Решение № 95 от 07.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Пловдив, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20245000600224 по описа за 2024 година Производството e по реда на гл. ХХІ от НПК.

С протоколно определение № 198 от 17.04.2024 г., постановено по ЧНД № 307/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК вр. чл. 68 НК, е постановено осъденият Г. Д. П. да изтърпи отделно и изцяло наложеното му по НОХД № 1812/2011 г. на Районен съд – София наказание лишаване от свобода в размер на две години.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. В от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание две години лишаване от свобода.

С определението, от така приведеното в изпълнение наказание две години лишаване от свобода, е приспаднато времето, през което Г. П. е бил задържан, считано от 18.11.2011 г. до 28.12.2011 г.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба 1 от адв. В. Н., в качеството му на служебен защитник на осъдения Г. П., с оплакване за неговата неправилност и незаконосъобразност. Изтъкват се доводи, че отложеното за изтърпяване наказание по НОХД № 1812/2011 г. на Районен съд – София е погасено по давност, поради което не следва да бъде привеждано в изпълнение. В този смисъл се прави искане определението на окръжния съд да бъде отменено.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъденият Г. П. и неговият служебен защитник адв. Н. поддържат жалбата и направеното с нея искане.

Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага атакуваното с нея определение, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, проверявайки правилността и обосноваността на атакуваното определение във връзка с направените оплаквания и изцяло, съобразно задълженията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

За да постанови проверяваното определение, окръжният съд е приел за установено следното:

С присъда по НОХД № 1812/2011 г. на РС – София, влязла в сила на 20.12.2013 г., Г. Д. П. е осъден на две години лишаване от свобода, изтърпяването на което, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено с изпитателен срок от три години. Изпитателният срок изтича на 20.12.2016 г.

С присъда на Окръжен съд – *, Република *, влязла в сила на 05.06.2018 г., П. е признат за виновен и осъден на наказание „лишаване от свобода“ за деяния извършени от 27.02.2015 г. до 25.04.2015 г.

С Решение № 23/07.02.2024 г., постановено по ЧНД № 985/2023 по описа на Окръжен съд – Пазарджик, е приета за изпълнение присъдата на Окръжен съд – *, Република *, като е прието, че престъпленията, в извършването на които Г. П. е признат за виновен и осъден по НК на Република * съответстват на престъпленията по чл. 249, ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 НК на РБ и чл. 246, ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК на РБ и му е 2 определено наказание спрямо българския наказателен закон от 10 години и 6 месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване.

При тази фактическа установеност, обоснован и законосъобразен е изводът на окръжния съд, че по отношение на отложеното за изтърпяване наказание, наложено на Г. П. по НОХД № 1812/2011 г. по описа на РС – София, са налице основанията на чл. 68, ал. 1 НК. Съгласно визирания текст, ако до изтичане на определения от съда изпитателен срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание лишаване от свобода, той изтърпява и отложеното наказание. В разпоредбата на чл. 68, ал. 2 НК е предвидена възможността, ако при условията на ал. 1 осъденият извърши непредпазливо престъпление, съдът да постанови отложеното наказание да не бъде изтърпяно или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти.

В случая престъпленията, за които Г. П. е осъден от * съд, са извършени в изпитателния срок на предходното му условно осъждане. И двете престъпления, съответстващи на престъпленията по българския НК – по чл. 249, ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 и по чл. 246, ал. 3 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1, са умишлени престъпления от общ характер.

При тези данни е задължително, на основание чл. 68, ал. 1 НК , да се приведе в изпълнение изцяло и отделно и отложеното за изтърпяване наказание в размер на две години лишаване от свобода. Доводите на защитата, че това наказание е погасено по давност, на основание чл. 82, ал. 1, т. 4 НК, са неоснователни. Същите са били поддържани и пред окръжния съд и обосновано отхвърлени, тъй като биха били основателни само ако вече е имало съдебен акт, с който се постановява да се търпи ефективно наказанието, наложено с присъдата на РС-София и в течение на 5 години същата не е била изпълнена.

В случая не са налице и основанията на чл. 68, ал. 2 НК, тъй като, както бе отбелязано, извършените от П. престъпления в изпитателния срок на предходното му осъждане са умишлени от общ характер, а не непредпазливи.

Тъй като сборът от приведеното в изпълнение условно наказание лишаване от свобода и наложеното от * съд наказание лишаване от свобода надвишава две години, правилен е изводът на окръжния съд, че са налице основанията на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. В от ЗИНС, поради което за изтърпяване 3 на наказанието две години лишаване от свобода следва да бъде определен първоначален строг режим.

Правилно окръжният съд е приложил разпоредбата на чл. 59 НК, като от приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода по НОХД № 1812/2011 г. на РС – София, е приспаднал времето, през което осъденият П. е била задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че жалбата е неоснователна, а атакуваното с нея определение на окръжния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, поради което РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 198/17.04.2024 г., постановено по ЧНД № 307/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4