Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 22369 от 10.12.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 2798/2024
Вид
Решение № 22369
Подписан
10.12.2024
Състав
ПЕТЯ ПЕТКОВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 22369 гр. София, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.П.С. при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20241110102798 по описа за 2024 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

10.12.2024 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.С.

Секретар Б.К.

Прокурор като разгледа докладваното от съдия П.П.С. гражданско дело номер 2798 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Производството е образувано по искова молба на „...................” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”..................., с ЕИК ...................., представлявано от изпълнителния директор А.С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против Й. С. Д., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.

„...................... Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 10.11.2022 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от общо 3 233,97 лв., от която: сумата от 2 731,75 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 467,64 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 10.11.2022 г., сумата от 28,64 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 5,94 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 10.11.2022 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. По повод на дадени от съда указания ищецът предявява настоящата искова претенция. Твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 13, находящ се в гр. София ж.к. „..................., с абонатен № 177762 за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., но е останала задължена за дължимата цена за посочения период за сумата от 3 233,97 лв. Излага твърдения, че етажната собственост е сключила договор с „................” ЕООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата от ответниците цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на Й. С. Д., че ответницата дължи на „...................” ЕАД – гр. София сумата от общо 3 233,97 лв., от която: сумата от 2 731,75 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 467,64 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 10.11.2022 г., сумата от 28,64 лв. – главница за дялово разпределение за периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 5,94 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 10.11.2022 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искови претенции, претендира направените по делото разноски.

2

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Й. С. Д., с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Прави възражение за погасителна давност на претендираните суми преди 01.12.2019 г. Твърди, че по делото не е доказано качеството на ответницата на потребител на топлинна енергия, както и че не са представени доказателства за отчитане на количеството топлинна енергия.

Оспорва наличието на облигационно отношение между страните. Също така твърди, че е искала доставяне на услугите на ищеца, като се позовава на чл. 62 от ЗЗП. Оспорва претенциите за главници и лихви. Моли съда да отхвърли исковите претенции. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответницата, чрез назначения по реда на ЗПП процесуален представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявените искове, при съобразяване на направеното възражение за погасителна давност.

С определение от 11.06.2024 г. „................” ЕООД е конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.

В съдебно заседание третото лице помагач „................” ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. По делото са ангажирани доказателства.

Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 65895/2022 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 08.02.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която Й. С. Д. е осъдена да заплати на „...................” ЕАД сумата от 2 731,75 лв.

– главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „....................., абонатен № 174569 за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 467,64 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 10.11.2022 г., сумата от 28,64 лв. - главница за дялово разпределение за периода от месец октомври 2019 г. до месец април 2021 г., сумата от 5,94 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 10.11.2022 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 01.12.2022 г. до изплащане на вземането, а също и сумата от 114,68 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 64,68 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят “...................” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск срещу длъжника.

Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “...................” ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „...................” АД и одобрени с Решение 3

№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.

Видно от приетия като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и „................” ЕООД, се установява, че последното се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “...................” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.

От представения и приет като доказателство по делото договор № 3837 от 18.09.2002 г., сключен между „................” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се в гр.

София, ж.к. „Младост“, бл. 310, вх. 2, е видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо събрание на собствениците.

От представените доказателства от третото лице помагач се установява, че „................” ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение през процесния период относно сграда, в която се намира процесния отопляван недвижим имот.

От представения заверен препис от договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост от 24.02.1998 г. се установява, че Й.

С. Д. е придобила собствеността върху апартамент № 13, находящ се в гр. София, ж.к.

„Младост“, бл. 310, вх. 2, ет. 2.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост се измерва през различните отчетни периоди в посочен от вещото лице способ. В заключението си вещото лице е посочило технологията на отчитане на потребеното количество топлинна енергия в процесния имот, като с оглед на установения ред за снемане на показания, последните не могат да бъдат манипулирани. За процесния период е извършено изчисление, съобразно с действащите нормативни документи, като от „................” ЕООД са били изготвени изравнителни сметки, като размерът на сумите за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопляем имот възлиза на 2 731,75 лв., от които начислената сума по фактури е в размер на 2 551,75 лв., сума за доплащане за изравнителните периоди – 180 лв.

Вещото лице също така установява, че технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие, както и че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и последващи метрологични проверки съобразно с изискванията на Закона за измерванията, като проверката има валидност до месец юни 2021 г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и безпристрастно, се установява, че задълженията за 4 абонатен № 174569, за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г. са в размер на 2 731,75 лв. – за главница с включени изравнителни сметки и 467,64 лв. – лихва за забава, като за процесния период са били издадени два броя изравнителни сметки. Вещото лице също така установява, че няма данни за извършени плащания на сумите, предмет на настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че “...................” ЕАД е дружество, регистрирано по Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван недвижим имот – апартамент № 13, находящ се на адрес: гр.

София, ж.к. „....................., на който адрес е открита партида на абонатен № 174569. По делото не се спори, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот. Спори се за размера на доставената топлинна енергия.

Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, ответника се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.