Определение № 1547 от 11.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1547 гр. София, 10.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Хорозова

Членове:

Николай Марков

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20238002901617 по описа за 2023 година

Производството e по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца „Бос инвестмънт“ ООД срещу решение № 2546/18.05.2023г. по в.гр.д .№ 3148/2022г., постановено от СГС, 4-д състав, с което е потвърдено решение № 20192948/01.10.2021г. по гр.д. № 11009/2020г. на СРС, 72-и състав, в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Бос Инвестмънт“ ООД срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както следва: за разликата над сумата 1 481.44 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на УПИ IV, кв.

67 по плана на с. Вълкосел, до предявения размер от 12 500лв.; за разликата над сумата 1 287.11 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на УПИ V, кв. 67 по плана на с. Вълкосел, до предявения размер от 11 000 лв. и иска за разликата над сумата 3 329.94 лева, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на УПИ VI, кв. 67 по плана на с.

Вълкосел, до предявения размер от 14 000 лв., всички претенции за периода от 24.02.2015г. до 24.02.2020г.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че въззивният съд не е обсъдил доводите му по жалбата и конкретно не бил отчетен начинът на 1 засягане правото му на собственост с изградения подземен електропровод.

Твърди, че не са съобразени разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 8/1999г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места, съгласно която подземните съоръжения се разполагат под тротоарите, и на чл. 70, ал.1 от ЗУТ, предвиждаща проводите на техническата инфраструктура да се изграждат като улични мрежи и съоръжения. Излага, че не са обсъдени обясненията на вещите лица относно горното. Поддържа, че са игнорирани част от писмените доказателства, а именно писмото на кмета на Сатовча от 18.01.2013г., заповед №798/17.12.2012г. и др. Поддържа, че в нарушение на чл. 266, ал. 3 от ГПК въззивният съд е оставил без уважение доказателствените му искания за съдебно удостоверение и експертиза от вещо лице - архитект по градоустройство, а те са обусловени от последващо изменение в регулацията на процесните имоти, извършено в хода на процеса. Касаторът твърди, че при определяне размера на обезщетението и на засегнатата площ въззивният съд не е съобразил индивидуалните особености на процесните имоти като предназначение и регулационен статут, както и че процесният електропровод е изпълнен в нарушение на императивните изисквания и строителни правила и норми. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение в съответните части, отмяната му и уважаване на исковете му изцяло.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, изр. посл. ГПК – очевидна неправилност, и основанията по чл.

280, ал.1, т. 1 и т. 3 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „При изграждане и стопанисване на незаконен строеж / в частност на енергиен обект/ в чужд имот как следва да се определи размера на обезщетението по чл. 59 ЗЗД? Кои елементи са правно релевантни при определяне размера на обедняването на собственика на засегнатия имот и неоснователното обогатяване на ползващия незаконния строеж? Има ли значение в тези случаи сервитутната площ, след като не е учреден сервитут?

По какъв начин се определя засегнатата част от съответния имот? Дължи ли се обезщетение по чл. 59 ЗЗД за останалата част от имота, извън сервитутната площ, която също е засегната от незаконния строеж?“;

2

2. „Има ли значение при определяне размера на обезщетението по чл. 59 ЗЗД вида на незаконния строеж, начина на неговото изпълнение и отражението му върху засегнатия имот? Влияе ли върху размера на обезщетението по чл. 59 ЗЗД фактът, че собственикът на засегнатия имот е възпрепятстван да реализира инвестиционните си намерения по отношение на същия имот в пълен обем и ако „да“ – по какъв начин?“ 3. „Може ли собственик на недвижим имот, в който незаконно е изграден и се стопанисва енергиен обект да доказва по-голям обем на засегнато право на собственост от определената сервитутна площ за законно възникналите сервитути? При определяне на обема на засегнатото право на собственост следва ли да се съобрази начина на реализиране на незаконния строеж и неговото съответствие със задължителните технически правила и норми за безопасност?“, за който въпрос касаторът поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решения № 454/14.12.2012г. по гр.д.№467/2012г., 1 г.о., решение №60148/22.11.2021г. по гр.д.№1186/2021г., 1 г.о., решение №312/10.04.2014г. по гр.д.№4055/2013г.,1 г.о., както и с т.3 на ТР 4/2017г. на ОСГК на ВКС.

4. „Трябва ли ищецът по иск с правно основание чл. 59 ЗЗД да докаже намаляването на имуществото си, когато обедняването и обогатяването произтичат от различни факти? Следва ли съдът да допусне събирането на доказателства в тази насока?, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение №60273/15.12.2021г. по гр.д.№617/2021г., 3 г.о. на ВКС.

5. „Какъв е редът за защита на собственика на имот, който неправомерно е бил лишен от възможността да упражни правото си на собственост в пълен обем съобразно предвижданията на действащия градоустройствен план и функционалното предназначение на имота? По правилата на чл. 59 ЗЗД ли се определя размера на обезщетението за частта от имота, която не е пряко засегната от незаконно изградения в същия имот строеж?“, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение №55/03.04.2014г. по гр.д.

№5712/2013г.,3 г.о. на ВКС, решение № 252/23.01.2015г. по гр.д.

№2858/2014г. на ВКС, решение №24/01.06.2016г. по гр.д.№2968/2015г., 4 г.о. на ВКС, решение №1025/23.12.2009г. по гр.д.№3841/2008г.,1 г.о. и в отклонение от т.3 на ТР 4/2017г. на ОСГК на ВКС.

3

6. „Длъжен ли е въззивният съд да допусне по реда на чл. 266, ал.3 ГПК доказателства, които не са били допуснати от първа инстанция поради процесуални нарушения? Може ли въззивният съд да приеме, че въззивникът не е доказал твърдяния от страната факт за по-голям обем на засегнатото право, когато е отказал събиране на относими доказателства по реда на чл.

266, ал. 3 ГПК, установяващи същия факт? Това действие на въззивния съд противоречи ли на принципа на служебното начало?“, за които въпроси поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №7/27.01.2015г. по гр.д.№2427/2014г. на 3 г.о., решение №7/29.01.2021г. по т.д.№94/2020г. на 2 т.о., решение №167/26.10.2017г. по гр.д.№209/2017г. на 1 г.о. на ВКС, решение №35/14.03.2017г. по гр.д.№60126/2016г., 3 г.о. на ВКС.

7. „Длъжен ли е в мотивите на решението си въззивният съд да изложи фактическите си и правни изводи след разглеждане и обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства?“;

8. „Следва ли преценката за обема на засягане на правото на собственост на ищеца от неоснователно извършените от ответника действия в процесните имоти да бъде ограничена само и единствено до изслушаната по делото КСТОЕ? Задължен ли е съдът да направи преценка с оглед на всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти?“

9. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора?“, като за последните три въпроса касаторът поддържа, че въззивният съд е действал в противоречие с ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и описаната практика, обективирана в решение №470/16.01.2012г. по гр.д.№1318/2010г., 4 г.о., решение №217/09.06.2011г. по гр. д.№761/2010г., 4 г.о. и др. посочени.

Ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в отговор от 28.08.2023г. чрез процесуалния си пълномощник – юриск. Зотев. Претендира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и присъждане на разноски за юрисконсултско 4 възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.

1, т. 1 и т.3 от ГПК.

За да постанови обжалваното въззивно решение, Софийски градски съд е приел, че не се спори между страните и се установява от писмените доказателства по делото: учредителен акт на ищцовото дружество, справка от ТР, справки от СВп – Гоце Делчев и нотариалните актове, че през процесния период от 24.02.2015г. до 24.02.2020г. ищецът е титуляр на право на собственост върху следните имоти: 1/ УПИ IV, кв. 67, по плана на с.

Вълкосел, общ. Сатовча, с площ от 1 220 кв.м.; 2/ УПИ V, кв. 67, по плана на с. Вълкосел, общ. Сатовча, с площ от 1 150 кв.м. съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 37, том 2, рег. № 3158, дело № 215/2019г. на Ваня Бумбарова – Нотариус с район на действие РС – Гоце Делчев, и съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 26, том II, рег. № 2616, дело № 211/2019г. на Елена Ласина – нотариус с район на действие РС – Гоце Делчев, върху недвижим имот: УПИ VI, кв. 67, по плана на с. Вълкосел, общ.

Сатовча, с площ от 1 540 кв.м., като от 28.06.2019г. до края на заявения с исковата молба период – 24.02.2020г. е притежавал ½ ид.ч. от имота.

Въззивният съд е приел, че от проектната и строителна документация, като виза за проектиране от 07.01.2007г. на проект за МТП-20 kV в УПИ XIX, кв. 38 по плана на с. Вълкосел, общ. Сатовча, разрешение за строеж № 36/22.10.2008г. и акт за поправка на явна фактическа грешка в него в частта за наименованието на строежа, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 18.12.2008г. обр. 2, заповедна книга № 10-01- 08/2008г. за строеж: Кабелна линия 20 kV и МТП-420/0.4 20 kV-250 20 kVА, акт обр. 12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване от 16.02.2009г., констативен акт обр. 15 за установяване годността и приемане на строежа от 19.06.2009г., протокол обр.

16 за установяване на годността и за ползване на строежа от 21.12.2009г., 5 разрешение да ползване № ДК-07-135/28.12.2009г., издадено от ДНСК – Благоевград и др., както и от неоспореното заключение на изслушаната по делото техническа експертиза е установено, че по възлагане на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, през 2009г. била изградена Кабелна линия 20 kV и МТП[1]4-20/0.4 20 kV-250 20 kVА. Същата е актив, включен в баланса на ответното дружество, а именно КСН 20 kV, пл. Хр. Ботев до МТП 4 Вълкосел с номер САП 22337966 и като заприходен актив се ползва от ответника за пренос на електрическа енергия между двата трафопоста новоизградения МТП-4 и съществуващия трафопост ТП-2 Вълкосел.

Въззивният съд е приел, че съгласно заключението на вещото лице, в несъответствие с одобрения и влязъл в сила проект за прокарване, процесните кабели преминават през недвижими имоти УПИ IV, УПИ V и УПИ VI, кв. 67.

Посочил е, че са неоснователни доводите на въззивника за опровергаване на извода, че през процесните имоти - УПИ IV, УПИ V и УПИ VI, кв. 67, фактически, без одобрен ПУП и строителни книжа, е изградено енергийно съоръжение, собственост на ответното дружество и ползвано от него.

СГС е отчел, че с решение № 309/06.01.2020г., по гр.д. № 850/2019г., I V г.о. на ВКС, постановено по спор между страните за предходен период, е прието, че енергийно предприятие дължи изплащане на еднократно обезщетение по чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗЕ на собственика на недвижим имот, засегнат от изграждането на енергиен обект, само когато е налице и другата, установена с чл. 64, ал. 4, т. 1 ЗЕ, предпоставка за възникването на съответния сервитут, а именно – когато е налице влязъл в сила ПУП, с който е определено местоположението на сервитута в имота. Въззивният съд е приел, че когато енергиен обект е изграден в чужд недвижим имот, за който няма такова предвиждане в ПУП, какъвто е и случая, по аргумент за противното от чл. 64, ал. 4 ЗЕ, в полза на енергийното предприятие не възниква сервитутно право върху този имот и енергийното предприятие държи енергийния обект в чуждия имот, респ. – ползва последния или съответната засегната част от него, без да има правно основание за това, като по този начин лишава собственика от възможността безпрепятствено да ползва по предназначение имота си, респ. съответната засегната част от него. Приел е, че отношенията се уреждат от общата хипотеза на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД и енергийното предприятие дължи на собственика на имота обезщетение, 6 което се съизмерява със средната пазарна наемна цена за имота, или за засегнатата част от него, за съответния период от време, през който енергийният обект продължава да се намира в имота, без да е налице предвиждане за това в ПУП, т.е. без да е налице учреден сервитут.