Решение № 65 от 07.05.2026, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Силистра, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора В. В.а

Членове:

Добринка С. Стоева

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Мирена В. Стефанова като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20253400500455 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 727/22.11.2024 г., постановено по гр.д. № 177/2021г. по описа на РС- Силистра, поправено с решение № 402/19.06.2025г., съдът е прекратил производството по делото по отношение на иска, предявен от Д. Д.

Й. от гр. Варна, с ЕГН **********, против Б. Г. Б. от гр. Силистра, с ЕГН **********, и В. Е. Т. от гр. Силистра, с ЕГН **********, чрез който ищцата моли съда да признае за установено по отношение на ответниците, че между тях не е съществувало трудово правоотношение в периода от 03.06.2003 г. до 08.04.2004 г. Отхвърлил е иска, предявен от Д. Д. Й. против Б. Г. Б. и В. Е. Т., чрез който ищцата моли съда да признае за установено по отношение на ответниците, че В. Е. Т. не дължи на Б. Г. Б. неизплатени трудови възнаграждения за периода от 03.06.2003 г. до 08.04.2004 г. в размер на

16717,86 лв., дължими по трудов договор от 03.06.2003 г., както и мораторна лихва върху горната сума за периода от 01.07.2003 г. до 30.12.2005 г. в размер на 4421,40 лв., които суми са му присъдени с решение № 919 от 02.07.2010 г. по гр.д. № 411/2007 г. по описа на ОС - Варна, допълнено с решение 1469 от 30.11.2010 г., за чието принудително събиране е образувано изпълнително дело № 20157110400454 по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, по което 1 ищцата се явява присъединен взискател. Отхвърлил е искането на Д. Д. Й. за присъждане на направените по делото разноски и я осъдил да заплати на адв.

Т. А. Д. от АК - Варна адвокатски хонорар в размер на 3302,53 лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, за осъществено по делото процесуално представителство по отношение на ответника Б. Г. Б..

Недоволна от решението, е останала Д. Д. Й., която чрез процесуалния си представител адв. В., го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия. В условията на евентуалност моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се уважат предявените от ищцата искове. Претендира деловодни разноски.

Ответната страна Б. Г. Б., чрез процесуалния си представител адв. Д., счита че жалбата е неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Д..

Ответната страна В. Е. Т. счита, че жалбата е основателна и подкрепя доводите на жалбоподателката, изложени в същата.

Съдът, като обсъди жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Пред РС-Силистра са предявени искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 464 ГПК, като ищцата Д. Й. моли съда да признае за установено по отношение на ответниците Б. Г. Б. и В. Е. Т., че между тях не е съществувало трудово правоотношение в периода от 03.06.2003г. и до 08.04.2004г., както и да признае за установено по отношение на ответниците, че В. Е. Т. не дължи на Б. Г. Б. неизплатени трудови възнаграждения за периода от 03.06.2003г. до 08.04.2004г. в размер на 16 717,86 лева, дължими по трудов договор от 03.06.2003г., както и мораторна лихва върху горната сума за периода от 01.07.2003г. до 30.12.2005г. в размер на 4421,40 лева, които суми са му присъдени с решение № 919 от 02.07.2010г. по гр.д.№411/2007г. по описа на ОС - гр.Варна, допълнено с решение № 1469 от 30.11.2010г., за чието принудително събиране е образувано изпълнително дело № 20157110400454 по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, по което ищцата се явява присъединен взискател.

Не се спори по делото, че с решение по в.гр.д. № 411/2007 год. по описа на ВнОС ответникът В. Е. Т. е осъден да заплати на ответника Б. Г. Б. неизплатени трудови възнаграждения за периода от 03.06.2003 г. до 08.04.2004 г. в размер на 16717,86 лв., като в изпълнение на това решение е образувано изпълнително дело № 20157110400454 по описа на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, по което ищцата и настояща жалбоподателка Д. Й. е присъединен взискател. Това и обуславя активната й процесуалната легитимация за предявяване на иска по чл. 464, ал. 1 ГПК. Последната твърди, че вземането на 2 кредитора Б. Б. не съществува поради несъществуване на трудовото правоотношение, от което то произтича и претендира от съда да признае за установено, че В. Т. не дължи на Б. Б. сумата от 16717,86 лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение, както и мораторна лихва върху него в размер на 4421,40 лв. за периода от 01.07.2003 г. до 30.12.2005 г..

Спорно в настоящото производство е обстоятелството дали двамата ответници са били валидно обвързани от възникнало между тях трудово правоотношение по силата на трудов договор от 03.06.2003 г., съгласно който Б. бил назначен на длъжност „бизнес консултант“ при ЕТ В. Т. с фирма „Ел ес би си лимитид - В. Т.“ с трудово възнаграждение в размер на 1650 лв., с оглед заявените в исковата молба възражения за недействителност на последния, от който и произтича задължението му към взискателя Б. в изпълнителния процес.

Видно от предявявената от ищцата искова молба на 30.10.19г., уточнена с молба от 6.03.2020г., тя твърди, че между Б. Б. и В. Т., в качеството му на ЕТ с фирма „Ел ес би си лимитид - В. Т.“, не е съществувало трудовото правоотношение, от което произтичат вземанията по изпълнителния титул на Б., тъй като трудов договор от 03.06.2003 г., съгласно който Б. бил назначен на длъжност „бизнес консултант“ при ЕТ В. Т. с фирма „Ел ес би си лимитид - В.

Т.“, е неистински документ, неподписан от посочения в него работодател.

Твърди, че постановеното решение № 943 от 22.02.2010 г. по к.гр.д. № 4902/2008 г. на ВКС, IV г.о., с което по реда на чл. 357 КТ е признато за установено, че между Б. Г. Б. и ЕТ В. Е. Т., с фирма „Ел ес би си лимитид - В.

Т.“, е възникнало трудово правоотношение от 03.06.2003 г., съществувало до 08.04.2004 г. въз основа на трудов договор, в изпълнение на който Б. Б. заемал длъжността „посредник в бизнес услугите“ в предприятието на ЕТ срещу уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1650 лв., представлява съдебна грешка.

Твърди, че правният субект ЕТ В. Е. Т. с фирма „Ел ес би си лимитид - В.

Т.“ не е съществувал, тъй като тази фирма била регистрирана след регистрацията на друга такава - ЕФ „Няма - няма“, въпреки забраната по чл.

58, ал. 4 ТЗ едно лице да регистрира повече от една фирма като ЕТ.

Твърди също, че представляващият ЕТ освен че не е назначавал ответника-взискател, дори не се е срещал с него, а и не се е намирал на територията на България.

По отношение на предявения инцидентен отрицателен установителен иск за признаване за установено, че между Б. Б. и В. Т., в качеството му на ЕТ с фирма „Ел ес би си лимитид - В. Т.“, не е съществувало трудовото правоотношение в периода от 03.06.2003г. и до 08.04.2004г.:

СОС счита, че правилно е прекратено производството по този иск.

Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Този иск може да бъде предявен, при 3 наличието на правен интерес, само за установяване или оспорване на едно съществуващо правоотношение, докато в настоящия случай ищцата претендира установяване несъществуването на правоотношение между ответниците през един минал период. Ето защо, предявеният на това основание иск се явява недопустим и производството по делото по отношение на него подлежи на прекратяване, както правилно е постановил и СРС. (в този смисъл и Р. № 408 от 12.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1055/2011 г., I г. о., Р. № 115 от 25.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4903/2019 г., II г. о., и др.).

В допълнение следва да се посочи, че не без значение по отношение на този иск е и фактът, че същият има за предмет трудовото правоотношение между Б. Г. Б. и ЕТ „Ел Ес Би Си Лимитед - В. Т.”, за което е налице постановено по реда на чл. 357 КТ и влязло в сила съдебно решение по гр. д.

№ 4479/2007 г. на ВРС, XI състав, което се ползва със СПН. Предвид разпоредбата на чл.297 ГПК по отношение на така предявения инцидентен установителен иск съдът е длъжен за зачете СПН на влязлото в сила съдебно решение по това дело и е недопустимо с предявяването му да се цели преразглеждане наличието или липсата на това право.

Също така следва да се посочи, че специалният иск по чл.464 ГПК, предявен от ищцата, поглъща предявената от нея инцидента претенция, тъй като включва в себе си изследване на съществуването на трудовото правоотношение между ответниците през процесния период с оглед на това, че именно от него произтичат оспорените вземания по изпълнителния титул на Б., като се обърне внимание, че по отношение на този иск разпоредбата на ал.2 на чл. 464 ГПК визира изключението, че влязлото в сила решение не обвързва и не може да бъде противопоставено на онези трети лица, които не са участвали като страна по делото, но претендират самостоятелни права върху предмета на спора, предявявайки иска по чл. 464 от ГПК.

По отношение на специалния иск по чл.464 ГПК, въззивният съд счита че и той е неоснователен по следните съображения:

Ответникът Б. Г. Б. оспорва твърденията на ищцата в исковата молба, сочейки че между него и ЕТ В. Е. Т. с фирма „Ел ес би си лимитид - В. Т.“ е възникнало валидно трудово правоотношение по силата на трудов договор от 03.06.2003 г., съгласно който той бил назначен на длъжност „бизнес консултант“ с трудово възнаграждение в размер на 1650 лв. за периода 03.06.2003 г.- 08.04.2004 г. Като доказателство представя копие от трудовия договор, както и решение № 943 от 22.02.2010 г. по к.гр.д. № 4902/2008 г. на ВКС, IV г.о., с което е признато за установено, че между Б. Г. Б. и ЕТ В. Е. Т. с фирма „Ел ес би си лимитид - В. Т.“ е възникнало трудово правоотношение от 03.06.2003 г., което е съществувало до 08.04.2004 г. въз основа на трудов договор, в изпълнение на който Б. Б. заемал длъжността „посредник в бизнес услугите“ в предприятието на ЕТ срещу уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1650 лв.

Представя и влязло в сила решение № 919/02.07.2010 г., постановено по 4 гр.д. № 411/2007 г. по описа на ВнОС, допълнено с решение 1469/30.11.2010 г., съдът е осъдил ЕТ В. Е. Т. с фирма „Ел ес би си лимитид - В. Т.“ да заплати на Б. трудови възнаграждения за периода от 03.06.2003 г. до 08.04.2004 г. в общ размер от 16717,86 лв., мораторна лихва за периода от 01.07.2003 г. до 30.12.2005 г. в размер на 4421,40 лв., както и законна лихва върху главниците от завеждане на исковата молба - 30.12.2005 г., до окончателното им плащане. Именно въз основа на това решение кредиторът Б. се е снабдил с изпълнителен лист от 26.01.2011 г. за вземането си, като въз основа на него е образувано изп. д. № 20157110400454 по описа на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, по което дело като взискател се присъединява и ищцата с изпълнителен лист от 07.12.2018 г., обективиращ вземане за трудово възнаграждение за периода от 20.06.1995 г. до 29.06.1999 г., възлизащо но 208 616,36 лв., ведно с мораторна лихва върху него за периода от 30.06.1999 г. до 12.11.2018 г. в размер на 487 927,21 лв. Това именно й дава възможността, като присъединен взискател, да оспори вземането на кредитора Б. с предявяване на насотящия иск по 464 ГПК. Съгласно ал.2 на тази разпоредба искът може да бъде основан и на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. производството по гр.д. № 411/2007 г. по описа на ВнОС.

Искът по чл. 464 ГПК представлява защитното средство на кредитор срещу друг кредитор на длъжника, като в исковото производство ищецътвзискател може да се позове на всякакви факти, които изключват, унищожават или погасяват оспорваното притезание. Нещо повече, обхватът на тези факти не е ограничен от силата на пресъдено нещо, която обвързва длъжника, но не и оспорващия взискател, с оглед и на което не може да се противопостави на последния. Именно поради това ищецът по иск с правно основание чл. 464 ГПК може да оспори и такова притезание, което е установено с влязло в сила решение, както е в случая. В тежест на ответника-кредитор е да установи, при условията на пълно и главно доказване, съществуването на оспорваното вземане, независимо от това дали този въпрос е разрешен между него и длъжника със сила на пресъдено нещо.