Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 725 от 09.06.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 4692/2023
Вид
Решение № 725
Подписан
09.06.2024
В сила
28.06.2024
Състав
Ангел Ташев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143, ал.2, т.5 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143-148 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т.12 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.16 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. П., 09.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20235220104692 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „И. Ф.” ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр.С. - 1408, р-н Т., ж.к. И. В., ***, ап.1, представлявано от Б. И. Н. – управител, чрез юрисконсулт А. С. Г., със съдебен адрес: гр. С. - 1408, р-н Т., ж.к. И. В., ул.

„Б.” № 17, ап. 1, против И. Л. П., ЕГН **********, с адрес: с. Д., общ. П., ***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 125 лева главница с падежна дата 01.12.2023 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 17.11.2023 г. до пълното погасяване на дължимата сума, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4131/2023 г. по описа на РС П..

В исковата молба се твърди, че е на 11.03.2022 г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 377341, като ищцовото дружество е имало качеството на кредитодател, а ответникът кредитополучател. Договора бил сключен при условията на ЗПФУР.

Сочи, че сключването на договора се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.mmizaem.bg.. Подробно посочва каква е процедурата по сключването на договора от разстояние. Сочи, че при кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: *** и следният имейл: iliancheto [email protected]. Активиращият код е 0177.

Твърди, че в хода на кандидатстване кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което било видно, че предоставените лични данни съвпадат. Доколкото 1 нямало сигнал, че документът за самоличност е откраднат то било явно, че именно ответника е предоставил снимките.

По този начин кредитополучателят сключвал договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпращал съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.

Посочва, че на ответника е отпуснат кредит с главница в размер на 3000 лева /три хиляди лева/. Съгласно чл.2, ал.2 от Договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая тя е преведена по банкова сметка с титуляр ответникът П., а именно: в „Банка ДСК“ ЕАД с IBAN BG63STSA****, BIC STSABGSF. Сочи, че в чл.4, ал.3, т.2 от Договора за кредит било уговорено, че кредитът ще бъде погасен на 24 месечни вноски, всяка в размер на 125 лева, за периода 10.04.2022 г. 29.02.2024 г.. Уточнява, че се претендира главница в размер на 125.00 лева, представляващи главница с падежна дата 01.12.2023г.

Сочи, че постъпили плащания по кредита, с изключение на претендирана сума.

Твърди, че подал на основание чл.410 ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. PC П. образувал ч.гр.д. 4131/2023 г. и по същото дело била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника, който депозирал възражение по чл.414 ГПК.

Поради тази причина депозирал и настоящата искова молба.

Претендира разноски. Сочи доказателства.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът И. Л. П., чрез пълномощника си – адвокат С. М. от АК П., депозира отговор на исковата молба, в който счита иска за допустим и основателен. Посочва, че останалите суми по договора за били изплатени, като е останала само процесната главница в размер на 125 лева.

В срока по чл.131 ГПК депозира насрещен иск, с който моли съда да обяви за нищожна клаузата на чл.3, ал.2 от процесния кредит, предвиждаща заплаща на неустойка в размер на 1306,14 лева при непредоставяне на уговореното в чл.3, ал.1 договора обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, поради заобикаляне на закона чл. 26. ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК, противоречие с добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и неравноправност - чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, във връзка с чл.146, ал.1 ЗЗП.

Счита, че поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение - три дни от сключване па договора, е нелогично и икономически необосновано. Смята, че действителната цел на неустойката е да породи допълнително парично задължение.

Смята, че определената неустойка представлявала скрита лихва и е следвало да бъде калкулирана в ГЛП и ГПР, а не включването й заобикаля изискването за максимален размер на ГПР съгласно чл.19, ал.4 3ПК и я прави недействителна на основание чл.21 ЗПК.

Твърди, че процесната неустойка противоречи на добрите нрави съгласно чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като задължава 2 кредитополучателя при неизпълнение да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което при главница от 3000 лева, е в размер на 1306,41 лева, като по този начин е налице значителна нееквивалентност.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск депозира отговор на исковата молба.

Счита, че исковата молба е нередовна, недопустима и неоснователна.

Смята, че насрещната искова молба представлява злоупотреба с право.

По основателността на исковата претенция счита, че неустойката отговаря изцяло на законовите си функции. Не била задължително условие за сключване на договора. Същата е изпълнима. Неустойката неследвало да се включва в ГЛП, тъй като същият е фиксиран.

Неследвало да се включва и в ГПР-то. Излага подробни съображения.

Счита, че следвало да се присъди само по едно възнаграждение на процесуален представител.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването ищецът по главния иск не се явява и не изпраща представител. Постъпила е молба, с която моли съда да уважи исковата претенция в цялост и да прекрати производството по насрещния иск като недопустими, евентуално да отхвърли исковата претенция като неоснователна. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ответникът по главния иск се представлява от адвокат М. от АК П., който моли съда да уважи насрещната искова претенция. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложените материалите, ч.гр.д. № 4131/2023 г. по описа на РС П. е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК със заявител „И. Ф.“ ЕООД и длъжник И. Л. П., за издаване на заповед за изпълнение за сумата 2250 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 17.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 672,16 лева, представляваща договорна лихва за период от 08.08.2022 г. до 02.09.2023 г., както и държавна такса в размер на 58,44 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Съдът е уважил това заявление като е издал за всички претендирани суми заповед, а длъжникът П. е депозирала в срок възражение по чл.414 ГПК.

От събраните по делото писмени доказателства – договор за кредит № 377341 от 11.03.2022 г., общи условия към договорите за предоставяне на кредит от ищеца, електронна кореспонденция между страните, се установява, че между тях е възникнало облигационно правоотношение по силата, на което ищецът като заемодател и И. П. като заемател, се е 3 задължил да предостави на ответника сумата от 3000 лева в заем, а ответникът се е задължил да я върне на заемодателя в срок от 24 месеца на 24 погасителни вноски, всяка с различен размер, дължими на посочени в договора падежни дати, при фиксиран ГЛП в размер на 40,15 % и ГПР в размер на 48,44 %. Общият размер на всички плащания по договора е 4237,56 лева при представяне на обезпечение и 5543,70 лева при непредставяне на обезпечение. В чл.3 от договора е уговорено, че потребителят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на кредитора едно от следните обезпечения – банкова гаранция, две физически лица, които да отговорят на изрично посочени условия. в ал. 2 е посочено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение се дължи неустойка в размер на 1306,14 лева, която се заплаща с погасителната вноска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:

По отношение допустимостта на предявения главен иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение, която не е влязла в законна сила. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването вземанията, обективирани в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/.

По отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК, се предпоставя от установяване на съществуването на вземането. Затова в тежест на ищеца е да установи, съществуването на вземането, чрез ангажиране на съответните доказателства. Касае е се за специален установителен иск за установяване на вземането, когато в хипотезата на издадена заповед за изпълнение длъжникът възрази срещу нея, за да бъде установено със сила на присъдено нещо,че вземането относно, което е подадено заявление по реда на заповедното производство съществува. Искът следва да се счита за предявен от момента на подаване на заявлението.

Съдът счита, че от съвкупния анализ за събраните по делото доказателства по категоричен начин се доказва, че на 11.03.2022 г. е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 377341 от 11.03.2022 г., като ищцовото дружество е имало качеството на кредитодател, а ответникът кредитополучател. Последното не се и оспорва от страните.

За доказано съдът намира, че ответникът дължи сумата в размер на 125 лева, като затова съобрази направеното от негова страна признание.

По изложените съображения съдът счита, че исковата претенция следва да се уважи.

По предявената насрещна искова претенция.

4

Предявеният насрещен иск се явява допустим. Не е спорно, че ищецът по него може да се брани и с възражение за нищожност на целия договор или на отделни клаузи по него, но в този случай съдът следа да се произнесе само в мотивите на решението, но не и в диспозитива на решението. Когато твърдението за нищожност се релевира с предявяване на иск, какъвто е настоящия случай, съдът дължи произнасяне по иска и в диспозитива на решението, което дава по-голяма сигурност на страната.

Безспорно е между страните, че са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 377341 от 11.03.2022 г..

Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.

Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП. В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В чл.24 от ЗПК е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗЗП.