Решение № 1556 от 01.11.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1556 гр. Русе, 01.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20254520102387 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК.

Ищецът „Енерго-Про Продажби“АД, гр.Варна твърди, че ответницата е негов клиент, с кл.№ 1700174914 във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с абонатен № **********, находящ се в гр.

Русе, ж.к.“Ч.“, бл.307, вх.В, ет.6, ап.18. Тези облигационни отношения се регламентирали от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД, одобрени от КЕВР.

Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и пo начина, определени в тези Общи условия".

На основание чл. 410 ГПК, във връзка с чл. 107 от 3Е, на 16.01.2025 г. в Районен съд - Русе било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Д. Д. Б., в резултат на което било образувано ч.г.д.№ 295/2025 г. Към момента на подаване на заявлението този потребител на електрическа енергия имал неизплатени задължения в общ размер 225,20 лв., от които: 195,49 лв., представляващи главница за консумирана ел. енергия по фактури, издадени в периода 23.10.2023 г. - 23.11.2023 г., както и 29,71 лв.

1 общ размер на мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 16.01.2025 г.

Със съобщение, получено от „Енерго-Про Продажби“ АД на 20.03.2025 г., съдът му указал, че може да предяви иск за вземането си. В тази връзка и в срока по чл. 415 ГПК предявява настоящия иск, като моли да бъде признато за установено, че Д. Д. Б. дължи на ищеца сумата 225,20 лв. за обект на потребление с аб.№ **********. В посочената сума били включени неплатените фактури в размер на 195,49 лв., представляващи стойност на ел. енергия по фактури, издадени в периода 23.10.2023 г. - 23.11.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнеие, както и мораторна лихва в общ размер 29,71 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 16.01.2025 г. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

В съдебно заседание ответницата, чрез назначения й особен представител, моли да бъде преценена основателността на предявените искове съобразно събраните по делото доказателства.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

В полза на ищцовото дружество по приложеното ч.гр.д.№ 295/2025 г. по описа на РС-Русе е издадена заповед № 145/20.01.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответницата Д. Д. Б. за сумите:

195,49 лв., представляваща главница за неплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода 23.10.2023 г. – 23.11.2023 г., както и 29.71 лв. мораторна лихва за периода 15.11.2023 г. – 16.01.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване вземането си срещу длъжника.

Към исковата молба е приложено Заявление от 06.03.2020 г., подадено от ответницата до ищеца, за продажба на електрическа енергия при Общи условия на съществуващ обект с кл.№ 1700174914 и аб. № **********, находящ се в гр.Русе, ж.к.“Ч.“, бл.307, вх.В, ет.6, ап.18.

2

По делото са представени 2 бр. фактури, съгласно които за периода 14.09.2023 г. - 13.11.2023 г. ответницата е потребила ел.енергия на обща стойност 195,49 лв.

Представена е справка от ищцовото дружество за потреблението на електрическа енергия от ответницата за същия обект, както и справка за платени и неплатени от Д. Б. фактури за процесния период.

Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи:

В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

"Енерго - Про Продажби" АД аргументира вземането си с наличието на валидна облигационна връзка с ответницата, основана на договор за продажба на електрическа, регулирана от общи условия на дружеството, одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007 г.

Съобразно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, общите условия произвеждат обвързващо действие, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Следователно те са част от правоотношението между страните по делото и имат обвързваща сила.

Понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди" е определено в чл.4, ал.1 от ОУ: „....физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "Енерго-Про Мрежи" АД, което купува електрическа енергия за стопански нужди от "Енерго - Про Продажби" АД“.

Битов клиент е само лице, което е собственик или носител на ограниченото вещно право на ползване върху процесния обект. Няма пречка клиенти на електрическа енергия за битови нужди да бъдат и правни субекти, различни от посочените, ако ползват имота със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с енергоснабдителното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на електрическа енергия за 3 битови нужди и като страна по договора за доставка на енергия дължи цената й на предприятието.

С ТР № 2/2018 г. по т.д.№ 2/2017 г. на ВКС, ОСГК , е дадено нормативно тълкуване разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството собственик на имота, съответно с качеството носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна енергия (в този смисъл Решение № 205/28.02.2019 г. по гр.д.№ 439/2018 г. на ІІІ г.о., ВКС).

В настоящия случай, спорното правоотношение намира правната си уредба в Закона за енергетиката, а начинът, по който Законът урежда и договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който регламентира договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди. От депозираното от ответника заявление за продажба на електрическа енергия от „Енерго-Про Продажби“ АД е видно, че към заявлението на ответницата за продажба на ел.енергия е приложено и съгласие от същата дата – 06.03.2020 г. от собственика на недвижимия имот - Община Русе с нот.заверка на подписа.

Ответникът не оспорва, че посочените количества неплатена ел.енергия са реално доставени и потребени.

Изложеното води до извод, че искът като основателен следва да бъде уважен изцяло.

Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

Предвид изхода на спора, в тежест на ответницата са направените от ищеца разноски в размер на: 75 лева по ЧГД № 295/2025 г. по описа на РС Русе и 575 лева – възнаграждения за процесуално представителство, юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса по настоящото исково производство.

4

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, по отношение на Д. Д. Б., с ЕГН **********, ч е дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс–Г, бул.”Владислав Варненчик” 258, представлявано от Пламен Стефанов и Яна Димитрова, сумите: 195.49 лева – главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 23.10.202 3 г. – 2 3.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 17.01.2025 г. до окончателно изплащане на сумата и 29.71 лева – мораторна лихва за периода 15.11.2023 г. - 16.01.2025 г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 145/20.01.2025 г., издадена на по ЧГД № 295/2025 г. по описа на РС-Русе.

ОСЪЖДА Д. Д. Б., с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“О.“ 12, вх.3, ет.6, ап.18, да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК 103533691 сумата 75 лева – разноски по ЧГД № 295/2025 г. по описа на РРС , както и 575 лева – разноски по настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5