и двете си деца ищците Д. и Г., се преместили да живеят в с. Б., за да може да бъде по-близо до родителите си и за да могат да се грижат за тях. През май 2016 г. Г. Г. постъпил в ОАИЛ на МБАЛ „П.”, но поради влошаване на здравословното му състояние на 21.08.2016 г. починал.

Ищецът В. Г. заедно със съпругата си и двете си деца Д. и Г. решил да остане да живее заедно с майка си в семейната си къща в с. Б., обл.П..

Семейството живеело в разбирателство, хармония и взаимна любов и са разчитали един на друг. Сочи се, че С. била изключително всеотдайна майка и баба, която отдавала обичта и вниманието си на всяко едно от децата си, а в последствие и на своите внуци. Поради тази причина и след нейната смърт, децата й Г. и Е. изпитвали силно емоционално страдание от нейната загуба.

В. Г. и Е. Н. страдали от липсата й, тъй като майка им С. изключително дълго време присъствала в техния живот, между тях били създадени прекрасни 3 отношения родител - деца, скрепени с ежедневно разбирателство, много любов, грижи, всеотдайност и взаимопомощ.

Сочи се, че пострадалата С. била жизнен човек, адекватна в своето поведение, в отношенията си с хората, като се стремяла да бъде пълноценна и полезна за своите деца и внуци. Въпреки че В. не живеела в едно домакинство с майка си, те ежедневно контактували по между си, тъй като били изключително близки, емоционалната привързаност между двамата приживе, довела по-големи страдания от загубата на моралната подкрепа на родителя си.

Поради така установените и продължили изключително дълго във времето близки отношения, мъката на увредените от загубата на майка и баба била значителна. От създадените през време на съвместният им живот лични отношения се обуславяла и високата степен на страдание и мъка на В. и Е. от загубата на майка им. Сочат се подробни съображения.

Твърди се, че в случая било установено авторството на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, които са довели до непозволеното увреждане, като не било установено какаото и да е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата С. Г.

Твърди се, че на 13.08.2019 г. с уведомление за настъпило застрахователно събитие по реда чл. 429, ал. 3 от КЗ ответника бил уведомен, а на 10.10.2022 г. ищците предявили и застрахователна претенция с вх. № 10110 от 10.10.2022 г. На 03.01.2023 г. с писмо изх. №10241/29.12.2022 г. ищците били уведомени от ответника, че от представените доказателства не се установявали основания за определяне на застрахователно обезщетение.

Въведеният петитум е да се осъди ответника да заплати следните суми: на В. Г. Г., ЕГН ********** - обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв.; на Е. Г. Н., ЕГН ********** - обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв.; на Д. В. Г., ЕГН ********** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.; на Г. В. Г., ЕГН ********** - обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и на В. Н. Н., ЕГН ********** - обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. (двадесет хиляди лева); или общо сумата от 460 000 лв., представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди в 4 резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания от смъртта на тяхната майка/баба С. Г., ведно със законната лихва от 13.08.2019 г. - датата на депозираното на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ уведомление за настъпило застрахователно събитие до окончателното изплащане на сумата, както всички разноски по делото, които да бъдат заплатени по следната банкова сметка :IBAN: ***; с титуляр Адвокатско дружество „Т. и Партньори”.

Извън срока по чл.367 ал.1 от ГПК е постъпилия от ответника отговор и затова същият се явява процесуално недопустим, което от своя страна е причина за липсата на разменени книжа по реда на чл. 372-373 ГПК.

Настоящият съдебен състав след като съобрази доводите на страните, включително тези изразени след даване ход на устните състезания, както и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Съобразно разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ, при застраховка "Гражданска отговорност" увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ за предварително отправяне на писмена претенция.

В конкретния случай страните не спорят, че преди завеждането на делото ищците са отправили претенция към застрахователя за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди, като са представени и писмени доказателства в тази насока. От същите се установява, че на 03.01.2023 г. застрахователното дружество е отказало да определи застрахователно обезщетение, предвид на което предявеният пряк иск спрямо застрахователното дружество се явява допустим.

Относно твърдените факти и направени възражения:

Отделяйки спорното от безспорното, съдът приема за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните правопораждащи факти, а именно:

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното НОХД с № **** г. на Пз ОС, което е приключило с осъдителна 5 присъда № **** г., с която подсъдимият С. С. Т. бил признат за виновен и осъден на основание чл. 343, ал. 1, буква „в" във вр. с чл. 342, ал. 1 НК във вр. чл. 20, ал. 2, изр. второ и чл.116 ЗДвП, а именно за това, че на *** г. в с. Б., обл. П., на кръстовището, образувано от пресичането на ул. „***” и ул. „***“, при управляване на МПС – т.а. „С. Д.“ с рег. № ***, нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца С. А. Г., ЕГН **********, която починала на **** г. С Решение № **** г. по ВНОХД № *** г. по описа на ПАС така постановената Присъда № *** г. по НОХД № **** г. на ПзОС била изменена в наказателно-осъдителната й част, респ. подсъдимият бил признат за невинен и оправдаван по първоначалното обвинение във вр. с извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“ НК - да е допуснал нарушаване на правилата за движение по чл. 116 от ЗДвП, като присъдата в останалата й част била потвърдена и влязла в законна сила.

Не се спори, че от ищците е била заведена претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, която е била отхвърлена като неоснователна.

Не е спорно, че т.а. „С. Д.“ с рег. № *** е бил валидно застрахован по риска „Гражданска отговорност“ съгласно застрахователна полица №

****** г., сключена с ответния застраховател ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, със срок на действие - 20.01.2019 г. -19.01.2020 г.

За изясняване на делото от фактическа страна е изслушана съдебно медицинска експертиза, която не е оспорена от страните, изготвена е от вещо лице със съответната компетентност, поради което и съдът намира, че следва изцяло да я кредитира.