Решение № 15947 от 21.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15947 гр. София, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110114986 по описа за 2023 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по повод искова молба вх. № .............. г. н а „..........“ АД, ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр.................... срещу В. М. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ............ с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193 ЗВ вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1./ 13 040,82 лева – главница, представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, по фактури, дължими за периода 06.03.2012 г. – 10.02.2022 г. в имот, находящ се в гр. ............ ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.06.2022 г. до окончателното плащане, 2./ 4 248,04 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 06.04.2012 г. – 10.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.07.2022 г. по ч. гр. д. № 32555/2022 г. на СРС, 29 състав.

В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответника съществува валидно облигационно отношение с предмет доставка на В и К услуги до имот с адрес: гр.

........................По силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган. По силата на чл. 3, ал. 1, т.

1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ответникът има качеството на потребител на В и К услуги за процесния недвижим имот и е обвързан от договор за продажба при Общи условия. За исковия период по партидата на имота е открита договорна сметка ...................... и на база отчетените показания ищецът е издавал ежемесечни фактури за имота, във връзка с които ответникът не е извършил дължимите плащания. За непогасените задължения в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника В.

М. В.. Излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва 1 съществуването на валидно облигационно отношение между страните по делото с предмет доставката на В и К услуги до процесния имот. Твърди, че не е собственик или титуляр на друго вещно право досежно сочения за водоснабден имот. Поддържа, че за установяване качеството му на титуляр на вещно право върху имота по делото са ангажирани негодни доказателствени средства – справка от имотен регистър. Евентуално твърди, че посочената справка установява притежанието на 3/8 идеални части от правото на собственост върху имота. Твърди, че с оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба не става ясно начина на начисляване на претендираните суми. Релевира възражение за погасяване на вземанията поради изтекла погасителна давност.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите се обуславя от осъществяване на следните материални предпоставки (юридически факти): 1./ ответникът да има качеството потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение; 2./ за процесния период ищецът да е доставил В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми. Установяването на тези предпоставки съобразно правилото на чл. 154 ГПК е в доказателствена тежест на ищеца по делото. При тяхното установяване, в тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните суми.

По главния иск

По делото е приложено заповедно дело № 32555/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, от материалите по което се установява следното:

На 16.06.2022 г. „..........“ АД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. М. В., ЕГН **********, за сумата от 13 040,82 лева – главница, представляваща стойност на предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, по фактури, дължими за периода 06.03.2012 г. – 10.02.2022 г. в имот, находящ се в гр. ............ ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.06.2022 г. до окончателното плащане, и за сумата от 4 248,04 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 06.04.2012 г. – 10.02.2022 г., както и сторените по делото разноски.

С разпореждане от 21.07.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 32555/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер на сумата 395,78 лева, от които: 345,78 лева – държавна такса, както и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника В. М. В., с което е заявено, че не се дължи изпълнение на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен идентитет.

Съгласно представена по делото Справка № 19678/07.01.2022 г. за имот, представляващ ................ с адрес: гр. ......................, т. е. процесния жилищен имот, в периода 01.01.1998 г. до 07.01.2022 г. от Служба по вписванията – гр. С..........на ............ г. е вписан договор за дарение на описания имот със страни ................ В.а и Н. М.а В.а – дарители, и В.

М. В. и Д. М. В. – надарени, с отбелязване, че предмет на дарението са общо 6/8 идеални части от правото на собственост на горепосочения имот. По делото не се ангажират нарочни писмени доказателства за роднинска връзка между страните по договора за дарение, вкл. същият не се представя в препис за установяване на неговото съдържание. Не се ангажират и други доказателства, легитимиращи ответника като собственик на процесния имот или титуляр на ограничено вещно право върху него в периода 2012 г. – 13.01.2021 г. В тази 2 връзка следва да се отбележи, че представената по делото декларация по Приложение № 3 към документите за откриване на индивидуална партида от 23.06.2010 г. не е от естество да промени този извод на съда, доколкото тя изхожда от трето неучастващо по настоящото дело лице – ................ В.а, и съдържа единствено подпис на декларатора, като същевременно в нея се сочи лицето В. М. В. за ползвател на имота, но без конкретика на основанието за това ползване – ограничено вещно ползване или ползване въз основа на неформален договор за заем за послужване или друг вид договорна обвързаност. Що се касае до приложения на л.

12 от делото информационен лист, същият не съдържа дата, поради което съдът не го кредитира при преценката си относно притежавано от ответника качество на потребител на В и К услуги.

Първият спорен между страните въпрос е дали за процесния период те са били обвързани от валидна облигационна връзка и съответно дали ответникът е собственик на процесния недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон.

Според текста на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни (В и К) услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.

Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители“ на В и К услуги, това са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от приложените ОУ на ищцовото дружество). Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни ОУ, предложени от оператора и одобрени от собственика/собствениците на В и К системи и от съответния регулаторен орган, които ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните по делото доказателства се налага извод, че ответникът е имал качеството на потребител на В и К услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. само през част от исковия период – 14.01.2021 г. – 10.02.2022 г., тъй като в този период той е притежавал вещно право на собственост върху 3/8 идеални части от процесния имот.

В настоящия случай за установяване на обстоятелството, че ответникът е бил титуляр на вещни права върху процесния имот през исковия период ищецът е представил Справка № 19678/07.01.2022 г. за имот от служба по вписванията – гр. София. От нея, както се посочи по-горе, се установява, че на 14.01.2021 г. е вписан договор за дарение на описания имот със страни Мария Асенова В.а – Надка М.а В.а – дарители, и В. М. В. и Д.......... М. В. – надарени, с отбелязване, че предмет на дарението са общо 6/8 идеални части. С оглед непредставянето на препис от договора за дарение и при липса на отбелязване за конкретните квоти от прехвърлените общо 6/8 идеални части, съдът приема, че въз основа на този договор всеки един от дарените е получил равни права, т. е. по ½ от 6/8, или по 3/8 идеални части /в какъвто смисъл са и съображенията на ответната страна в писмения отговор/. В обобщение, съдът приема, че въз основа на Справка № 19678/07.01.2022 г. за имот от служба по вписванията – гр. С. се установява, че ответникът В. М. В. е собственик на 3/8 идеални части от апартамент № 5 с адрес: .................... считано от 14.01.2021 г.

Във връзка с възраженията на ответната страна, че представената по делото справка по имот от Служба по вписванията не представлява годно доказателствено средство относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни поради следното: