Решение № 4915 от 20.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4915 гр. С, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110147022 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.

1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания срещу В. Т.

Ф. ЕГН: ********** гр. С, ул. ЛК 17, ет.3, надпартерен, общ. Столична, обл. С (столица) и В. Т. В. ЕГН: ********** гр. С, ул.ЛК 17,ет.3, надпартерен, общ. Столична, обл. С (столица) за стойност на топлинна енергия, дялово разпределение и обезщетения за забава за имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. ЛК 17,ет.3, надпартерен, аб.№11918, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 33763/2021 г. по описа на СРС, 118-ти състав, както следва:

/1 срещу В. Т. Ф. ЕГН: ********** гр. С, УЛ.ЛК 17,ет.3, надпартерен, за сумата 1535,88 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се на адрес: гр. С, УЛ.ЛК 17,ет.3, надпартерен, аб.№11918 , ведно със законна лихва от 14.06.2021г. до изплащане на вземането, за сумата 164,16 лева - мораторна лихва за периода от 15.08.2019г. до 14.05.2021 г., за сума в размер на 23,61 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 31.03.2020 г., ведно със законна лихва от 14.06.2021г. до изплащане на вземането и за сумата 4,71 лева - мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до 14.05.2021 г.

2/ срещу В. Т. В. ЕГН: ********** гр. С, УЛ.ЛК 17,ет.3, надпартерен, за сумата 1535,88 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се на адрес: гр. С, УЛ.ЛК 17,ет.3, надпартерен, 1 аб.№11918 , ведно със законна лихва от 14.06.2021г. до изплащане на вземането, за сумата 164,16 лева - мораторна лихва за периода от 15.08.2019г. до 14.05.2021 г., за сума в размер на 23,61 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 31.03.2020 г., ведно със законна лихва от 14.06.2021г. до изплащане на вземането и за сумата 4,71 лева - мораторна лихва за периода от 01.07.2018г. до 14.05.2021 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като са собственици на имота. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от дружеството, което претендира да бъде привлечено като трето лице помагач. Поддържа, че съгласно общите условия за ответниците е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена.

Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответниците. Оспорва да е доказано, че ответниците са собственици на процесния имот, респ. потребители на топлинна енергия. Поддържа, че представения нотариален акт касае различен от процесния имот, както и че със същия е запазено вещно право на ползване на дарителите. Сочи, че предвид воденето на партида само на ответницата В. Ф., то ответникът не следва да дължи заплащане на задълженията по тази партида.

Навежда възражение за погасяване по давност на вземанията Оспорва задълженията за лихви.

Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД с ЕИК ****** не взема становище по исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, 2 присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Установява се от представения с исковата молба препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот на № 71 по н.д. №43001/97 г. от 11.12.1997 г., че Т В. Й и съпругата му С В.а Йа са дарили на своята дъщеря – ответницата В. Т. Ф. и своя син В. Т. В. придобития по време на брака им недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. С, ул. ЛК № 17-19, на трети надпартерен етаж вляво, като са си запазили вещното право на ползване на имота до края на живота си. Установява се извършените служебни справки по делото, че дарителите и вещни ползватели на имота са починали съответно Т В. Й – на 23.12.2008 г. и С В.а Йа на 03.08.2014 г. Следователно със смъртта им е погасено учреденото и запазено вещно право на ползване на имота от всеки. Не се установяват разпоредителни действия с правото на собственост върху процесния имот от някой от ответниците след придобиването му по силата на посочения договор за дарение, поради което съдът приема, че същите са притежавали правото на собственост върху имота в рамките на процесния период при равни квоти съгласно чл. 30, ал. 2 ЗС, доколкото друго не се установява.

Предвид посоченото доказано е, че ответниците са били клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ в рамките на процесния период в качеството им на съсобственици на имота. По силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между ответниците - потребители и топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение на гр. С, ул. ЛК 17,ет.3, надпартерен, аб.№11918 за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., без да е необходимо изричното им приемане.

Неоснователно е възражението на особения представител за липса на идентичност с имота по документа за собственост, тъй като в административният адрес, посочен в НА, - „17-19“ на ул. ЛК се включва и посочения в исковата молба № 17. Освен посоченото, видно от заключението на вещото лице при работа по СТЕ експертът е съобразил както нотариалния акт, така и акт за разпределение на кубатура и ръчна скица на процесния имота. Поради това и съдът приема, че облигационната връзка между ищеца от една страна и ответниците като потребители на ТЕ, от друга страна, е възникнала и съществувала в процесния период именно за апартамента, придобит от ответниците по силата на коментирания договор за дарение.

Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на 3 чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, според което топлинната енергия за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020г. е на стойност 2856,91 лева. Вещото лице е достигнало до извод , че дължимите суми за топлинна енергия за имота са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката и изрично е констатирало, че общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминавал надлежно метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност. Заключението на вещото лице е пълно, обосновано и компетентно изготвено и съответства на останалия доказателствен материал, като не е налице основание за поставяне под съмнение достигнатите от вещото лице констатации и заключения. Поради това и съдът го кредитира изцяло.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано и изчислявано в съответствие с установените нормативни правила и в полза на ищеца са възникнали вземания за стойност на Топлинна енергия в установения от заключението на СТЕ размер 2856,91 лева, задължения за заплащане на която при равни квоти – по 1428,46 лева е възникнало в тежест на ответниците.

По възражението за изтекла погасителна давност

С отговора на исковата молба особения представител на ответниците е направил възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, което следва да бъде разгледано с оглед извода за възникване на вземания в полза на ищеца срещу ответниците.

При съобразяване разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС се налага извод, че вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.

На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.

Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното 4 положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.).

В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска – 14.06.2021 г. /в случая на основание чл. 422 ГПК – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение/.

При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземанията на ищеца за ТЕ за процесния период – от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. не са погасени по давност, тъй като преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не е изтекъл период от три години от настъпване падежа и на най-старото месечно задължение.