Определение № 451 от 19.08.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 451 гр. Разград, 16.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20243300500303 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощник против Разпореждане №2006/11.07.2024г. по ч. гр. д. № 1128/2024г. по описа на Районен съдРазград, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист за вземане в негова полза срещу М. Ю. Х., претендирани като неплатени негови задължения по Договор за кредит „Бяла карта“ тъй като заявителят не е изпълнил указанията на съда да посочи началният момент на просрочие,има ли извършени плащания от страна на длъжника-по дати и по размер,както и за погасяването на кои задължения са осчетоводени, за да може съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи и такива противоречащи на императвни разпоредби на ЗПК.

Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено и да бъде уважено заявлението му в цялост.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното: Жалбата е процесуално допустима. Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК срещу М. Ю. Х. за парично вземане в размер на 400лв. главница във връзка с договор за кредит „Бяла карта“; сумата 24,48лв.– възнаградителна лихва за периода 24.02.2023г. до 29.11.2023 г. по същия договор за потребителски кредит; сумата 52.55лв. обезщетение за забава за периода 30.11.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда. Претендират се и разноските.

В т.12 на заявлението е посочено, че вземането на заявителя произтича от сключен с Аксес 1

Файнанс АД договор за цесия, като му е прехвърлено вземането по Договор за кредит „Бяла карта“ от 24.02.2023г., според който на длъжника е предоставена кредитна карта с разрешен кредите лимит от 400лв.. На длъжника е предоставена пластика на кредитната карта. Тъй като длъжникът не е извършвал плащания по договора му е начислена договорна лихва и обезщетение за забава. потребителски кредит. С разпореждане № 1921/01.07.2024г. съдът е оставил без движение заявлението на заявителя и му е указал в 3-дневен срок от съобщаването да отстрани нередовностите, като посочи обстоятелствата, на които основава искането си: като началният момент на просрочие,има ли извършени плащания от страна на длъжника-по дати и по размер,както и за погасяването на кои задължения са осчетоводени.

С молба вх.№6152/04.07.2024г. заявителят е посочил,че длъжникът е изпаднал в просрочие на 30.11.2023г., като е отказал да посочи другите изискуеми от съда факти, поради което с разпореждане №2006/11.07.2024г. по ч.гр.д.№1128/24г. районният съд е оставил без уважение заявлението.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е процесуално допустима,като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата се явява неоснователна. Претенцията в заповедното производство следва да бъде индивидуализирана така, както се индивидуализира в исковото производство, като по този начин се осигури възможност на длъжника адекватно да организира защитата си срещу евентуално издадена заповед за изпълнение. Вземането следва да бъде конкретизирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение чрез излагане на всички факти, от които е възникнало, като това не може да бъде направено чрез препращане към други документи. В този смисъл е и т.2"б" от ТР № 4/16.08.2014 г. по т.д.№ 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, че според изричната разпоредба на чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК, т. е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи. В подаденото заявление по чл. 410 ГПК в т. 9, б.“а“ и „г“ е посочено , че се претендира вземане за главница в размер на 400лева във връзка с договор за кредитна карта, в т.12 са изложени обстоятелства за наличието на договор за цесия; че кредитополучателят е получил пластиката на картата и не е извършил плащане по дължимия към дружеството паричен заем; посочил е размерите и периодите на начислените възнаградителна и обезщетителна лихви, като не е изложил никакви други факти за договора. Изложените в т.9 и т.12 от заявлението твърдения не съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните вземания и не дават основание да се приеме, че същите са индивидуализирани. С допълнителната молба заявителят е посочил,че длъжникът е изпаднал в забава на 30.11.2023г.,поради което дължи обезщетение за това. Договорът е от м.февруари 2023г. Претендира се обаче пълната 2 предоставена главница, като същевременно е начислена възнаградителна лихва,която съгласно договора е дължима само върху усвоената главница. Следователно заявителят съзнателно не посочва факти относно наличните плащания от страна на длъжника по договора, както и за погасяването на какви суми са послужили те. Следователно от външна страна не е налице формална редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед по чл.410 ГПК за заявените вземания. Разградският окръжен съд споделя изводите на заповедния съд и препраща към тях. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и не са отстранени допуснатите нередовности, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. С оглед изискванията на закона, такава служебна проверка е необходима за установяване спазени ли са императивните законови изисквания, поради което въззивният съд счита, че от значение за тази преценка е да бъде посочено какви плащания са извършени по кредита и за погасяването на какви вземания са били отнесени тези суми. Единствено с посочване на тези обстоятелства, съда би могъл да направи преценка за липса на обоснована вероятност за неравноправна клауза,вкл. за начина на формиране на ГПР. Това не е сторено от заявителя в дадения му от заповедния съд. При наличие на обоснована вероятност искането за издаване на заповед за изпълнение да се основава на неравноправна клауза, съдът приема, че от значение за тази преценка е да бъде посочено какви плащания са извършени по кредита и за погасяването на какви вземания са били отнесени тези суми. По изложените съображения, обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

За пълнота следва да бъде посочено, че заявителят не е приложил и сключения договор за цесия с оглед извършване на проверка, относно твърдяната от него процесуална легитимация.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2006/11.07.2024г. по ч. гр. д. №1128/2024г. по описа на Районен съд-Разград.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4