Решение № 562 от 24.04.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. Велико Търново, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20224110101331 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от В. П. Й., чрез адв. Св. И.

– ВТАК, срещу „Юробанк България“ АД – град София иск с правно основание чл. 79 ЗПУПС. В исковата молба процесуалният представител на ищцата развива съображения, че на 09.11.2021 година между страните по делото е сключен Договор за разплащателна сметка, по силата на който банката поела задължение да открие и води безсрочна разплащателна сметка в BGN с IBAN: *. Посочва, че на същата дата сключили и Договор за предоставяне на банкови услуги на физически лица по програма „Моето семейство", по силата на който банката поела задължение да открие и води безсрочна разплащателна сметка „Моето семейство" в лева на името на ищцата с IBAN: *, като й била издадена и дебитна карта Visa Classic. Твърди, че на 06.01.2022 година й се наложило да използва събраната сума по сметката с IBAN: * и установила, че не може да влезе в акаунта си, като през това време получавала SMS-и, че акаунтът й се използва от друг потребител. Посочва, че незабавно отишла до клона на банката в град Велико Търново и съобщила за проблема си, като от банката й отговорили, чеса осъществени шест транзакции с дебитната й карта – подробно описани в исковата молба, които били в общ размер на 6 943.72 лева, извършени в 00:00:00 часа на 06.01.2022 година. Навежда доводи, че заявила на служителя, че не ги е извършила и попълнила формуляр за оспорване на плащанията с банкова карта, но въпреки това 1 оспорване, банката осчетоводила транзакциите на 10.01.2022 година. Посочва, че впоследствие установила, че банката е начислила допълнително такси в размер на 34.72 лева за извършените транзакции. Твърди, че за случая е образувано досъдебно производство № 21/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура-Велико Търново.

Посочва, че получила отговор от банката, че няма как да й възстановят сумата, тъй като вината била нейна, а при използване на дебитната карта били въведени пълния набор от персонализирани защитни характеристики. Направено е искане да бъде постановено решение, с което „Юробанк България" АД да бъде осъдено на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС да заплати на В. П. Й. сумата в размер на 6 978.25 лева, представляваща неразрешените платежни операции, извършени с нейната дебитна карта на 06.01.2022 година, ведно със законна лихва за забава от 08.01.2022 г. - деня на настъпване на забавата съгласно чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, до окончателното й изплащане. Претендира да бъдат присъдено направените от ищцата разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който процесуалният представител на ответника развива съображения, че предявеният по делото иск е процесуално допустим, но по същество неоснователен и недоказан. Не оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по делото по сключени между тях Договор за разплащателна сметка и Договор за предоставяне на банкови услуги на физически лица по програма „Моето семейство“ от 09.11.2021 година, както и че на ищцата е предоставена за ползване дебитна карта Visa Classic. Не оспорва и че процесните 6 броя платежни операции представляват плащания на покупки, извършени чрез дебитна карта Visa Classic, предоставена на ищцата, в интернет на виртуален ПОС-терминал, находящ се в чужбина. Твърди, че между страните е сключен и Договор за предоставяне и използване на услугата „Интернет банкиране“ от 16.11.2021 година. Посочва, че шестте транзакции са били осъществени на виртуален ПОС-терминал в чужбина с цел закупуване на стоки/ услуги от посочения в исковата молба търговец чрез използването на данните от дебитната карта на ищцата с правилно, еднозначно и ръчно /не автоматично/ въвеждане на всички персонализирани средства за сигурност, като са били допълнително потвърдени с инсталираното на нейния личен мобилен телефон приложение „софтуерен токън“ или „m-Token Postbank“. Твърди, че ищцата не е спазила нормативно предвидените си задължения за използване на интернет банкиране в съответствие със сключения договор и не е опазила персонализираните си средства за сигурност. Посочва, че ищцата извънсъдебно е признала, че е предоставила персонализираните средства за сигурност на своята банкова карта в полза на трети лица, респективно – ищцата е проявила груба небрежност към изпълнението на своите задължения по договорите за предоставяне и използване на съответните банкови услуги, поради което следва да понесе отговорността по чл. 80, ал. 3 ЗПУПС. На следващо място, развива подробни съображения, че банката е предприела всички 2 необходими и възможни мерки да осигури сигурен достъп до услугата. Направено е искане предявеният по делото иск да бъде отхвърлен, както и да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Наличието на договорни отношения между страните по делото не е спорно, а и се установява от представените по делото /л. 7-10; 71-87/ заверени копия на Договор за разплащателна сметка на физически лица от 09.11.2021 година и Договор за предоставяне на банкови услуги на физически лица по програма „Моето семейство“ от 09.11.2021 година. В изпълнение на последните банката е открила безсрочна разплащателна сметка на ищцата с IBAN: *, BIC: BPBIBGSF, както и безсрочна разплащателна сметка “Моето семейство“ с IBAN: *, BIC: BPBIBGSF, чрез които на титуляра /ищцата/ са предоставени платежни услуги, посочени в ОУ. Във връзка с разплащателната сметка “Моето семейство“ на ищцата е издадена и дебитна карта Visa Classic. Видно от Приемо-предавателен протокол № 1267863 от 16.11.2021 година за получена дебитна карта и ПИН-код към нея /л. 87/ на посочената дата ищцата е получила издадената дебитна карта, ведно с придружително писмо за ПИН-код към нея.

Не е спорно по делото, а и от приложения Договор от 16.11.2021 година за предоставяне и ползване на услугата „Интернет банкиране“, заедно с протокол за получен код за активация, Искане от 13.01.2022 година за промени в данни за титуляр на сметка/оправомощен държател, относно ползване на услуга „Интернет банкиране“ и Анекс от 13.01.2022 година към договора /л. 71-77/ се установява, че страните са се договорили за предоставяне и ползване на услугата „Интернет банкиране“ по отношение на двете разплащателни сметки, открити на ищцата в банката.

По делото са приложени и заверени копия на ОУ на „Юробанк България“ АД за издаване и използване на дебитни карти и ОУ на „Юробанк България“ АД за електронно банково обслужване „Интернет банкиране“ за индивидуални и корпоративно клиент /л. 49 – 70; 88 - 108/, като в самите договори между страните по делото ищцата е декларирала, че е получила подписани екземпляри от същите, запозната е с тях, разбира ги и е съгласна същите да се прилагат в отношенията й с банката. Съгласно т. 3 от раздел IV на ОУ за издаване и използване на дебитни карти оправомощеният държател е длъжен да пази в тайна ПИН-кода на картата и да вземе всички необходими мерки срещу използването му от трети лица, като не го съобщава на никого и не го записва на картата или друга вещ. В т. 7 пък е предвидено, че освен ПИН-код, към картата се генерира и уникален допълнителен код (CVV2/CVC2), който представлява код за верификация на картата и оправомощения държател. Последният е длъжен да съобщи този допълнителен код, ако такъв се изисква, както и номера на 3 картата и срока на нейната валидност при извършване на плащания с картата в интернет или по телефон, когато картата физически не присъства и информацията от магнитната лента/чипа на картата не е достъпна. Съобщаването на кода служи за основание на банката да одобри или да откаже извършването на съответната операция.

Съгласно т. 10 на раздел IX оправомощеният държател или титуляр на сметката понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни операции, ако ги е причинил поради груба небрежност, включително, но не само да предприеме всички разумни действия за запазване на картата и нейните персонализирани защитни характеристики. В раздел V от ОУ за електронно банково обслужване „Интернет банкиране“ подробно е посочен редът за електронно идентифициране за използване на услугата, а в раздел VIII – мерките за сигурност за използване на услугата. В т. 1 от последния, изрично е предвидено, че оправомощеният държател е длъжен да пази в тайна своя код за достъп, код за мобилно банкиране, ПИН за достъп до m-Token Postbank. Същият е длъжен да уведоми незабавно банката /т. 2/ при узнаване или възникване на съмнение или предположение за неразрешена употреба на някое от ППС /персонализирано средство за сигурност/ или на мобилно устройство, на което е инсталирано приложението mToken Postbank или приложението за мобилно банкиране m-Postbank, включително, но не само, че кодът за достъп, косът за мобилно банкиране, код за достъп до приложението - Token Postbank или друго ПСС са станали известни на трети лица, различни от оправомощения държател, както и при узнаване или възникване на съмнение или предположение за друг неразрешен достъп да услугата, или за ползване на услугата или на ПСС по друг неправомерен начин. Съгласно т. 3, банката не отговаря за евентуалните неблагоприятни последици, настъпили в резултат на узнаването от трети лица на ПСС на оправомощения държател, настъпили преди получаване на уведомлението за това. В т. 3 от раздел X на ОУ е предвидено, че титулярът на сметката/оправомощеният държател понасят всички претърпени загуби, свързани с неразрешени операции, независимо от размера им, ако ги е/са причинил/и поради груба небрежност на едно или повече от задълженията си по договора или ОУ.

Пропускът на титуляра на сметката/оправомощения държател да уведоми незабавно банката за обстоятелствата по чл. VII.2, както и допускането на узнаване на кода за достъп и/или други персонализирани защитни характеристики на услугата от трети лица, представлява груба небрежност от страна на титуляра на сметката/оправомощения държател. Банката /т. 6/ не носи отговорност за вреди, причинени при ползване на услугата, ако преди получаване на уведомлението добросъвестно е изпълнила нареждане за извършване на операция с нея от лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства е било овластено да я извърши. Във всички случаи, когато транзакцията е извършена въз основа на положителна електронна идентификация (чрез въвеждане на кода за мобилно банкиране, кода за достъп, регистрирани в операционната система биометрични данни и използване на 4

ПСС) се приема, че лицето, което я е извършило, е било недвусмислено овластено да я извърши.

Видно от приложения по делото имейл от ищцата до служител на ответната банка /л. 121/, който не е оспорен от ищцата, същата е предоставила данните от дебитната си карта на техен имейл, което се оказало „фатално“.

По делото е приложено и Извлечение от банкова сметка на В. П. Й. за периода от 06.01.2022 година до 10.01.2022 година /л. 11-12/, от което е видно, че на 06.01.2022 година от разплащателната сметка на ищцата са осъществени 6 картови транзакции – Покупка на ПОС, чужбина на обща стойност 6 943.72 лева.

Видно от Формуляр за оспорване на плащания с банкова карта от 06.01.2022 година /л. 13/ ищцата е оспорила транзакциите на датата, на която са осъществени. С Писмо, изх. № 9300 от 09.02.2022 година /л. 14/ банката е уведомила ищцата, че отказва възстановяване на сумите по оспорените транзакции.

В съдебно заседание, проведено на 02.11.2022 година са събрани гласни доказателства. Свидетелят П. К. Й. – син на ищцата, заявява, че майка му използва често интернет банкиране, както и при онлайн търговия, но по-рядко. Посочва, че използва банкирането от телефона си и от стационарен компютър. Знае, че е нужна парола, когато трябва, за осъществяване на транзакция, която постъпва на мобилното й устройство, за да може тя да въведе кода и апликацията, когато иска да заяви тази транзакция и мисли, че тя по-скоро е получила такава парола за процесните транзакции и най-вероятно тя ги е въвела, за да приключат транзакциите. Заявява, че майка му му се обадила на 06.01.2022 година, около обяд и му споделила разтревожена, че й липсват около 8 000.00 лв. от сметката, като е забелязала движение по нея. Посочва, че когато се чули с нея на 06.01.2022 година тя му споделила, че е получила имейл, който много е наподобявал този, който „Пощенска банка“ би изпратила, който е бил достатъчно убеждаващ, за да въведе тя данните на картата, като движението по сметката е видяла, след като е отговорила на този имейл. Заявява, че в имейла е имало линк, който води към място, където могат да се въведат тези данни. Тя е въвела някакви данни, но не знае дали е въвела пълните данни за картата. Посочва, че майка му се е свързала с банката и са се опитали да откажат плащането.