Решение № 65 от 22.12.2023, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Исперих, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ при участието на секретаря Детелина В. Янкова като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20233310200204 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Община Исперих, представлявана от кмета Б.

Ш., с административен адрес гр. Исперих, общ. Исперих, обл. Разград, ул.

„Дунав“ № 2, срещу Наказателно постановление № 48/04.09.2023г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе, с което на Община Исперих е наложена на основание чл. 200, ал. 1, т. 43 във вр. чл. 126, ал. 1 от Закона за водите, административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева, тъй като общината, която осъществява експлоатацията на канализационната мрежа на гр. Исперих и селищната пречиствателна станция за отпадъчни води, не поддържа градската пречиствателна станция за отпадъчни води (ГПСОВ) в техническа и екслпоатационна изправност и не осигурява непрекъсната и нормална експлоатация, с цел пречистване и заустване на отпадъчните води във воден обект.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от юрк. Х.ва, която с оглед отказа на административно-наказващия орган за сключване на споразумение по реда на чл. 58г от ЗАНН, счита, че са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, поради което моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Директорът на РИОСВ – Русе се представлява от старши юрисконсулт С.И., която намира наказателното постановление за правилно и законосъобразно. Счита, че няма допуснати съществени процесуални 1 нарушения, тъй като съгласно ЗАНН нарушителят има възможност да отправи искане за сключване на споразумение, но административнонаказващия орган няма задължение да приеме сключване на споразумение.

Заявява, че предвид зачестилите нарушения във връзка с опазване на околната среда, чистотата на водата, здравето на хората, административно-наказващия орган е преценил, че следва да се наложи максималната предвидена в закона санкция в размер на 2000 лв. Моли съда да се произнесе с решение, с което да потвърди наказателното постановление изцяло. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

За РП-Разград редовно уведомени, не се явява представител и не вземат становище по жалбата и атакуваното наказателно постановление.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

На 02.08.2023г. при извършена проверка от експерти от РИОСВ – Русе, на градската пречиствателна станция за отпадъчни води в гр. Исперих, находяща се в местността „Мезар къшла“ в землището на гр. Исперих, във връзка със заповед № 1188/22.12.2022г. на Министъра на околната среда и водите за контрол на емитерите, формиращи отпадъчни води и заустващи във водни обекти и Плана за контролна дейност на РИОСВ – Русе за 2023г., е установено, че Община Исперих, която осъществява експлоатацията на канализационната мрежа на гр. Исперих и селищната пречиствателна станция за отпадъчни води, не поддържа ГПСОВ в техническа и експлоатационна изправност и не осигурява непрекъснатата й нормална експлоатация, с цел пречистване и заустване на отпадъчните води във воден обект.

Технологичната схема на пречиствателната станция включва – груба и финна решетка, пясъко-мазнинозадържател, селектор, биостъпало, въздуходувна станция и вторичен утаител. При проверката било констатирано, че отпадъчната вода след механично пречистване се прехвърля в задържателни резервоари и след вторичния утаител се зауства във воден обект „сухо дере“, съгласно Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 13740085/15.05.2015г., издадено на общината. Биологичното пречистване не се е извършвало в резултат на аварирала/спукана тръба преди селектора, за което РИОСВ – Русе е била уведомена с писмо с вх. № АО – 2940/29.05.2023г. На място е било отбелязано, че неизправността не е била отстранена, в следствие на което отпадъчните води се зауствали във водния обект без необходимото пречистване.

ГПСОВ – Исперих е собственост на Община Исперих и е въведена в редовна експлоатация през 2016г., като до момента на съставяне на АУАН не е била предадена за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК оператор, съгласно чл. 198о от Закона за водите.

Нарушението е установено на 02.08.2023г. на площадка на ГПСОВ – 2

Исперих и отразено в Протокол за проверка № СЖ – 56/02.08.2023г.

Собственик на ГПСОВ – Исперих е Община Исперих, която не поддържа станцията в техническа и експлоатационна изправност, не осигурява непрекъснато нормалната й експлоатация, с което нарушава разпоредбите на чл. 126, ал. 1 от Закона за водите.

Съставеният АУАН № 0002288/11.08.2023г. е връчен на Б. Ф. Ш. – кмет на Община Исперих, на 11.08.2023г., видно от уведомление на л. 24 от делото, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили възражения.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление № 48/04.09.2023г. на Директора на РИОСВ – Русе, с което на Община Исперих е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две хиляди) лева. При определяне на вида и размера на административното наказание е взета предвид тежестта на нарушението с оглед засегнатите обществени отношения, свързани с опазване на околната среда, живота и здравето на хората. Като отегчаващи обстоятелство е прието, че биологичното пречистване не се е извършвало в резултат на неизправността , за което РИОСВ – Русе е била уведомена с писмо с вх. № АО - 2940/29.05.2023г., в следствие на което отпадъчните води са се зауствали във водния обект без необходимото пречистване и към момента на проверката на 02.08.2023г. Наказателното постановление е връчено на 07.09.2023г., видно от приложеното по делото известие за доставяне на пратка, и е обжалвано в предвидения 14 дневен срок пред РС – Исперих при спазване на правилата на чл. 59 от ЗАНН. В жалбата и в съдебно заседание се излагат доводи за незаконосъобразност на НП и се иска неговата отмяна. По реда на чл. 58г от ЗАНН, преди издаване на НП, от страна на нарушителя е поискано приключване на административно-наказателното производство със споразумение, видно от приложеното искане (л. 22 от делото). Искането не е уважено от административно-наказващия орган. В жалбата се твърди, че нарушението не е установено, тъй като в НП не са посочени доказателства ,които потвърждават извършването на нарушението, поради което жалбоподателят счита, че обжалваното НП е незаконосъобразно. Излагат се възражения по отношение на компетентността на лицето издало процесния АУАН.

Разпитаният по делото актосъставител – г-жа С. Ж., потвърждава констатациите си по АУАН, като уточнява, че при проверката е направена констатация, че пречистването се осъществява само механично без биологично пречистване, след което водата постъпва във водния обект, който представлява сухо дере. Свидетелства, че при проверката са взети проби от отпадъчните води, които след извършен анализ са показали превишаване на 4 показателя от определените в разрешението за експлоатация, за което на общината е наложена текуща месечна санкция с друго НП издадено от Директора на РИОСВ – Русе. Свидетелства, че след получаване на уведомителното писмо от Община Исперих, е даден срок за отстраняване на неизправността в станцията до 02.08.2023г.

3

Разпитаните по делото свидетели Г. К. и Х. М. са свидетели при съставянето на АУАН и не са участвали в проверката. По делото са представени и приети заповед РД-8/10.01.2011г., на министъра на околната среда и водите, с която упълномощава директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите да издават наказателни постановления за извършени административни нарушения по Закона за водите, както и заповед № РД-709/09.07.2021г., от която се установява, че актосъставителя С.

Ж. е оправомощена да издава съставя АУАН по Закона за водите.

Представени са протоколи от изпитване № 11-0514, 11-0515, 11-0516, от които се установява, замърсяването на водите, които се заустват в сухото дере.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява неоснователна и недоказана.

С оглед дадените от закона правомощия, съдът извърши цялостна проверка на обжалваното НП и АУАН, и констатира, че същите са издадени от компетентни органи – директора на РИОСВ-Русе и главен експерт в дирекция „Контрол на околната среда“ в РИОСВ-Русе.

Актът е съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Описанието на вмененото административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички възможни и необходими белези, които го индивидуализират.

Съгласно приложената норма на чл. 126, ал. 1 от Закон за водите, лицата, които осъществяват експлоатацията на канализационните мрежи и пречиствателните съоръжения, са длъжни да ги поддържат в техническа и експлоатационна изправност и да осигуряват непрекъснато нормалната им експлоатация. В процесния случай е безспорно доказано, че експлоатацията на ГПСОВ се извършва от Община – Исперих, представлявана от кмета Б. Ш..

В това качество общината е била длъжна да поддържа техническата и експлоатационна изправност на съоръжението и да осигури нормалната му експлоатация, но е допуснала нарушение на това задължение, като в резултат на техническа и експлоатационна неизправност на пречиствателното съоръжение. Нарушението е установено правилно и законосъобразно е санкционирано със санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 43 от Закон за водите, която предвижда налагане на санкция за всички останали случаи на нарушаване на забрани или неизпълнение на задължения по закона. Размерът на предвиденото в закона наказание е от 500 до 2000 лв. Наложеното административно наказание е в максималния определен от закона, а именно 2000 лв. При определянето му административно наказващия орган е приел, че са засегнати съществени обществени отношения, свързани с опазване на околната среда и управлението на водите. Прието е като отегчаващо обстоятелство, фактът, че в продължение на около 3 месеца поради не 4 отстраняване на повредата отпадъчните води се заустват във водния обект без необходимото пречистване. Съдът споделя тези констатации на административно наказващия орган, но в НП не се твърди поредност на нарушението или определени неблагоприятни последствия от деянието, разкриващи по – висока степен на обществена опасност на деянието от типичната. Ето защо съдът счете, че така определеното наказание следва да бъде коригирано към определения от закона минимум от 500 лв., като намери същото в този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.

По отношение на възражението на жалбоподателя, че не са на лице хипотезите на чл. 58г,ал. 2 от ЗАНН и административно наказващия орган незаконосъобразно не е сключил споразумение по реда на чл. 58г, ал. 1 от ЗАНН, и това представлява съществено нарушение на административнопроцесуалните правила, което води до незаконосъобразност на НП, съдът намира, че издаването на НП без да е приложена разпоредбата на чл. 58г, ал. 1 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение. Причината за това е, че закона дава възможност на административно наказващия орган да сключи споразумение, но не го задължава. Съгласно разпоредбата на чл. 58г, ал. 15 от ЗАНН изрично указва, че издаването на НП без да направено предложение за сключване на споразумение, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Институтът на споразумението е предвиден, за да облекчи работата на администрацията, да ограничи репресията, да се покаже уважение към личността на нарушителя, макар и извършител на нарушение, без да се накърнява изпълнението и постигането на целите на наказанието.