Определение № 318 от 27.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 318 гр. Велико Търново, 27.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

РАДОСТИН ПЕТРОВ като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264000600252 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производство по чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.

С определение №455/14.07.2026г. ОС-Плевен, по ЧНД№445/26г. по описа на същият съд е постановил: Отменя постановление от 27.05.2026 г. на прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен, с което е прекратено наказателното производство по ДП №423/20г. по описа на същата прокуратура и връща делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата, съобразно мотивите на определение

Против определението е подадена частна жалба от Н. В. Б., с която се иска атакуваното определение да бъде отменено.

Настоящият състав на въззивния съд, като обсъди събраните по делото доказателства и оплакванията и доводите в частната жалба и след като, провери правилността на обжалвания съдебен акт, намери за установено:

По допустимостта на частната жалба.

Частната жалба е подаден в срок на 03.08.2026г./съобщение за връчване получено на 29.07.2026г /, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, от правоимащо лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Във връзка с оплакванията в жалбата правилно ОС-Плевен 1 посочва, че жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок, от легитимирано лице. В тази връзка правилно е посочено, че съгласно чл. 243, ал. 4 НПК препис от постановлението за прекратяване се връчва на ощетеното юридическо лице, което има право да го обжалва. Държавата е юридическо лице, което в наказателния процес упражнява правата по чл. 84 НПК чрез министъра на финансите, който може да делегира своята представителна власт, като в настоящия случай юрисконсултът на ТД НАП Велико Търново се легитимира с изрично пълномощно, приложено към жалбата. В тази връзка основателно е позоваването на ТР№4/2016г по т.д.№4/2015г. на ВКС на РБ, в което изрично се посочва:“ Разпоредбата на чл. 84 от НПК очертава лицата, които могат да предявят граждански иск в съдебното производство. Право да предяви граждански иск за обезщетение има и държавата чрез министъра на финансите, ако е претърпяла вреди от престъплението. Тя е процесуално легитимирана да встъпи като равнопоставен субект и да се установи в процесуалното качество на граждански ищец.“

След като е обсъдил експертните заключения и основните доводи на прокурора ОС-Плевен правилно е посочил, че в производството по чл. 243 НПК съдът не действа като инстанция по същество и не замества прокурора при формиране на фактическите и правните изводи. Предмет на проверката е обосноваността и законосъобразността на постановлението, преценени въз основа на събраните в досъдебното производство доказателства. Съдът проверява дали прокурорът е извършил пълно, всестранно и обективно обсъждане на всички относими доказателства и дали направените изводи намират опора в доказателствената съвкупност. При констатирана липса на такъв анализ съдът не може сам да отстрани порока чрез собствена преценка на доказателствата, а следва да упражни контролните си правомощия по чл.

243 НПК.

Правилно на следващо място съдът посочва, че в прокурорския акт са изредени избирателно доказателствени източници и отделни факти, без да е очертана ясна фактическа обстановка, която се основава на доказателствата, които трябва да бъда анализирани в съвкупност. Направен и е неверен извод, че няма доказателства за извършени/неизвършени сделки на дружеството „Ванина 2“ ЕООД, поради липсата на счетоводни документи. Правилно в тази насока ОС-Плевен се е позовал на съдебно-счетоводната експертиза от 03.08.2023 г. за периода 01.01.2009 г. - 30.11.2014 г., която установява, че „Ванина 2“ ЕООД е отразило покупки от множество доставчици, сред които „Ванина“ ЕООД. По фактурите, издадени от „Ванина“ ЕООД, са отчетени доставки на гориво на обща стойност 392 584,31 лв., от които данъчна основа 327 153,58 лв. и ДДС 65 430,73 лв. Фактурите са включени в дневниците за покупки на „Ванина 2“ ЕООД и по тях е упражнено право на данъчен кредит.

В счетоводството фактурираните количества са отразявани като разход по сметка 601 „Разходи за материали“. Експертизата констатира, че във фактурите липсва конкретизация на вида и количеството гориво, както и на единичната цена, като предметът на доставката е посочен общо като „гориво“ 2 или „гориво по опис“. Към тях не са приложени товарителници, описи или други първични документи, удостоверяващи фактическото предаване, движението и разходването на горивото. Правилно е обсъден и извода, че „Ванина 2“ ЕООД не е разполагало със собствени транспортни средства и не са представени договори за наем на автомобили. Не са налични пътни листове, пътни книжки, данни за маршрути, изминати километри и разходни норми, чрез които да се установи реалното потребление на горивото в дейността на дружеството. Въз основа на тези данни експертизата приема, че не е налице необходимата документална обоснованост на разходите и че по фактурите, издадени от „Ванина“ ЕООД, не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Съдът основателно се е позовал и на извода за неправомерно ползван данъчен кредит в общ размер на 63 385,70 лв., разпределен по съответните години. Също с основание съдът е посочил, че според заключението вследствие на ползвания данъчен кредит по тези фактури е избегнато плащането на ДДС към държавния бюджет в размер на 63 385,70 лв., като за изследвания период не са установени възстановени от бюджета суми по ЗДДС.

Правилно ОС-Плевен обсъжда и допълнителната съдебно-счетоводна експертиза от 15.12.2025 г. , която е имала задача да установи отражението върху корпоративното подоходно облагане на счетоводното третиране на разходите, отчетени от „Ванина 2“ ЕООД през периода 2009-2014 г. При анализа е възприето, че разходите по фактурите, издадени основно от „Ванина“ ЕООД за доставки на гориво, не са документално обосновани и не следва да бъдат признати за данъчни цели. Въз основа на тази предпоставка вещото лице извършва преобразуване на счетоводния финансов резултат за всяка отделна година. Правилно ОС-Плевен се позовава и на извода, че процесните количества гориво са били осчетоводявани непосредствено като текущ разход по сметка 601 „Разходи за материали“, без да бъдат заведени като материални запаси или стоки и без да е установено последващото им реално потребление или реализация. След извършеното преобразуване вещото лице определя размера на допълнително дължимия корпоративен данък по години, като общият размер на допълнително дължимия корпоративен данък е определен на 31 692,85 лв. Правилно ОС-Плевен се е позовал и на извода на експерта, че счетоводната отчетност на дружеството не е водена при спазване на изискването за документална обоснованост по Закона за счетоводството и че отчетените разходи не следва да бъдат признати за данъчни цели по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Правилно на следващо място ОС-Плевен приема, че постановлението не съдържа необходимата аналитична оценка на заключенията на съдебносчетоводните експертизи, която да позволи проверка на неговата обоснованост. В постановлението е възпроизведено съдържанието на експертните заключения, но липсва последваща оценка дали тези констатации се възприемат от прокурора, в кои техни части се кредитират, в кои се отхвърлят и по какви съображения. Правилно е посочено, че прокурорът не 3 обсъжда дали приема за установени фактическите положения, върху които вещото лице изграждат своите заключения. Не е изяснено дали се възприемат констатациите относно липсата на първични документи, удостоверяващи движението и потреблението на процесните количества гориво, липсата на транспортни средства и други материални активи, необходими за осъществяване на така отчетената дейност, както и липсата на счетоводни данни за реално потребление на отчетените като разход количества. Правилно на следващо място се посочва от ОС-Плевен, че постановлението не съдържа анализ на доказателствата, които подкрепят именно тези експертни изводи.

Правилно ОС-Плевен се е позовал на показанията на свидетеля Валентин Вълков - главен инспектор по приходите, извършил ревизионното производство и е обсъдил обясненията на счетоводителя К. Т..

Правилно на следващо място ОС-Плевен посочва, че прокурорът не обсъжда взаимовръзката между доказателствата и постановлението не съдържа съображения дали приема за достоверни показанията на инспектора по приходите, дали възприема обясненията на счетоводителя, дали кредитира официалните данни на НАП и по какъв начин всички тези доказателства се съотнасят към експертните изводи.

Правилно на следващо място ОС-Плевен посочва, че непълнотата в анализа на доказателствата засяга фактическите положения, от които зависи преценката дали е налице деяние по чл. 255 НК. Правилно е посочено, че следва да бъде изяснено дали процесните доставки са представлявали реално осъществени стопански операции, да бъде установено дали отчетените като разход количества действително са били използвани в дейността на дружеството, или са били осчетоводени като разход без наличието на фактически предпоставки за това. Правилно в тази връзка е посочено, че от значение е и дали дружеството е разполагало с реален организационен, кадрови и материален капацитет за потребление на отчетените количества гориво и установяване на механизма, по който процесните фактури са били съставяни и включвани в счетоводството, включително ролята на отделните участници в този процес, предвид показанията на свидетелите, обвиняемия Т. и отношенията между свързаните дружества.

Въз основа на горното е правилен извода на ОС-Плевен, че след установяването и съвкупната оценка на тези факти може да бъде направена преценка дали чрез подаването на съответните данъчни декларации е бил формиран данъчен резултат, който не съответства на действителното имуществено състояние на дружеството, и дали са налице признаците на някое от изпълнителните деяния, предвидени в чл. 255 НК.

Не могат да бъдат оспорени и подробните съображения на ОС-Плевен относно обективна и субективна страна на престъплението и връзката им изводите на прокурора в тази насока.

На фона на горното правилно ОС-Плевен посочва, че постановлението 4 страда от съществен процесуален порок - липсата на мотивирана доказателствена оценка, която да позволи проследяване на причините, поради които едни доказателства са възприети, други са игнорирани, а трети са останали изцяло необсъдени, която налага отмяната на постановлението.

При горните съображения на съда оплакванията в частната жалба се свеждат до следното:

Първото оплакване се свежда до това, че неправилно първоинстанционния съд е приел за разглеждане жалбата срещу Постановление от 27.05.2026 год. на наблюдаващия прокурор, като допустима и се е произнесъл по нея. Разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК строго лимитира лицата, които могат да обжалват постановлението за прекратяване на наказателно призвдоство, това са - обвиняемия, пострадалия и неговите наследници или ощетеното юридическо лице. Видно е, че Нациалната агенция по приходите, като представител и орган събиращ приходите на Държавата не е между субектите изрично посочени в нормата на чл.243, ал.4 от НПК, както и не може да се приравни като юридическо лице за нуждите на наказателния процес, за разлика от административния процес.

Във връзка с това оплакване бяха коментирани съображенията на ОСПлевен, които напълно се споделят от настоящия състав. В този смисъл оплакването е неоснователно.

Второто оплакване се свежда до това, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че постановлението за прекратяване на наказателното производство не съдържа последователен анализ на обективните признаци на престъплението по чл.255 от НК, като този пропуск препятствал проверката както на фактическата обоснованост, така и на правилното приложение на закона. В противовес на този извод е изложеното от наблюдаващия прокурор в мотивната част на постановлението, което е правилно, а именно, че поради изтичане на давността за съхранение на първичните счетоводни, както и липсата на всякакви счетоводни документи за извършените сделки между „Ванина”ЕООД и „Ванина-2”ЕООД относно закупуваните и осчетоводени горива водят до невъзможност да се съберат достатъчно доказателства за да се достигне до обоснован извод, че е осъществен състав на престъпление по чл.255, ал.1, т.2 и т.5 от НК. В тази връзка наблюдаващия прокурор правилно и обосновано не е кредитирал заключенията на вещото лице по назначените първична и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, именно поради факта, че тези експертизи и заключения са изготвени на база липса на оригинални първични счетоводни документи, както и правилно е възприел, че експертните заключения представляват самостоятелни и изолирани доказателствени средства, които не могат да изградят обоснована обвинителната теза за извършено престъпление по чл.255, ал. 1 от НК.