Решение № 350 от 21.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Пловдив, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20235300900130 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 250 ГПК.

Постъпила е молба от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, чрез юрисконсулт Х., с която моли съда да допълни постановеното по делото решение с посочване на банкова сметка на ищеца, по която да бъде заплатено присъденото обезщетение, съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК.

Твърди, че в решението не е посочен начин на плащане, съответно на банкова сметка на ищеца, по която да бъде заплатено присъденото обезщетение, каквато е било поискано да бъде посочена от ищеца, но същият не е изпълнил разпореждането на съда, като е посочил банкова сметка на адвокат. Сочи, че съдът не се е произнесъл по същество по подадената от него молба от 15.01.2024 г. (л. 140 – 146), в която е направено изрично такова възражение срещу посочване на банкова сметка на друго лице, не на пострадалия малолетен, както и е приложена практика на ВКС – Решение № 50095/25.10.2023 г. по т. дело № 1286/2022 г. по описа на ВКС, според която законът задължава застрахователя да заплати обезщетение по сметка на името на ненавършилото пълнолетие дете, когато то е пострадало при ПТП. Заявява, че по време на цялото производство ответникът се е противопоставял на представяне на адвокатска банкова сметка за изплащане на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в полза на пострадалото малолетно 1 лице, доколкото противоречи на разпоредбата на чл. 17 от Наредба № 49 за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен транспорт.

Препис от молбата е изпратен на ответника, на осн. 250 ГПК, като в дадения едноседмичен срок е постъпила молба, с която ищецът К. Д. Г., чрез своя баща и законен представител Д. Л. Г., представляван от адв. К., САК, моли, в случай, че молбата за допълване на решението бъде приета за основателна, да се има предвид, че по делото е посочена банкова сметка, по която ответникът може да изпълни задължението си, като твърди, че до момента ответникът не е изразил готовност да изпълни задължението си, като заплати присъдените суми, както и, че не са налице съмнения в това, че правата на пострадалия непълнолетен са гарантирани в пълна степен.

Съдът, след преценка на доказателства по делото, намира следното:

В исковата молба не е била посочена банкова сметка, или друг начин на плащане, за това са били дадени указания за посочване на такива. С молба от 19.06.2023 г. пълномощникът на ищеца е представил заверено копие на пълномощно с посочена банкова сметка, с препис за ответника (л. 64,65). С определението за насрочване на делото за първо заседание отново е дадено указание на ищеца да посочи банкова сметка или друг начин на плащане, на което ищецът отговаря с молба от 04.10.2023 г., че е посочил такава, а ответникът възразява указанията на съда да са изпълнени надлежно, като се позовава на представена практика на ВКС, според която разпоредбата на чл.

17 от Наредба № 49 за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен транспорт изисква обезщетението да бъде изплатено на малолетното дете по банкова сметка на негово име, със средствата от която до навършване на пълнолетие може да се разпорежда с разрешение на съда, който преценя интереса от исканото разпореждане.

В решението на съда не е посочена банкова сметка, съгласно актуалната разпоредба на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК.

За да бъде допълнено постановеното по делото решение е необходимо със същото съдът да не се е произнесъл по цялото искане на страната, с което е бил сезиран.

2

В настоящия случай с постановеното решение съдът се е произнесъл по цялото искане на ищеца, при съобразяване на предметните предели на предявения иск, очертан в исковата молба. Непосочването на банкова сметка, на която да се изплати претендираното парично притезание, не обуславя редовността на исковата молба (арг. чл. 129, ал. 2 ГПК, която препраща само към чл. 127, ал. 1 ГПК, но не и към чл. 127, ал. 4 ГПК), поради което е и извън предмета, по отношение на който съдът ще формира воля със сила на пресъдено нещо. Ответникът не е релевирал възражения, по които следва съдът да се произнесе по същество.

Доколкото посочване на банкова сметка и друг начин на плащане не е условие за редовност на исковата молба, а неизпълнение на указанията за посочването и не може да бъде санкционирано с връщане на исковата молба, а посочването на банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми не е условие за валидност и допустимост на съдебния акт, съдът е приемал, че по искане на страните съдебното решение може да бъде допълнено в тази му част, а посоченият от ищеца начин на плащане променен, вкл. и в хода на принудителното изпълнение на решението. (Определение № 751 от 01.10.2018 по гр. д. № 2325/2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др.) Разпоредбата на чл. 236, ал.

1, т. 7 ГПК предвижда като реквизит на съдебното решение посочване банкова сметка, като тя е свързана с изменението на чл. 127, ал. 4 ГПК, като нормата има предназначение да се улесни ответникът в изпълнение на задължението, за което е осъден, съответно да изпълни своевременно и без необходимостта от нови разноски в евентуално изпълнително производство. В случая самият ответник се противопоставя на искането да заплати по посочената банкова сметка, доколкото ищецът не е представил такава на името на увреденото лице, съгласно цитираната по-горе нормативна уредба и практика на ВКС.

Поради това и съдът няма как да посочи такава в решението си, а при нежелание да изпълни по посочената от пълномощника на ищеца банкова сметка, с оглед изложените от него съображения (който спор между страните е извън предмета на делото, по който съдът дължи произнасяне с решението си) и при забава на кредитора, законът сочи начин да се освободи от собствената си забава (чл. 97 ЗЗД).

Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице непълнота на решението, изразяваща се в непроизнасяне по всички въведени в процеса искания, която да бъде отстранена по реда на чл. 250 от ГПК.

3

С оглед на горното, искането за допълване на постановеното по делото решение следва да бъде оставено без уважение.

Ето защо и на осн. чл. 250 ГПК, съдът:

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 23894/11.07.2024 г. на „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, чрез юрисконсулт Х., за допълване на Решение № 233/20.05.2024 г. постановено по търговско дело № 130/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с посочване на банкова сметка на ищеца К. Д. Г., по която да се приведат присъдените суми.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 4