Решение № 5507 от 29.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5507 гр. София, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Н. П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Н. П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100512904 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по 2 бр. въззивни жалби на страните.

С решение № 13959/15.07.2024г., постановено по гр. дело № 34295/2023г. по описа на СРС, 165-и състав, са уважени предявените от ищеца П. Д. Д. срещу ответника „Електрохолд Продажби“ ЕАД осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сума в общ размер 658.89 лева, от които 511.75 лева – недължимо платени по фактура № 0351496209/16.02.2023г. и 147.14 лева – недължимо платени по фактура № 353036277/15.03.2023г., ведно със законната лихва от 20.06.2023г. до окончателното плащане. Отхвърлени са предявените от ищеца П. Д. Д. съединени в условията на евентуалност отрицателни установителни искове срещу ответниците

„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД и „Електрохолд Продажби“ ЕАД, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че П. Д. Д. не дължи сумата 3 390.80 лева, представляваща стойност по фактура № 0003466896/12.04.2023г., издадена за кл. 530002255126, начислена за периода от 14.01.2023г. до 15.03.2023г.

С въззивната си жалба ищецът П. Д. Д., чрез адв. Й., обжалва решение № 13959/15.07.2024г., постановено по гр. дело № 34295/2023г. по описа на СРС, 165-и състав, в частта, в която e отхвърлен предявеният от него срещу ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД отрицателен установителен иск по чл.

1

124, ал. 1 ГПК.

Ищецът излага доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната от него част. Първоинстанционният съд не обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност. От мотивите на СРС не ставало ясно как било формирано вътрешното убеждение на съда – посочени били единствено констативния протокол и показания на свидетели, които били служители на ответника, не били обсъдени множеството разминавания в приетите по делото частни документи, свидетелски показания, експертизата и снимките към нея, изложеното от вещото лице при разпита му по чл. 200 ГПК. По делото не било налице нито едно доказателство, от което пряко да се установявало, че присъединяването било направено към електрическата система на къщата, собственост на ищеца Д.. Показанията на свидетелите относно начина, по който присъединяването било извършено били противоречиви. Неправилно била приложена разпоредбата на чл. 98а ЗЕ – нормата не установявала оборима презумпция за вина на абоната до доказване на противното в случаите на доказано неправомерно въздействие върху измервателните уреди. По делото не бил спорен периодът на неправилно отчитане, нито начинът на изчисление на корекцията. Спорът бил дали неправомерното присъединяване било осъществено от ищеца, за което презумпция за вина законът не предвиждал, а и СРС не указал на ищеца доказателствена тежест по този въпрос. Неправилни били изводите на съда, че бил установен фактът, че ищецът извършил неправомерно присъединяване към мрежата на ответника. Ищецът сам подал заявление и ответникът извършил проверка, установил нерегламентирано включване, но не установил към кой точно имот то било направено. Като краен резултат „приписал“ същото на ищеца. Не било ясно каква била функцията на трите електромера, с които имотът бил закупен от ищеца през 2018г., предвид на което ищецът поискал проверката. В констативния протокол № 6053533 от 13.03.2023г. служителите на ответника извършили такава на аб. № 9436501011, който не бил известен на ищеца – фактурите заплащал по аб.№ 3000376441538. В констативен протокол № 0181754/30.03.2023г. служителите проверили отново същия електромер фабр. № 21065571, който не бил свързан към къщата. При назначената трета проверка от 18.04.2023г., за която бил съставен протокол № 6069301/18.04.2023г., бил демонтиран електромерът с фабр. № 21065571 и монтиран друг с фабр. № 1022406408, въпреки, че ищецът искал само премахването му, а не замяна.

Експертизата на премахнатия електромер показала, че същият бил изряден и върху него не били осъществявани интервенции. Процесната четвърта проверка „удобно“ била извършена по „анонимен сигнал“ и без покана до ищеца да присъства, при все, че ответникът вече разполагал с контактите му от предходните проверки.

Разминаването в показанията на свидетелите-служители на ответното дружество, говорело за недостоверност на същите. В показанията си св. К. посочила, че нерегламентираното присъединяване било извършено с проводник тип АЛР 16 кв, 2 единият край на който бил присъединен към захранващата фазова линия на ел.таблото, а другия – към захранващата инсталация на обекта. Това било в противоречие с твърдението на ответника, че ел.таблото било байпасирано. Св. К. изложила още, че имало едно табло до къщата с един електромер и още два електромера в табло от другата страна на улицата, които били изключени и не консумирали нищо и именно там била извършена проверката. Не било ясно, вкл. и вещото лице не обяснило, как нерегламентираното включване било направено, при все че това се случило от другата страна на улицата. На вещото лице била предоставена снимка, специално подбрана от ответника и не било ясно как заснемането било направено, след като служителите въобще не били влизали в имота на ищеца и как установили, че кабелът влизал в неговата къща. Несъответствие имало между описаното от вещото лице присъединяване и посоченото от свидетелите – дали било видимо достигането до къщата, на практика вещото лице и свидетелите описали два различни типа присъединяване, разминаване имало и със снимките, предоставени от ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, на базата на които вещото лице изготвило заключението си. Отделно заключението не почивало на специални знания, а на твърденията на ответника, а и снимките не били част от доказателствения материал по делото. При процесната проверка редът по чл. 49 ПИКЕЕ не бил спазен – свидетелите установили, че абонатът въобще не бил търсен, а присъствието на свидетеля, която не била служител на ответника, било осигурено още от самото начало. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната от ищеца част, а вместо това въззивният съд да уважи отрицателния му установителен иск за недължимост на сумата по фактура № 0003466896/12.04.2023г. за кл.

№530002255126, начислена за периода от 14.01.2023г. до15.03.2023г. претендира разноски.

Ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, чрез юрк. Ф., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба на ищеца Д. като неоснователна.

Решаващите изводи на СРС за отхвърляне на иска били правилни и законосъобразни.

Ставало въпрос за нормативно предвидена обективна отговорност, като вината на ищеца за промяната в схемата на свързване и участието му в това не били елемент от фактическия състав на предявения иск. Достатъчно било установяването на едно обективно състояние – неизмерване или непълно/неточно измерване, за да се изпълни предвидената в ПИКЕЕ корекционна процедура. Позовава се на съдебна практика.

Промяната в схемата на свързване по делото категорично била установена от СТЕ – допълнително и нерегламентирано бил монтиран проводник, свързан именно с имота на ищеца. От показанията на свидетелите се установило, че проверката била изпълнена по правилата на ПИКЕЕ – абонатът бил известен за съставеният констативен протокол, изпратена му била фактурата, заснемането в имота било извършено посредством използването на наличната при проверката вишка. Моли първионстанционното 3 решение да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца част. Претендира разноски.

С въззивната си жалба предпочитаният ответник „Електрохолд Продажби“ ЕАД обжалва решение № 13959/15.07.2024г., постановено по гр. дело № 34295/2023г. по описа на СРС, 165-и състав, в частта, в която по предявените от ищеца П. Д. Д. осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „Електрохолд Продажби“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца Д. сума в общ размер 658.89 лева, от които 511.75 лева – недължимо платени по фактура № 0351496209/16.02.2023г. и 147.14 лева – недължимо платени по фактура № 353036277/15.03.2023г.

Ответникът „Електрохолд Продажби“ ЕАД излага доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната от него част.

Неправилно при формиране на изводите си за недължимост на сумите СРС се позовал на съдържанието на съставения констативен протокол № 181754/30.03.2023г. В случая процесният период предхождал проверката от 30.03.2023г., предвид на което констатациите от 30.03.2023г. не били относими към 08.03.2023г., когато отчетникът снел показанията от електромер фабр.№ 21065571. От извършените реални отчети било установено потребление на ел.енергия, за което ищецът следвало да заплати дължимата цена, начислена във фактури №№ 351496209/16.02.2023г. и 353036277/15.03.2023г. излага подробни съображения относно установените количества потребена ел.енергия в имота и отчитането им от СТИ. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната от него част, а вместо това въззивният съд да отхвърли предявените от ищеца искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът П. Д. Д., чрез адв. Й., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба на ответника „Електрохолд Продажби“ ЕАД като неоснователна. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД бил установен – ответникът „Електрохолд Продажби“ ЕАД получил платената от ищеца сума в общ размер 658.89 лева, ответникът не установил основание за получаването й. излага подробни съображения, вкл. и такива, че ответникът „Електрохолд Продажби“ ЕАД в срока по чл. 133 ГПК, вр. чл. 131 ГПК не депозирал отговор на исковата молба, с което възраженията му били преклудирани.

Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната от ответника „Електрохолд Продажби“ ЕАД част. Претендира разноски.

Като необжалвано, в частта, в която СРС отхвърлил евентуалния отрицателен установителен иск на ищеца по чл. 124, ял. 1 ГПК срещу ответника„Електрохолд Продажби“ ЕАД, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

4

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност на въведените с въззивните жалби основания настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба, уточнявана с молби от 24.7.2023г. и от 22.08.2023г., ищецът П. Д. Д. излага, че през 2018г. придобил правото на собственост върху втория етаж на жилищната сграда на адрес гр. София, ул. ****. Констатирал, че в имота имало два електромера, които били изключени от електрическата мрежа. През 2021г. със съпругата си дарили цялата фамилна къща на адреса на сина си Н. Д..

Поискали премахването на несвързаните с къщата електромери. Фактурите до момента били издавани и заплащани за кл. № 300037641538. На 13.03.2023г. служители на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД извършили проверка и съставили констативен протокол № 6053533/13.03.2023г. Отразили в документа, че проверката била за аб. № 9436501011, който до момента бил неизвестен за ищеца. Проверен бил електромер с фабр. № 21065571. Установено било, че абонатът бил прекъснат от ел.мрежа. Втора проверка на същия електромер била извършена на 30.03.2023г.

Съставен бил констативен протокол № 0181754/30.03.2023г. с констатация, че електромерът бил прекъснат и нямало възможност да се пусне консуматор. На 18.04.2023г. била извършена трета проверка, за което бил съставен констативен протокол № 6069301/18.04.2023г. Електромер с фабр. № 21065570 бил демонтиран и монтиран такъв с фабр. № 1022406408, въпреки желанието на абоната електромерът да бъде премахнат, а не заменян с нов. Въпреки, че електромерът с фабр. № 21065570 бил прекъснат и не отчитал потребление, издадени били две фактури, както следва: фактура № 0351496209/16.02.2023г., с начислени суми за ел.енергия за периода от 08.01.2023г. до 12.01.2023г., отчетена по електромер с фабр. № 1450894452 и за периода от 13.01.2023г. до 06.02.2023г., отчетена по електромер с фабр. № 21065571, на обща стойност 511.75 лева с ДДС. Ищецът получил и фактура № 353036277/15.03.2023г. с начислени суми за ел.енергия за периода от 07.02.2023г. до 08.02.2023г., отчетена по електромер с фабр. № 21065571, на обща стойност 147.14 лева с ДДС. И двете фактури били издадени за отчет по електромер, който не бил свързан с електропреносната мрежа. Ищецът оспорил фактурите, тъй като електромерът не бил свързан и не отчитал консумирана ел.енергия. На 12.05.2023г. ищецът заплатил сумите по фактурите на ответника „Електрохолд Продажби“ ЕАД, тъй като захранването на имота му с ел.енергия било преустановено поради неплащането им, въпреки течащата проверка по жалбата му. С получените суми по двете фактури в общ размер от 658.89 лева ответникът „Електрохолд Продажби“ ЕАД се обогатил неоснователно, предвид на което ищецът претендира от този ответник връщането на сумата 658.89 лева, като получена без основание. В случай, че по делото се установяло, че електромерът отчел ел.енергия твърди, че същата не била доставена 5 в имота му – къщата не била свързана и свързване, видно от протокол № 0181754/30.03.2023г. било невъзможно, не било ясно кое било лицето, изразходило енергията, оспорва и периодът на доставката. Нямал качеството потребител на ел.енергия за имота и не дължал плащане по фактурите. Претендира осъждане на ответника „Електрохолд Продажби“ ЕАД да му заплати сумата 658.89 лева, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда до окончателното погасяване и сторените по делото разноски.