Решение № 393 от 24.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Бургас, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от И. Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №

20232120106347 по описа за 2023 година

Предявена е искова молба от П. А. К., ЕГН ********** и С. К. К., ЕГН ********** и двамата с адрес в ***, в която са предявени искове против „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, кв. Победа, ул.

„Генерал Владимир Вазов“ № 3, ЕИК 812115210, представлявано от изпълнителния директор Ц. В. М. за заплащане на следните суми: 1. 100 лева, предявен като частичен от 6720 лева, представляваща претърпяна от П. К. вреда вследствие техническа неизправност на движима вещ, собственост на ответника, в резултат на която на 20.07.2023 г. възникнал пожар в стопанисван от ищеца имот, който е унищожил 8 тона селскостопанска култура зимен лен, при договорена цена по договор не по-малко от 840 лева на тон, ведно със законната лихва за забава от 24.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането. 2. 100 лева, предявен като частичен от 10 080 лева, представляваща претърпяна от С. К. вреда вследствие на техническа неизправност на движима вещ, собственост на ответника, в резултат на която на 20.07.2023г. е възникнал пожар в стопанисвания от ищеца имот, който е унищожил 12 тона селскостопанска култура - зимен лен, при договорена цена по договор не по-малко от 840 лева на тон, ведно със законната лихва за забава от 24.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

В отговора на исковата молба ответникът е навел твърдения за това, че е сключил Застрахователна полица №*** от 20.01.2023 г. с валидност до 31.12.2024 г., която действа между застрахователното дружество ЗАД „***“ и „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, чието застрахователно покритие би обхванало и събитията в настоящото производство при евентуален осъдителен иск срещу ВиК, поради което е привлякъл третото лице помагач и е предявил срещу ЗАД „***“ обратен иск, с който претендира да бъде осъден ответника да му заплати изцяло или отчасти присъдената в полза на ищците по първоначалния иск сума, вкл. и разноските.

В исковата молба се твърди, че П. А. К. е собственик на поземлен имот, който обработва като земеделски производител на основание Заповед № ***/03.10.2022г., изд. от директора на „ОД“ Земеделие - гр.Бургас, като имотът попадал в блок за земеделско 1 стопанство по плана на с. *** № *** (***), код позиция 8860057, УРН 700136. Сочи, че площта на този блок е 11,94 хектара и е засят с маслодаен лен. На 15.12.2022г. ищцата е сключила договор с фирма „***“ ЕООД, съгласно който това дружество продавало на ищцата семена, съгласно посочена характеристика, а от своя страна ищецът продавал на това дружество готова продукция - зимен маслодаен лен, сорт Атила С2, реколта 2022, в дози от по 3,5 млн. семена на цена от 110лв. без ДДС за една доза. Общото договорено количество семена за 6 дози било в размер на 660 лева без ДДС. Ищецът е поел задължението да засее доставените семена в периода 20.09 - 05.10.2022г. и да спазва препоръките за отглеждане, предоставени от купувача, както и да продаде готовата продукция на „***“ ЕООД в срок до 15 дни след жътва, но не по-късно от 10.09.2023 г. на цена в размер на пазарната такава по време на жътва, но не по-малко от 700 лева на тон.

Допълва се, че ищецът С. К. К. е собственик също на поземлен имот, който обработва като земеделски производител на основание Заповед № ***/03.10.2022г., изд. от директора на „ОД“ Земеделие - гр.Бургас, попадащ в блок за земеделско стопанство по плана на с. *** № *** (20323334), код позиция 8859963, УРН 597582 с площ 13,47 хектара, също засят е маслодаен лен. Той сключил сходен договор с фирма „***“ ЕООД, предвиждащ продажна цена на маслодайния лен 110лв. без ДДС за една доза, а общото договорено количество семена за 14 дози било 1540 лева без ДДС. Ищецът е поел задължението да засее доставените семена в периода 20.09 - 05.10.2022г. и да продаде готовата продукция в същия срок не по-късно от 10.09.2023г. при цена на договорената продукция е в размер на пазарната цена по време на жътва, но не по-малко от 700 лв. на тон без ДДС или 840 лева с ДДС на тон. Твърди се, че ищците са засели ползваните от тях земеделски блокове със семена зимен лен и ги обработвали с цел уговорената продажба, но на 20.07.2023 г. в блоковете на ищците, ответното дружество решава да предприеме изкопни дейности на ВиК съоръжения, които преминават през имотите, обработвани от ищците. Настъпил пожар, тъй като МПС - Уазка № ***, собственост на ответното дружество се самозапалило, поради техническа неизправност на кардана на автомобила, откъдето тръгнал силен огън, обхванал стопанисваните от ищците земеделски блокове и унищожил голяма част от тяхната продукция (8 тона на ищцата П. К. и 12 тона на ищеца С. К.). Уточняват, че пожарът бил тръгнал от кардана на МПС – УАЗ, вследствие насукана около него тревна маса и високата температура от триенето. Багеристът направил опит да потуши пожара, но от багера е текло масло и той също се запалва. Тогава багеристът тръгнал да кара багерът към водата, но объркал посоката и минал през процесните имоти, разпалвайки огъня още повече, след което паднал в дере и изгорял. Пожарът бил погасен от служителите на Районна служба „ПБЗН“ – Средец. Твърди се, че за ищцата П. К. общата вреда е в размер на 6720 лева, а за С. К. – 10 080 лева. На 11.08.2023г. ищците са подали жалба до ответното дружество с искане за изплащане на дължимото им се обезщетение, но от там им било отказано. Моли се исковете да се уважат. Исковете са по чл.50 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ответникът „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД депозира в срок отговор по делото, в който оспорва исковите претенции. Признава, че описаното превозно средство МПС Уаз *** е собственост на ВиК оператора, като сочи, че негови служители са присъствали на мястото поради извършвани изкопни работи, свързани със сигнал за авария, а описаното МПС е било паркирано близо до мястото на работа. Противно на твърдяното от ищците обаче същото не било причина за настъпилия на 20.07.2023г. пожар, а нивата се самозапалила. Карданът на автомобила бил изправен, посоченото МПС е преминало проверка за техническа изправност 14 дена преди събитието в с. ***, видно от Удостоверение за техническа изправност на ППС №853/1 от 06.07.2023г. Допълва, че поради силния вятър огънят се е прехвърлил и е засегнал двете превозни средства на ответното дружество, който са извършвали дейности по отстраняване на аварията, поради което бил напълно унищожен притежавания от ВиК багер Ню Холанд. Счита, че липсва виновно поведение от страна на дружеството - оператор, липсва причинна връзка между настъпилите 2 вреди и твърдяното противоправно поведение. Твърди, че е предприело всички действия, положило е необходимата грижа за поддържането на техническата изправност на МПС Уаз *** и не следва да бъде държавно отговорно за настъпването на описаното случайно събитие. Сочи още, че не са на лице настъпили вреди в размера, посочен от ищците.

Оспорва верността на представените от ищците Фактури № 65/21.09.2023г и Фактура № 12/21.09.2023г. Оспорва и твърдението на ищците, че са собственици на посочените земеделски стопанства и че ги обработват. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.

Третото лице – помагач е депозирало становище по спора, с което е оспорило засяването на двата имота, закупуването на посочените количества лен, вината на ВиК оператора и размера на обезщетението.

„Водоснабдяване и Канализация“ Е А Д е предявило обратен иск срещу третото лице-помагач ЗАД „***“, като моли да бъде осъден застрахователят да заплати в полза на дружеството-ответник изцяло или отчасти присъдената в полза на ищците суми, както и разноските, за които ВиК дружеството е осъдено. Сочи, че е сключил Застрахователна полица № *** от 20.01.2023г с валидност до 31.12.2024г., която действа между застрахователното дружество ЗАД „*** и „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, чието застрахователно покритие би обхванало и събитията в настоящото производство. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.

Ответникът по обратния иск ЗАД „***“ депозира отговор в срок, с който оспорва като неоснователен обратния иск. Посочил е, че съгл. т. 6 от ОУ не подлежат на обезщетяване вреди и разходи, настъпили в резултат на притежаване и използване на МПС, следователно настъпилото събитие не представлявало покрит риск. Счита, че процесните вреди са покрити по задължителна застраховка ГО на автомобилистите по чл. 477 от КЗ, поради което неговата отговорност не можело да бъде ангажирана. Твърди, че не е уведомяван от застрахования за настъпилото събитие до получаване на съдебните книжа на 25.04.2024 г., с оглед на което не можело да се претендира лихва преди тази дата съгл. чл.

429, ал. 3 от КЗ. С тези аргументи моли за отхвърляне на обратните искове и присъждане на разноски.

В съдебно заседание е прието направеното увеличение на исковата претенция от С.

К. К., от 100 лева на 5 040 лева, предявен като частичен от 10 080 лева, представляваща претърпяна от С. К. вреда вследствие на техническа неизправност на движима вещ, собственост на ответника, в резултат на която на 20.07.2023г. е възникнал пожар в стопанисвания от ищеца имот, който е унищожил 12 тона селскостопанска култура - зимен лен, при договорена цена по договор не по-малко от 840 лева на тон, ведно със законната лихва за забава от 11.08.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

Съдът, като разгледа представените доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Претенцията на ищците е по чл.50 ЗЗД. Според тази разпоредба, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило. В случая основанието на иска е формулирано по твърдените факти, че пожарът в нивата е настъпил, понеже автомобилът Уаз, собственост на ответника, се е самозапалил, поради техническа неизправност на кардана, откъдето тръгнал силен огън, който обхванал стопанисваните от ищците земеделски блокове и унищожил продукцията им. Твърди се също, че суха тревна маса се е омотала около карданния вал на автомобила и при триенето си в хода на движение на МПС-то се е запалила и така е тръгнал пожарът. Тези твърдения са отречени категорично от ответника. С оглед позициите на страните, безспорно е само, че на процесния ден е станал пожар в нивата, която била засята със земеделски култури и те пламнали /пожарът е потвърден и с издадените удостоверения 3 от РС“ПБЗН“/, както и че автомобилът УАЗ и багерът са собствени на ВиК ЕАД и са се намирали на място, с цел отстраняване на авария по водопровод. Не се спори и че багерът е изгорял. Така че спорно е каква е причината за пожара, т.е. как е възникнал, оттам е спорно и дали ответникът следва да носи гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.50 ЗЗД за репариране на вредите. За да докажат тезата си, ищците ангажираха показанията на свидетел, както и пожаро-техническа експертиза. Свидетели бяха доведени и от насрещната страна.

Св. П., познат на ищците, е заявил, че е отишъл на място и видял, че има пожар. Там заварил работниците на ВиК, които му казали, че са запалили пожара без да искат. Единият дори се вайкал и се търкалял по земята. Служителите му казали, че багаристът с багера се опитал да загаси огъня, но после багерът се запалил и багеристът тръгнал към реката, за да се опита да го загаси. Според свидетеля, автомобилът не горял, като явно е бил загасен.

Служителите му обяснили, че пожарът тръгнал от сламата, която се навила около кардана на колата и се самозапалила. След като запалили пожара, те опитали да го загасят с багера.

Когато свидетелят отишъл на място, масивът си горял, после била извикана пожарната.

Успели да пресекат пожара на половината от парцела. На място свидетелят не видял багерист, но чул в далечината, че багерът гърми. Служителите на ВиК били с автомобил УАЗ. Когато багерът гръмнал, свидетелят и служителите отишли до него и го видели да гори.