Определение № 27809 от 09.08.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 430/2023
- Вид
- Определение № 27809
- Подписан
- 09.08.2023
- Състав
- ДИАНА КИРИЛОВА АНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.406, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.412, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а, ал.4, изречение второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414а, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 7, пар. 1, буква "б" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27809 гр. София, 09.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Частно гражданско дело № 20231110100430 по описа за 2023 година
Производството по делото е такова по реда на чл.410 от ГПК.
Съдът е уважил заявлението на кредитора и е издал ЗАПОВЕД № 6250 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК в проведено на 24.02.2023 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 430 по описа на Софийски районен съд за 2023 година, с която е разпоредил: Длъжникът у (столица) да заплати на заявител С. О. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ....... (столица) следните суми: - сумата от 782,33 лева (седемстотин осемдесет и два лева и 33 стотинки), представляваща главница за обезщетение на основание чл. 7, пар. 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет W64316 от 20.08.2021 г., ведно със законна лихва за период от 05.01.2023 г. до изплащане на вземането, - сумата от 500,00лева (петстотин лева), представляваща обезщетение по чл. 82, във вр. чл. 52 ЗЗД за причинените на кредитора неимуществени вреди за период от 20.08.2021 г. , - сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева).
Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника, който е депозирал възражение по смисъла на чл.414а от ГПК като е заявил, че дължима сума е заплатена – така с възражение вх.№ 148672/29.5.2023 година.
Съдът е дал указания на заявителя да изрази становище, като му е изпратил препис от молбите.
В указания срок заявителят е депозирал становище, с което е заявил, че част от сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение са изплатени от длъжника – в постъпилото становище вх.№ 135855/16.5.2023 година е сторено признание на неизгодни за кредитора факти – извършени плащания, с които е погасено част от вземането по заповедта – сумата от 782,33 лева (седемстотин осемдесет и два лева и 33 стотинки), представляваща главница за обезщетение на основание чл. 7, пар. 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет W64316 от 20.08.2021 г., ведно със законна лихва за период от 05.01.2023 г. до изплащане на вземането, сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева), като се заявява, че заявителят не поддържа заявлението в частта относно сумата от 500,00лева (петстотин лева), представляваща обезщетение по чл. 82, във вр. чл. 52 ЗЗД за причинените на кредитора неимуществени вреди за период от 20.08.2021 година.
1
При горното, настоящият съдебен състав за да се произнесе съобрази следното:
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери дали претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако вземането не е спорно, тоест не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение по смисъла на чл.416 от ГПК влиза в сила.
По смисъла на чл.414а от ГПК, длъжник който изпълни в срока за възражение – този по чл.412, т.8 от ГПК може да подаде възражение, към което да приложи доказателства за извършеното плащане. Съдът дава указания на заявителя, който има право да изрази становище.
По аргумент от разпоредбата на чл.414а, ал.4 изречение първо и изречение второ, в случай, че в указания срок заявителят депозира становище съдът дължи произнасяне по постъпилото възражение и становище, но по волята на законодателя, това не е свързано с обезсилване на издадената заповед за изпълнение.
При горното съдът следва да съобрази налице ли са предпоставки за уважаване на заявлението на кредитора в частта с искането за издаване на изпълнителен лист за сумите по заповедта за изпълнение и съответно по възражението на длъжника за разноските.
С оглед на доказаните факти – плащане след издаване на заповедта за изпълнение, за което страните не спорят за съда е и несъмнено, че с разпоредбата на чл.414а от ГПК законодателно се цели да се провери дали вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението в срока за доброволно изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно вземането посочено в заповедта за изпълнение, същият удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на вземането си.
Безспорно е, че при плащане в хода на заповедното производство кредиторът се удовлетворява и за него отпада правния интерес да предяви иск за установяване на вземането си. Плащането обаче не спира срокът за подаване на възражение срещу заповедта – такова по смисъла на чл.414, ал.1 от ГПК, с което се оспорва дължимостта на вземането, а напротив налага извода за безспорност на вземането на кредитора. При това заповедта за изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила.
Следва да се посочи, че за кредитора липсва правен интерес от предявяването на иск, освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5 ГПК, съответно ако кредиторът в становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на претендираното вземане, което обуславя наличието на правен спор. В казуса кредиторът не възразява и признава, че длъжникът да е заплатил сумите по заповедта за изпълнение в цялост, ведно с уважените суми за разноски.
При горното съдът като приема, че заповедта за изпълнение е влязла в сила с изтичането на дадените на страните срокове – за възражение и становище, като приема, че срещу длъжника не следва да се издаде изпълнителен лист за сумите по заповедта за изпълнение, за които и длъжникът и кредиторът сочат доказателства и признават, че са платени, като в останалата част с оглед заявеното се следва да се отхвърли искането за издаване на изпълнителен лист за сумата от 500,00 лева.
На следващо място – по аргумент от разпоредбата на чл.406, ал.1 от ГПК – за да бъде издаден изпълнителен лист в полза на заявителя, каквото искане е заявено още в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение се следва не само да е налице влязла в сила заповед за изпълнение, но и да е налице годно изпълняемо право – т.е. удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника, за което да бъде издаде изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист, което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение като се има предвид извършеното плащане от длъжника – следва да бъде отхвърлено.
2
Мотивиран от горното и на основание чл.416 от ГПК във връзка с чл.414а, ал.4, изречение второ от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отхвърля искането за издаване на изпълнителен лист в заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.№ 42481/4.3.2022 година, по което е издадена ЗАПОВЕД № 6250 ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл.410 от ГПК в проведено на 24.02.2023 година закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 430 по описа на Софийски районен съд за 2023 година, с която е разпоредил:
Длъжникът у (столица) да заплати на заявител С. О. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ....... (столица) следните суми: - сумата от 782,33 лева (седемстотин осемдесет и два лева и 33 стотинки), представляваща главница за обезщетение на основание чл. 7, пар. 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за закъснение на полет W64316 от 20.08.2021 г., ведно със законна лихва за период от 05.01.2023 г. до изплащане на вземането, - сумата от 500,00лева (петстотин лева), представляваща обезщетение по чл. 82, във вр. чл. 52 ЗЗД за причинените на кредитора неимуществени вреди за период от 20.08.2021 г. , - сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева) - поради плащане на вземането по заповедта, признато от заявителя и неподържане на заявлението в частта за сумата от 500,00лева (петстотин лева), представляваща обезщетение по чл.
82, във вр. чл. 52 ЗЗД за причинените на кредитора неимуществени вреди за период от 20.08.2021 година.
Прекратява производството по ч.гр.дело № 430/2023 година по описа на Софийски районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд - с частна жалба в двуседмичен срок, който за страните тече от връчването на разпореждането.
Препис да се връчи на заявителя и длъжника.
Следи влизане на определението в сила делото да се предаде в „Архив“.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3