Решение № 2 от 07.01.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№2 гр. К., 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20245100500219 по описа за 2024 година

С Решение № 40 от 19.08.2024 г. постановено по гр.д. № 34/2024 г., Районен съд – А. е отхвърлил предявеният от С. С. Е. от с. Г. П., общ. А., обл.

К. против Община А., иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1 600.68 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в съборена каменна ограда (зидария) с дължина 6,00 м., съборена, разкъсана и затрупана с пръст телена ограда с дължима 70,00 м., затрупан с пръст вход, затрупани 12,00 куб. метра камъни, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.05.2020 г. до окончателното й изплащане.

Недоволен от така постановеното съдебно решение е останал въззивникът С. С. Е., който чрез процесуалния си представител го обжалва като неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Във въззивната жалба са наведени доводи, че изводите на съда противоречат на събраните по делото доказателства и действителното фактическо положение. Описаните в исковата молба действия на кмета на село Г. П., община А., касаели само организацията по прокарването на процесната улица. Кметство село Г. П., община А. нямало самостоятелен бюджет и не можело да изгражда строителни обекти 1 самостоятелно. В случая кметът на село Г. П., община А., само организирал строителните работи, съгласно правомощията му по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗМСМА, a плащането за извършените строителни работи, осигуряването на тежката и друга строителна техника, техническият контрол, били осъществявани от Община А.. От приетите по делото като доказателства, писмо изх. № 94С-01-2/21.09.2020 г. на кмета на Община А., ведно с Констативен протокол от извършената проверка на място, било видно, че част от нанесените на имота щети са констатирани от комисия, като същата дала предписание „да се почисти пред входа и да се възстанови сухата зидария в срок до 7 (седем) дни от датата на получаване на писмото“. В документите не било вписано кой следва да отстрани щетите, както не било вписано, че Община А. не е ангажирана с изграждането на процесната улица, а строителните дейности били извършени еднолично от кмета на село Г. П., община А., без разпореждане на кмета на Община А., без негово знание и съгласие, поради което отговорността за вредите следвало да се поеме еднолично от кмета на селото. От приетото по делото като доказателство писмо изх. № А-476-00-297/01.12.2020 г., по повод подадена от ищеца жалба до РДНСК - К., освен констатацията, че е налице незаконно строителство на улица, било посочено също „западно от имот с пл. сн. № 126 по КРП на с. Г.

П., използвано за преминаване до съседните имоти е подравнено и почистено, като е направена подготовка за последващи СМР с цел прокарване на обслужваща тези имоти улица“. В жалбата се сочи още, че в обясненията си в съдебно заседание вещото лице заявило, че прокараната улица била подготвена за асфалтиране. Жалбодателят твърди, че извършените СМР не можели да бъдат реализирани еднолично от Кмета на село Г. П., община А., без разрешението на Кмета на Община А. и без участието на същата в строителството.

На следващо място се твърди, че в посоченото правно основание на предявения с исковата молба иск била допусната техническа грешка при изписването, като вместо чл. 45 от ЗЗД неправилно било вписано, че искът е с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, и тази грешка не била отстранена от първоинстационния съд, като той се произнесъл по иск с различно от предявеното правно основание.

Жалбодателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение, 2 вместо което постанови друго, с което да осъди ответника Община А. да му заплати сумата в размер на 1 600.68 лева (установена от назначената съдебно техническа и оценъчна експертиза), представляваща обезщетение за нанесените му имуществени вреди, съставляваща: 1) съборена каменна ограда (зидария) с дължина 6.00 метра от западната страна на имота, която възстановил сам, ведно с разходите по възтановяването й, труд и материали; 2) съборена, разкъсана и затрупана с пръст телена ограда 70.00 метра, от западната страна на имота, което наложило да закупи 2 топа бодлива оградна тел, както разходите за труд и материали; 3) изчистване на затрупания с пръст вход към имота труд; 4) затрупани и останали под процесната улица 12.00 куб. метра камъни, подготвени за строителство в имота, ведно със законоустановената лихва, считано от 01.05.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендира присъждането на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна – община А..

В съдебно заседание въззивникът С. С. Е. се представлява от пълномощника си адв. В. Х. от АК – К., който поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание въззиваемият Община А. не се представлява.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, което има интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършената служебно проверка на обжалваното решение въззивната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, като относно правилността на същото е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от С. С.

Е. против Община А., иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот в с. Г. П., общ. А., обл. К., представляващ Поземлен имот с кадастрален № 126 от кв. 53 по регулационен план на с. Г. П., общ. А., обл. К., одобрен със заповед от 1987 г., с площ на парцела от 1500,00 кв.м., ведно с полумасивна стопанска сграда, със застроена площ от 81,00 кв.м., при граници на имота: изток - проектна улица, запад път, север имот с кадастрален номер № 127 от кв. 53 и юг - имот с кадастрален 3

№ 125 от кв. 53. Сочи, че владее имота повече от 20 г., като получил същия от дядо си Е. Е. и станал собственик на основание давностно владение. Сочи, че през месец март - април 2020 г., кметът на с. Г. П. М. М. решил да прокара улица от западната страна на имота му, без необходимите строителни книжа.

При изравняване на улицата от булдозер върху имота му били нанесени имуществени вреди: била съборена каменна ограда (зидария) с дължина 6,00 м. от западната страна на имота, разходите за възстановяване, на която били в размер на 500,00 лв.; била съборена, разкъсана и затрупана с пръст телена ограда 70,00 м. от западната страна на имота, разходите за възстановяване, на която били в размер на 1000,00 лв.; за изчистване на входа на имота затрупан с пръст, ищецът заплатил 150,00 лв.; под пътя били затрупани 12,00 куб. метра камъни собственост на ищеца на стойност 1200,00 лв. По жалба на ищеца, била назначена комисия от кмета на Община А., която на място съставила протокол, в който били описани само част от щетите по имота. Сочи, че до момента не е обезщетен за претърпените от него имуществени вреди. По жалба на ищеца била инициирана проверка на място РДНСК - гр. К., която установила, че е налице незаконно строителство, тъй като не е налице действащ ПУП, определен по ЗУТ- с нужните документи и разрешения.

Искането е ответникът община А. да бъде осъден да му заплати сумата от 2 850,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в съборена каменна ограда (зидария) с дължина 6,00 м., съборена, разкъсана и затрупана с пръст телена ограда с дължима 70,00 м., затрупан с пръст вход, затрупани 12,00 куб. метра. камъни, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.05.2020 г. до окончателното й изплащане.

Тук, във връзка с наведеното с въззивната жалба възражение, че първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с неправилно определена правна квалификация следва изрично да се посочи, че отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез своите действия или бездействия. Подвеждането на фактическите обстоятелства, изложени от ищеца следва да съответствуват на изискванията на определен фактически състав, който съставлява и квалификацията на иска. Или, при така заявената искова молба, насочена против Община А. като ответник по претенциите за непозволено увреждане, правната квалификация по чл.45 ЗЗД е изключена, тъй като това е иск срещу 4 физическо лице -извършител на увреждането. Непозволеното увреждане съставлява сложен юридически факт, чиито елементи в съотносимост на кумулативност следва да бъдат налице за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или небрежност. Така се дефинира общата деликтна отговорност, която предполага, че юридическите лица носят гаранционно - обезпечителна отговорност като възложители на неправомерната дейност, причина за деликта. Или, с първоинстанционния съдебен акт правилно е решен спор, подведен под нормата на чл.49 във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, като както е посочил и районният съд, отговорността за вреди от чуждо поведение, когато те са настъпили при или по повод извършване на определена работа носи този, който е възложил извършването на работата.

По фактите:

Ищецът обуславя правния интерес като собственик на недвижим имот в с. Г. П., общ. А., обл. К., представляващ Поземлен имот с кадастрален № 126 от кв. 53 по регулационен план на с. Г. П., общ. А., обл. К., одобрен със заповед от 1987 г., с площ на парцела от 1500.00 кв.м., ведно с Полумасивна стопанска сграда, със застроена площ от 81.00 кв.м., при граници на имота: изток - проектна улица, запад - път, север имот с кадастрален номер № 127 от кв. 53 и юг - имот с кадастрален № 125 от кв. 53.

Впрочем, това обстоятелство не е спорно.

По делото са приети като доказателства представени от ищеца Скица с Изх. № 56/19.03.2024 год., издадена от Общинска администрация - гр. А., Писмо с Изх. № 94С-01- 02/21.09.2020 год. на Общинска администрация - гр.

А., ведно с Констативен протокол от 15.09.2020 год., Писмо с Изх. № А-47600- 297/01.12.2020 год., на РДНСК - гр. К., Удостоверение за наследници с Изх. № 005/29.01.2024 год., издадено от Общинска администрация - гр. А., Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с Изх. № 331/29.01.2024 год.. издадено от Общинска администрация - гр. А..

Oт съдържанието на Констативен протокол за извършена проверка от специалисти от отдел „Архитектура, благоустрояване и общинска 5 собственост“ при Общинска администрация – А. се установява, че при подготовка за асфалтова настилка на процесния път бил засипан входа и засегната суха каменна зидария от имота на ищеца /лист 7/.

От писмото на РДНСК – К. се установява, че след направена проверка на място, западно от имота на ищеца пространството било подравнено и почистено и направена подготовка за последващи СМР, с цел прокарване на улица, както че няма изготвен ПУППРЗ, съгласно ЗУТ, с одобрени инвестиционни проекти за изграждане на улицата /лист 8/.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. М. Е. и С. А. Т..

В показанията си св. С. Е. сочи, че от кмета на Г. П. разбрал за изграждането на процесния път и във връзка с това били дошли техници от гр.

А.. Не видял лично булдозера да бута старата телена оградата на имота, но видял булдозера, когато започнало прокарването на улицата. Каменната стена била от суха зидария с височина от около един метър и ширина около петдесет – шейсет сантиметра, като десет - дванадесет метра от нея също били разрушени. Имало и паднали камъни от втория етаж на къщата. Свидетелят помогнал на ищеца да възстанови телената ограда на имота.