Определение № 96 от 29.06.2021, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 96 гр. Пазарджик , 28.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир Г. Ненчев

Албена Г. Палова

Мариана Ил. Димитрова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20215200500406 по описа за 2021 година

Производството е по чл.274 и следващи от ГПК.

Образувано е по частна жалба от ВЛ. АНГ. Б. чрез адв.Ш. срещу определение от 06.04.2021г. по гр.д.№1387/2020г. по описа на РС – Пазарджик, с което е оставена без уважение молбата им по чл.248 ГПК за допълване на определение №260062/25.01.2020г. в частта за разноските.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е необосновано, неправилно и постановено в противоречие със закона. Развива подробни съображения, като твърди, че с оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.4 ГПК, следва да бъде осъден ищеца да заплати сторените по делото разноски.

Моли за произнасяне в посочения смисъл.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна „Юробанк България“ АД чрез юрисконсулт В. Й. е депозиран писмен отговор по жалбата, в който се поддържа неоснователност.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото намира за установено следното:

Производството по гр.д.№1387/2020г. на РС – Пазарджик е образувано по предявен иск с правно основание чл.422 ГПК от ищеца „Юробанк България“ АД против ответника ВЛ.

АНГ. Б..

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от В.Б. чрез адв.Ш., ведно с инкорпориран в него списък по чл.80 ГПК, съгласно който се претендират 1 800лв. – адвокатско възнаграждение за исковото производство и 200лв. – за заповедното 1 производство.

С определение №260062/25.01.2021г. е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, тъй като искът по чл.422 ГПК е недопустим.

На 08.03.2021г. е постъпила молба по чл.248 ГПКза изменение/допълнение на определение №260062/25.01.2021г. в частта за разноските, депозирана от В.Б..

С определение от 06.04.2021г. е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК, предмет на обжалване в настоящето проицводство.

При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Основният мотив, с който първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК е, че ответника със своето поведение също е станал причина за образуване на делото, тъй като пред заповедния съд е представил втората покана за доброволно изпълнение от 2020г. а не първата от 2012г.

Определението е неправилно.

Посочените мотиви не са относими към претенцията за разноски. Същите би могло да бъдат обсъдени, но при атакуване на прекратителното определение, което видно от приложените по делото съобщения не е обжалвано от страните, следователно е влязло в законна сила в цялост.

В случая, съдебния акт, с който приключва производството е определение за прекратяване на същото, поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.422 ГПК.

В този случай единственото, което постановява закона в чл.78, ал.4 ГПК е дължимостта на разноските на ответника от страна на ищеца. Хипотезата на чл.78, ал.4 ГПК е приложима в случаите когато не се разглежда предявения иск по същество и липсва произнасяне на съда по него със съдебно решение, е относима към процесния случай за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.422 ГПК.

Разноските на ответника по настоящото производство, които са неоснователно направени, следва да бъдат понесени от ищеца.

Претенцията на ответника е за разноски в общ размер на 2 000лв. /1 800лв. за исковото производство и 200лв. за заповедното производство/.

Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предоставя възможност да се направи възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна по спора адвокатско възнаграждение. В 2 случая, още с депозиране на исковата молба /абзац последен/ е заявено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно с оглед съответствието между размера на платеното възнаграждение с усилията на адвокатската защита при упражняване на процесуалните права.

По отношение адвокатско възнаграждение за заповедното производство:

Не може да се отрече правото на страната да ползва адвокатска защита при подаване на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, с което се предприема оспорване на иска и се препятства възможността да се постанови неприсъствено решение. Относно размера на дължимото възнаграждение следва да се има предвид, че това процесуално действие не е сред изрично предвидените в Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба №1 възнаграждението следва да се определи по аналогия.

Възражението представлява единственото процесуално действие, което длъжникът има възможност да извърши в рамките на заповедното производство, и се състои в подаването на бланка с изписани в нея име, дата и подпис, за попълването на която не са необходими специални правни познания или умения. Въвеждането на бланката по утвърден образец е извършено именно с цел да се даде възможност на длъжника да осъществи защитата си своевременно, без да се нуждае от специализирана помощ и съдействие. В случая е била използвана именно утвърдената бланка, без допълнителен текст, като такъв не е и необходим с оглед целите на възражението, поради което съдът намира, че по аналогия следва да намери приложение предвиденото в чл.6 от Наредба №1/2004г., възнаграждение по т.5 за изготвяне на други молби. Това действие на адвоката е най-близко до действията по подаване на възражение по чл.414 от ГПК и дължимото възнаграждение е в размер на 50лв.

По отношение адвокатско възнаграждение за исковия процес:

С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и обстоятелството, че производството е прекратено още преди първо заседание по делото, поради недопустимост на предявения иск, настоящият състав намира, че договореното и заплатено от ищеца възнаграждение в размер на 1 800лв. не съответства на фактическата и правната сложност на делото. Същото се явява прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК и следва да бъде намалено на 880лв., която сума да бъде платена от ищеца наотметника. Този размер съответства на предвидения в чл.7, ал. 2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и на обема на осъществената адвокатска защита по предявения иск.

По изложените съображения, на основание чл.78, ал.4 ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в общ размер на 930лв., от които 50лв. за заповедното производство и 880лв. за исковото производство.

3

Съгласно чл.274, ал.4 ГПК във вр. с чл. 280, ал.3, т.1 ГПК настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

С оглед изложеното, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 06.04.2021г. по гр.д.№1387/2020г. по описа на РС – Пазарджик, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 ДА ЗАПЛАТИ на ВЛ. АНГ. Б., ЕГТ ********** сумата от 930лв. /деветстотин и тридесет лева/, представляваща съдебни разноски за исковото и заповедното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4