Решение № 106 от 25.07.2024, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Каварна, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.а М. Узунова Панчева при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от В.а М. Узунова Панчева Гражданско дело № 20233240100071 по описа за 2023 година

Гражданско дело № 71/2023г. е образувано по искова молба, вх.№ 572/17.02.2023г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, с адрес гр.София, ул.“Ястребец“, №23Б, представлявано от Изпълнителния директор А.А. и Председателя на УС И.Е., чрез проц.представител Й. Г., срещу В. С. К. с ЕГН ********** с адрес гр.София, п.к.1505, общ.Оборище, ул.“****“, №16, ет.4, апартамент – мезонет.

В исковата си молба ищецът излага, че на 01.09.2022г., дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу В. С. К., за заплащане на следните суми: 243,96 лева, представляваща главница за периода от 05.2018г. до 04.2020г., сумата от 59,64 лева, представляваща лихва за периода 15.09.2019г. – 12.08.2022г., а за дялово разпределение сумата от 12,40 лева главница за периода 07.2019г. до 04.2020г.

, сумата от ,07 лева лихва за периода от 31.08.22019г. до 12.08.2022г., ведно със законна лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на сумата.

Посочва, че с Определение по ч.гр.д.№47874/2022г. на СРС, делото е изпратено по подсъдност в РС Каварна, където е образувано ч.гр.д.

№433/2022г. Искането е уважено, но поради депозирано възражение от длъжника, на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземанията 1 си. Предявена е настоящата искова молба.

Ищецът твърди, че ответникът е бил клиент на топлинна енергия (ТЕ) по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В този смисъл за него важали разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от „Топлофикация София“ и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ – „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение“, в чл. 31, ал. 1 е определен избрания от тях търговец. Цената на извършената услуга делово разпределение се формира съгласно чл. 36 на Общите условия.

Твърди, че редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определят от Продавача, съгласувано с Търговците, 2 извършващи услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на Клиентите.

В предвид на горното, моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че същия дължи на Топлофикация Софи“ ЕАД сумата от 243,96 лева главница за периода от 05.2018г. до 04.2020г., сумата 59,64 лева - лихва за периода от 07.2019г. до 04.2020г., сумата от 12,40 лева главница за дялово разпределение за периода 07.2019г. до 04.2020г., сумата 3,07 лева - лихва за периода 31.08.2019г. до 12.08.2022г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.

В о.с.з., ищецът, редовно призован, не изпраща представител.

Депозирано е писмено становище, с което се поддържа исковата молба.

Ответникът е депозирал писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК.

Счита, че исковата молба е недопустима, поради съдържащи се в нея противоречия между недоказуеми твърдения на ищеца и искания към съда.

На следващо място, счита иска за неоснователен, поради грешни твърдения на монополист в снабдяването с топлинна енергия на сградни инсталации в гр. София, захранвани с топла вода от ТЕЦ. Оспорва иска.

Твърди, че с тълкуване на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката „Топлофикация София“ ЕАД считала и бившите си клиенти за закрепостени, тъй като щранговете им били присъединени към абонатна станция на сградата. С това погрешно тълкуване не се отчитала възможността за захранване на отоплителни тела на ответника и от газов или електрически уред, какъвто е случая на ответника. Поради тази причина към отоплителните тела не били монтирани топломери и ответникът не ползвал енергия от ищеца, поради което и твърди, че искът е неоснователен.

На следващо място посочва, че неправилно е изчислено от „Т.С.“ ЕООД дялово участие. Ответникът е собственик в сградата, но не е сключвал договор за извършване на услугата за дялово разпределение и не е давал съгласие за сключване на договор между собствениците в жилищната сграда и „Т.С.“ ЕООД. Предоставеното от ищеца приложение 1 към протокол от 27.08.2002 г. за споразумителни протоколи между „Топлофикация София“ ЕАД и потребителя от ул. „****“ № 16 е неверен и не е подписан от ответника.

3

Отопляемите кубатури на апартаментите на собственици в сградата, без жилището на ответника били занижени значително спрямо проектните им стойности. Характерно за имота на ответника бил факта, че пода, тавана и стените, от които двете са външни, на север и запад и едната граничи с неотопляемо стълбище. Не се отчитало, че част от отоплението на сградата се дължало и на други енергийни източници, в това число тока и газа потребявани за отопляване на ответника. Горното счита, като основание за преразпределение на дяловото участие от „Т.С.“ ЕООД.

В о.с.з., ответника редовно призован, явява се в първо о.с.з., но по същество не се явява. Оспорва исковете.

Третото лице – помагач „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало писмен отговор. В о.с.з. не изпраща представител.

Каварненският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. ЗЗД, вр.чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата, на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от "Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на 4 топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване.

Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като ползва имота на възможните законови основания.

От приетите по делото писмени доказателства (стр.116-143) се установява, че В. С. К. заедно със съпругата си Ж.К.З. – К.а са придобили правото на собственост върху апартамент № 8, находящ се на 3 и 4 етаж, вх.

А, мазе №6, таван №6 и Гараж №7 с площ от 18,73 кв.м. Горното обосновава извода, че ответникът е собственик на процесния имот – гараж в процесния период, респ. потребител на топлинна енергия.

От приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните и приета от съда 5 като компетентно извършена се установява, че процесният имот е част от блок с монолитна конструкция на 5 етажа. На приземния етаж е разположен гараж, собственост на ответника.

Общите части на всеки етаж на сградата включват асансьорна шахта, стълбище, стълбищни площадки и сметопровод. Общи части са и коридорите и площадките в сутерена, където са разположени избените помещения и абонатната станция. В общите части на сградата няма монтирани отоплителни тела. Общият отопляем обем на жилищната сграда етажна собственост е 2801 куб. м., а отопляемият обем на процесния имот е определен на 42 куб. м.

Сградата се ползва за жилищни нужди и доставяната топлоенергия е за битови нужди. Отоплителната инсталация на сградата е водна конвективна, двутръбна. Топлоснабдителното предприятие доставя топлинна енергия за отопление и БГВ на сградата в така наречената абонатна станция. Доставената топлинна енергия се измерва с общ за сградата топломер и се подава към отопляваните жилища чрез разпределителна мрежа, разположена над отоплителните тела, от която излизат вертикалните щрангове, които преминават през жилищата, разположени едно над друго. През едно жилище преминават няколко двойки щрангове, като всяка двойка включва тръба за подаване на горещата вода и тръба за връщане на охладената в отоплителните тела вода. Водата за БГВ идва от водопроводната мрежа, подгрява се в отделен топлообменник в абонатната станция и се доставя по други тръби към жилищата. Общото (за сградата) количество ТЕ за загряване на вода за БГВ се измерва в абонатната станция с отделен топломер. Във всяко жилище има по един или повече водомера за гореща вода. Освен чрез отоплителните тела (радиаторите) в обема на сградата се отдава топлина и от щранговете, тръбите на разпределителната мрежа, разширителния съд, връзката между последния и абонатната станция и др. тела. Тази част от общо потребената енергия се нарича "топлоенергия, отдадена от сградната инсталация (СИ)". В сгради етажна собственост- с такава схема на вътрешна отоплителна инсталация (ВОИ) - едно жилище не може да се изолира от останалите. Затова се прилагат схема и методика за дялово разпределение на подадената към абонатната станция топлинна енергия, описана в Наредбите по топлоснабдяване.