Решение № 6169 от 14.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6169 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Въззивно гражданско дело № 20241100506600 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №3701/29.02.2024г. постановено по гр.д. №50541/2023г. по описа на 40-ти състав, Софийски районен съд, е признато за установено по предявените по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу А. В. В., ЕГН **********, М. А. В., ЕГН ********** и Ц. Т. В., ЕГН **********, че ответниците дължат разделно при дялове 1/4 част за А. В., 1/4 част за М. В. и 2/4 части за Ц. В. на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 38305/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 424,06 лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г.-30.04.2022г. до имот, находящ се в гр. София, ж. к. ********, аб. № ********, ведно със законната лихва от 07.07.2023г. до изплащане на вземането;

32,73лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.11.2022г.-19.06.2023г.; 32,54лв. - цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от 07.07.2023г. до окончателното плащане; и 6,76лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2020г.-19.06.2023г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците А. В. В., М. А. В., и Ц. Т. В., с която се оспорва неговата правилност. Поддържа се, че независимо че в имота е имало монтиран водомер за топла вода, същият не е бил свързан с инсталацията на апартамента, като в последният се е ползвала топла вода чрез инсталиран електрически бойлер. Сочи се, че по делото не са налице доказателства топлофикационното дружество да е известило собствениците на процесния имот, че 1 валидността на метрологичната проверка на водомера е изтекла, от което се прави извод, че няма проблем с него и че всички служители са били наясно, че същият не е свързан към инсталацията на апартамента. С оглед на изложеното се отправя искане за отмяна на постановеното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва подадената жалба като неоснователна и моли да бъде потвърден първоинстанционният съдебен акт.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирани страни в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Същото е и правилно, като настоящата инстанция споделя изложените в мотивите му съображения и препраща към тях на основание чл.272 ГПК. С оглед направените във въззивната жалба оплаквания и предвид задължението си да изложи съображения по отношение на тяхната основателност, съдът намира, че следва да добави следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД.

Основателността на предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД е обусловена от наличието на следните предпоставки: облигационна връзка между ищеца и ответниците, произтичаща от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди; доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период; неизпълнение на насрещното задължение на ответниците за плащане на дължимата за потреблението цена.

Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има предвид, че понятието „клиент на топлинна енергия“ е уредено в разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 ЗЕ. Съгласно §1, т.2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 2

17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията, дадени с ТР №2/17.05.2018г. по тълк. д. №2/2017г. по описа на ОСГК на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства, предвидени в ГПК.

В настоящия случай не е спорно между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че ответниците през процесния период са били собственици на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. ********, аб. № ********, при дялове 1/4 част за А. В., 1/4 част за М. В. и 2/4 части за Ц. В..

Спорен обаче и на този етап от производството остава въпросът относно наличието на консумация на топлинна енергия в същия.

Видно от приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза в апартамент №36 не е ползвана топлинна енергия за отопление, като такава не е начислявана и от топлофикационното дружество. Уточнено е, че в имота е монтиран един водомер за топла вода, като през процесния период не е бил осигуряван достъп за отчет, поради което е начислявана топлинна енергия на база едно лице. Установява се също, че срокът на неговата годност е до 2005г., поради което е направен извод, че същият не представлява годно средство за измерване и не може да се прецени каква е действителната консумация на топла вода. Съгласно чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № ЕРД-04-1 от 12 март 2020г. за топлоснабдяването изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие, когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени или не са изпълнени изискванията на чл.52, ал 4 и ал.6, т.4, липсва или има нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за отчитане. В случая от приетото по делото заключение на вещото лице може да бъде направен извод, че са налице две от визираните в посочената разпоредба предпоставки за служебно начисляване на количеството потребена топлинна енергия за гореща вода, а именно- неосигурен достъп за отчитане на монтирания в имота водомер, както и неизпълнение на предписанието на чл.52, ал.6 същият да е преминал през изискуемата от закона последваща проверка по реда на Закона за измерванията, поради което съдът намира доводите на жалбоподателите срещу начина на начисляване на претендираните от ищцовото дружество суми за неоснователни.

Следва да бъде посочено още, че твърденията на жалбоподателите, че в имота не е ползвана топлинна енергия за битово горещо водоснабядяване остават недоказани. Представеният от тях контролен лист от „Софийска вода“, в който е посочено, че спирателният кран за топлата вода е спрян, че същият е повреден и не може да се ползва е съставен на 04.06.2024г., след процесния период 01.05.2021г.3 30.04.2022г., поради което и не може да послужи като доказателство, че към този момент не е имало потребление на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Нещо повече, видно от приетото по делото заключение на съдебнотехническата експертиза, спирателният кран е пломбиран на 19.06.2023г. В същото време вещото лице посочва, че за процесния период са изготвяни ежемесечни отчети за общия топломер, от които се установява потребление, поради което и предявените от дружеството искове се явяват основателни.

С оглед съвпадението в изводите на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника, който следва да заплати на въззиваемото дружество сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №3701/29.02.2024г. постановено

№50541/2023г. по описа на 40-ти състав, Софийски районен съд. по гр.д.

ОСЪЖДА А. В. В., ЕГН **********, М. А. В., ЕГН ********** и Ц. Т. В., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4