Решение № 7420 от 11.10.2016, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 980/2015
- Вид
- Решение № 7420
- Подписан
- 11.10.2016
- В сила
- 24.04.2019
- Състав
- ВАЛЕРИЯ ТОДОРОВА БАНКОВА-ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 77 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 226, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 266, ал. 1 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 11.10.2016г. Град
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 15 състав
На тридесети септември Година 2016
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА и секретар Д.Ц. като разгледа гр. дело N 980 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане /отм./.
Ищците Ф.Р.И. и
Н.А. твърдят в исковата молба, че са претърпели неимуществени вреди от смъртта на децата си Д.Ф. И. – на 22 г. и С.Ф. И. – на 25 г. С Присъда №176/10.07.2013г., постановена по НОХД№481/2013г. по описа на Окръжен съд Бургас, изменена с Решение № 24/19.05.2014г. по ВНОХД№18/2014г. по описа на Апелативен съд Бургас, потвърдено с Решение №362/05.01.2015г. по н.д.№1046/2014г. на ВКС, II н.о. подсъдимия И.Й.Г. ЕГН ********** бил признат за виновен за това, че на 11.11.2011год., около 20:45 часа, на път 1-9 в участъка между с. К. и раЗ.лона за с. И., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Мицубиши Шогун" с per. № ******* нарушил правилата за движение, визирани в: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 77 от ЗДвП и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП , виновно е допуснал ПТП, и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на повече от едно лице, а именно: причинил смъртта на Д.Ф. И. и С.Ф. И., тежка телесна повреда на М.Д.И., изразяваща се в нараняване на слеЗ.ата, довело до загубата й; тежка телесна повреда на Я.Г.С., изразяваща се в черепно мозъчна травма, довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та, както и средна телесна повреда на Е. Т. С., изразяваща се в нараняване, проникващо в черепната кухина и на С.Б.А., изразяваща се във фрактура на талуса с нараняване на мускул, довела до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 4-7 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, като деянието било извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0,98 /нула цяло, деветдесет и осем/ на хиляда, установено по надлежния ред и представляващо особено тежък случай. Поддържат, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, поради което предявяват общо четири иска с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ, всеки от които за сумата от по 240 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт, за всеки един от ищците поотделно от смъртта на всяко от децата му Д.Ф. И. и С.Ф. И. поотделно, ведно с лихвата за забава от 11.11.2011г. до окончателното изплащане. Претендират сторените съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът З. „Л.И.“ АД подава писмен отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че на ищците вече са изплатени обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на Д.Ф. И. и С.Ф. И. в размер на по 70 000 лева поотделно на всеки от родителите и за всяко от децата, т.е. в общ размер от 280 000 лева. Предявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, изразяващо се в съзнателно съгласие да бъдат превозвани от водач, който няма шофьорска книжка, както и под въздействието на алкохол, както и при претоварване на автомобила извън допустимите места за пътници, а също и пътуване без поставен обезопасителен колан, както и за прекомерност на претендираното обезщетение, като несъобразено с нормата на чл. 52 от ЗЗД.Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на произшествието. Оспорва началния момент на изпадането на ответното дружество в забава, прави и възражение за погасяването на претенцията за изтекли лихви по давност.
С определение от 04.09.2015г. по молбата на ответника съдът е конституирал като трето лице-помагач на страната на ответника И.Й.Г., който оспорва исковете.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Процесното ПТП е настъпило на
11.11.2011г. около 20:45 часа в условия на тъмнина по първокласен път 1-9посока от с. К. към с. М.. В зоната на десен завой до антената на клетка на М-Тел, избрана за ориентир, се е движил л.а. джип „Мицубиши Шогун" с рег.№ *******, управляван от И.Г. със скорост около 115 км/ч. На 45-50 м. преди ориентира автомобилът се е оказал с левите си колела в лентата за насрещно движение, насочен към левия банкет, когато водачът му е реагирал и е завил ряЗ.о надясно, за да се върне в своята дясна лента. Поради рязкото завиване, на 40 м. преди ориентира и на 2,8 м. вдясно от левия край на платното за движение, се е появила следа от странично плъзгане на предно ляво колело, която свършва след 39,40 м. дължина и на 2,0 м. вляво от десния края на платното, където автомобилът е бил насочен в опасна близост към десния банкет. В този момент водачът е реагирал със закъснение, като е завъртял отново рязко волана контриращо наляво, за да не напусне пътя вдясно, но е настъпило ново странично занасяне първо на задно дясно колело, което на 3,8 м. след ориентира е навлязло в десния банкет и е оставило ясна дъговидна следа. На 10,6 м. след ориентира в десния край на платното се е появила и следа от предно дясно колело с дължина 17 метра, като в края на тази следа е настъпило преобръщане през дясната страна на автомобила. По време на таза двойна S-образна маневра до началото на обръщането, автомобилът е изминал около 70,8 м. В края на тези две следи, в десния край на пътя, автомобилът е бил силно завъртян наляво и се е движил с дясната си страна напред, затова е настъпило преобръщане през дясната страна. Поради високата скорост и страничното наклоняване, това първо преобръщане е протекло вероятно с летеж, затова не са намерени дълги следи от надиране върху асфалта. Когато автомобилът е бил с дясната си страна отдолу е възможно да са осъществени кратки контакти с пътната настилка, които са оставили къси следи от надиране. Превъртайки се на около 180 градуса около надлъжната си ос, автомобилът е паднал с удар върху покрива си, който се е деформирал и контактът е осъществен с голяма площ. Затова автомобилът е останал лежащ на покрива си и се е плъзгал напред и наляво около 55 метра, заедно с летежа, оставяйки дълги диагонални надирания, като се е въртял в посока обратна на часовника на 360 градуса, гледан отгоре. Плъзгайки се по покрива си, е преминал пред левия чакълест банкет, достигнал лявата бетонна канавка, където се е ударил в нея. От този удар се е изкъртило триплексното челно стъкло и е започнало второто преобръщане пред лявата страна на 360 градуса около надлъжната ос на автомобила, докато след изминаване на последните 12,7 м., се е спрял отново легнал на покрива си.
Така описания механизъм на процесното
ПТП се установява от приетите и неоспорени по реда на чл.193 от ГПК писмени доказателства, както и от заключението на приетата и неоспорена от страните комплексна съдебно-медицИ.ка и автотехничекса експертиза на вещите лица д-р Б. и инж. А., което съдът възприема като компетентно изготвено и пълно, поради което го кредитира изцяло.
Представени са съдебно-медицИ.ки експертизи на труп /представлявщи писмено доказателство, отразяващо резултатите от направената аутопсия, а не е заключение по смисъла на чл. 195 ГПК/, които са обсъдени подробно от вещото лице по допуснатата КСМАТЕ, поради което съдът не следва да я коментира отделно.
С Присъда №176/10.07.2013г., постановена по НОХД№481/2013г. по описа на Окръжен съд Бургас, изменена с Решение № 24/19.05.2014г. по ВНОХД№18/2014г. по описа на Апелативен съд Бургас, потвърдено с Решение №362/05.01.2015г. по н.д.№1046/2014г. на ВКС, II н.о. подсъдимия И.Й.Г. ЕГН ********** е признат за виновен за това, че на 11.11.2011год., около 20:45 часа, на път 1-9 в участъка между с. К. и разклона за с. И., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Мицубиши Шогун" с per. № ******* нарушил правилата за движение, визирани в: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 77 от ЗДвП и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП , виновно е допуснал ПТП, и по непредпазлИ.ст причинил смъртта на повече от едно лице и телесна повреда на повече от едно лице, а именно: причинил смъртта на Д.Ф. И. и С.Ф. И., тежка телесна повреда на М.Д.И., изразяваща се в нараняване на слезката, довело до загубата й; тежка телесна повреда на Я.Г.С., изразяваща се в черепно мозъчна травма, довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за жИ.та, както и средна телесна повреда на Е. Т. С., изразяваща се в нараняване, проникващо в черепната кухина и на С.Б.А., изразяваща се във фрактура на талуса с нараняване на мускул, довела до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 4-7 месеца при обичаен ход на оздравителния процес, като деянието било извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0,98 /нула цяло, деветдесет и осем/ на хиляда.
Влязлата в сила присъда на осн. чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца.
От разпита на свидетеля
Е.С., се установява, че същият е сред участниците в процесното ПТП.
Получил е от същото черепно-мозъчна травма, поради което заявява, че спомените му от случилото се не са категорични. Свидетелят сочи, че се намирал в дома си, когато му се обадила Д., че И.ще мине да го вземе. Когато се качил в автомобила, вътре били общо 4 души – И., С., Я. и Е., били се събрали в едно кафене, а после взели и другите, по спомените на свидетеля – още 5 човека. При изброяване на имената им става ясно, че са взели още 6, а не 5 човека – М., З., С., Д. и двамата братя Т.. Трима пътували в багажника на автомобила, вкл. и свидетеля, двама отпред, останалите сред които и Д. и С. - в купето. Отивали на дискотека в съседно село, но по пътя се случила катастрофата, от която, както и от събитията след това, свидетелят няма спомен.
При разпита свидетелката М.И. заявява, че също е била в процесния автомобил. Качила се в автомобила последна, заедно с Д. и сестра си З..
С. им се обадил да ходят на дискотека в с. Р.Г.. Заедно с шофьора в автомобила били 10 души, като разположението им описва идентично с посоченото от свидетеля С.. Сочи, че тя е седяла във вътрешността на купето, на седалката, Д. седяла върху нея, С. също във вътрешността, а З. – до прозореца. Не знае С. кога и откъде се е качил, но Д. се качила заедно с нея и сестра й. Не знае дали някой е бил употребил алкохол, не е сигурна, но мисли, че никой не е бил с поставен предпазен колан.
Като обсъди показанията на свидетелите С. и И., съдът намира, че следва да кредитира същите, независимо от пропуските в тях, доколкото последните са обясними и разбираеми, предвид претърпените от участниците в процесното ПТП нелеки травми, както и предвид факта, че по отношение последователността на присъединяването на отделните пътници и техния общ брой, както и разположението им в купето, показанията са непротИ.речиви.
От разпита на свидетелката Ж. се установява, че познава семейството на ищците – съпрузите и починалите им деца. Виждали се често. Д. и С. били в прекрасни отношения с родителите си, много се обичали, децата били много добре възпитани. Живеели всички заедно в едно домакИ.тво. След злополуката майката била неузнаваема като старица, а бащата рухнал. Наложила се употребата на хапчета за кръвно и нерви. Майката питала – Защо моите деца, защо и двете?
Други деца семейството нямало, но през 2013г. осиновили дете, което им помагало да се възстановят донякъде.
При разпита свидетелката Т. сочи, че била съученичка и приятелка на Д. и затова познава цялото семейство. Родителите били прекрасни хора и имали чудесни отношения с децата си. Споделяли първо с майка си, а бащата бил авторитетът в семейството. След смъртта им, свидетелката е поддържала връзка с родителите. Ф. започнал да има проблеми със здравето, вдигал кръвно и захар, затворил се в себе си, имал депресия. Н. се опитвала да се държи заради него, но неуспешно. Прекъснали социалните си контакти, не излизали никъде, затворили се в себе си. Със свидетелката поддържали контакт веднъж седмично, понякога и по-често. Преди 2 години си осиновили детенце, което донякъде ги крепяло, но свидетелката често ги чувала да бъркат името на детето с имената на починалите.