Решение № 123 от 29.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Велико Търново, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.А

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000119 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по подадена въззивна жалба от Х. П. Х. срещу Решение № 38/ 29.03.2024 г. по т.д. № 2/ 2021 г. по описа на ВТОС, с което е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД, следните суми: 30 000 лв. – левовата равностойност на 16 607.25 швейцарски франка, представляваща част от дължимата главница по Договор за потребителски кредит № HL 32035/19.12.2007 г., ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска – 13.01.2021 г. до окончателното плащане; 5475.75 лв. – левовата равностойност на 3031.24 швейцарски франка, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № HL 36570/16.04.2008 г., ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска – 13.01.2021 г. до окончателното плащане; 1107.42 лв.– левовата равностойност на договорна лихва от 613.04 швейцарски франка за периода от 02.02.2018 г. до 11.01.2021 г., 728.10 лв. – левова равностойност на 403.06 швейцарски франка, представляваща мораторна лихва за периода 02.02.2018 г. до 11.01.2021 г., 201.96 лв.

– разноски за нотариални такси. Жалбоподателят счита решението за неправилно. Съдът неправилно не приел възраженията му за надлежното упражняване на правото за обявяване на кредита от 2007 г. за предсрочно изискуем – че волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника и за недействителност на клаузата на чл.18 от договора, уреждаща основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем предвид това, че е неясно формулирана и предвижда несъразмерна с общия дълг санкция за забавено плащане само на една дължима анюитетна вноска. Не взел предвид възражението за липса на уведомяване на 1 длъжника за сключените договори за цесия с трети лица и за недействителност на сключеното допълнително споразумение от страна на Банката след прехвърляне на вземането й, когато кредитор е бил цесионерът. Съдът не съобразил, че при усвояване на кредита от 2007 г. от кредитополучателя Банката е нарушила договора, тъй като в Приложение № 1 обменният курс на BGN към CHF към датата на усвояване е посочен в размер на 1,1646, а било установено, че при усвояването, извършено на два транша, по първия е приложен курс 1,19098, а по втория – 1,21745. Поддържа, че налице е погасяване по давност на вземанията за главница и лихви по двата договора, тъй като от падежиране на първите неплатени в срок вноски са изминали повече от 7 г. /за лихвите повече от 8 г./, през които кредиторът е бездействал. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и съдът да отхвърли исковите претенции като неоснователни. Счита, че ответникът не е станал причина за завеждане на делото и не следва да му се възлагат разноските, тъй като при уведомяването му за забавените плащания, той би предприел действия за погасяването им.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Юробанк България“ АД със становище за неоснователност на жалбата. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено.

Третото лице – помагач на страната на „Юробанк България“ АД „С.Г.Груп“ ЕАД гр.

София не е подало отговор.

В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Чрез събраните по делото доказателства са установени релевантните за спора обстоятелства:

Между страните са сключени процесните два договора за потребителски кредит: По договор № HL 32035/19.12.2007 г. на кредитополучателя е предоставен кредит в CHF в размер на равностойността на 33 000 лв. по курс „купува“ на Банката за CHF към BGN в деня на усвояване на кредита, а кредитополучателят се е задължил да върне сумата на месечни вноски с краен срок на погасяване 300 месеца от датата на усвояването на кредита.

Договорена е възнаградителна лихва, клаузите относно която съдът не следва да коментира, тъй като вземане за нея не е предмет на предявения иск. Паричната сума в общ размер на 28 336 CHF е усвоена на два транша – на 04.01.2008 г. и 04.02.2008 г., като съгласно подписаното от страните Приложение № 1 към договора приложимият курс „купува“ към датата на усвояване е 1 CHF/ 1.1646 BGN. По договор № HL 36570/16.04.2008 г. на кредитополучателя е предоставен кредит в CHF в размер на равностойността на 4 100 лв. по 2 курс „купува“ на Банката за CHF към BGN в деня на усвояване на кредита, а кредитополучателят се е задължил да върне сумата на месечни вноски с краен срок на погасяване 288 месеца от датата на усвояване на кредита, при договорен лихвен процент базовия лихвен процент на Банката за жилищни кредити 4,5% плюс надбавка от 2,15 пункта.

Паричната сума в общ размер 3627.75 CHF е усвоена на 30.04.2008 г., като съгласно подписаното от страните Приложение № 1 към договора приложимият курс „купува“ към датата на усвояване е 1 CHF/ 1.1867 BGN. Договорите са обезпечени с учредена от длъжника ипотека върху собствения му недвижим имот.

Клаузите на двата договора са идентични: Съгласно чл.2, ал.1 разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя в CHF, след което се превалутира служебно от Банката в лева по търговски курс „купува“ CHF към BGN в деня на усвояването, като сумата се превежда по левова сметка на кредитополучателя в Банката. В чл.6 ал.2 е договорено погасяването на кредита да се извършва във валутата на кредита – CHF, като в случай, че кредитополучателят не е осигурил тази валута, но има налични по негови сметки средства в лева или евро, погасяването да се реализира чрез тях след служебно им превалутиране от Банката по курс „продава“ за CHF към BGN/EUR. В чл.22, ал.1 от договора от 2007 г. и чл.24, ал.1 от договора от 2008 г. кредитополучателят е декларирал, че е запознат и е съгласен с обстоятелството, че промяната в курс „купува“/ „продава“ на CHF към BGN/ EUR, както и превалутирането може да има за последица, включително и в случаите на чл.6 ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски, изразени в лева, като напълно поема да носи риска от такива промени и повишаване, както и е съгласен да поеме всички вреди, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.

Вземанията по двата договора са били прехвърлени на 11.03.2008 г. на „България Ритейл сървисиз“, а впоследствие, на 25.10.2017 г. те отново са били прехвърлени на Банката. Съгласно чл.27 от договора от 2007 г. и чл.29 от договора от 2008 г. възможността за цедиране на вземането от Банката на това дружество е изрично уговорена между страните, като е предвидено, че съобщаването на цесията ще се извърши от Банката и кредитополучателят се задължава да продължи да погасява задълженията си на падежа по сметката си в Банката, която от своя страна ще ги превежда на цесионера. Видно е, че с цесионера са сключени четири допълнителни споразумения към първия договор и едно към втория, в които страните след като констатират актуалния размер на дълга – просрочена главница, просрочена лихва, редовна главница, такси, предоговарят условията, като предвиждат период на облекчено погасяване на общия дълг на равни месечни погасителни вноски при фиксиран лихвен процент, определени по размер в двустранно подписан погасителен план, а след изтичане на този период капитализират натрупаната през него лихва към главницата и договорят лихва върху получената сума. Безспорно е установено от приетата пред ВТОС съдебно-икономическа експертиза, че длъжникът Х. е спрял да обслужва двата кредита – считано от 02.04.2013 г. задълженията по договор № HL 32035/19.12.2007 г. и считано от 02.08.2012 г. задълженията по договор № HL 3

36570/16.04.2008 г. На 30.09.2020 г. Банката е отправила нотариална покана до длъжника за обявяване на задълженията по двата договора за предсрочно изискуеми. Тъй като съгласно изготвения от нотариуса констативен протокол длъжникът не е бил открит на регистрирания от него постоянен адрес, поканата е връчена по реда на чл.47, ал.1 ГПК.

При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Предявени са кумулативно съединени искове по чл.79 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 ТЗ с предмет вземания съответно по договор за кредит № HL 32035/19.12.2007 г. и по договор за кредит № HL 36570/16.04.2008 г. По първия иск се претендира само непогасената главница и той е предявен като частичен иск от общо дължимия размер главница. По втория иск се претендират всички остатъчни задължения – за главница, договорна /възнаградителна/ лихва и мораторна лихва, както и разноски за нотариална покана.

Страните са обвързани от валидни договорни правоотношения, основани на договори за кредит. Договорите не страдат от пороци, водещи до нищожността им – изготвени са в писмена форма, съдържат всички съществени елементи на конкретното правоотношение, които са посочени по ясен и разбираем за потребителя начин. Валутата на кредита е ясно и разбираемо договорена – сумата се отпуска в чуждестранна валута – CHF, независимо от клаузите за служебното й превалутиране от Банката в лева и реалното й усвояване от кредитополучателя в лева, като валутата е остойностена по курс „продава” на Банката 1 CHF/1.1646 BGN по първия договор и 1 CHF/ 1.1867 BGN по втория договор. Безспорно е, че кредитополучателят Х. като страна по правоотношенията има качеството на потребител по смисъла на § 13 т.1 ЗЗП. Той е физическо лице, получило финансова услуга непредназначена за извършване на търговска или професионална дейност, по договор с търговец, сключил договора в рамките на търговската си дейност. Поради това съдът, на основание чл.7, ал.3 ГПК, и без страните да навеждат възражения, служебно, дължи произнасяне относно наличието на неравноправни клаузи в процесните договори за кредит.

При преценка за съответствието на договорите с правилата за потребителска закрила настоящата инстанция намира, че в тях се съдържат клаузи, които са нищожни на основание чл.146 ал.1 ЗЗП поради тяхната неравноправност. Те не засягат валидността на договорите, защото не се отнасят до съществените елементи на правоотношението и могат да бъдат заместени с диспозитивна уредба от националното право – чл.240 ЗЗД. Такива са договореностите по чл.3, ал.5 и чл.6 ал.3 за едностранна промяна на възнаградителната лихва при промяна на БЛП, като новият лихвен процент става незабавно задължителен за страните от датата на промяната му и автоматично се променя размерът на погасителните вноски; чл.6, ал.2 и свързаните с него разпоредби на чл.20, ал.2 и чл.22 от първия договор и чл.22, ал.2 и чл. 24 от втория договор, предвиждащи поемането на валутния риск от потребителя; разпоредбите от допълнителните споразумения, приети въз основа на нищожни клаузи на договора, както и нищожни на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД като противоречащи на закона клаузи от допълнителните споразумения за добавяне към главницата на просрочените задължения за лихва и начисляване върху така формираната главница на възнаградителна лихва. По отношение на клаузите, предвиждащи потребителят 4 да носи валутния риск от промяна в курсовете на швейцарския франк към българския лев, респ. към резервната валута на страната евро, е налице трайна практика на ВКС, че са неравноправни неиндивидуално договорени клаузи от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от които са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и които не са съставени по прозрачен начин, при ясни и разбираеми критерии, така че кредитополучателят да може да прецени икономическите последици от сключването на договора и за които се констатирана, че въпреки изискванията за добросъвестност, създават във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора. Разяснено е, че в този случай за валутните разлики не намират приложение изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП. В този смисъл са Решение № 168/ 29.01.2021 г. по т. д. № 2184/2019 г. ІІ т. о. на ВКС, Решение № 170/ 16.03.2021 г. по т. д. № 1901/2019 г. ІІ т. о.на ВКС, Решение № 295/ 22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г., ІІ т.о., Решение № 294/ 27.03.2019 г. по т.д. № 1599/2017 г., ІІ т.о., Решение № 384/ 29.03.2019 г. по т.д. № 2520/2016 г., ІІ т.о., Решение № 66/ 29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г., ІІ т.о./ и тази практика на ВКС е съобразена с постановените решение по дело С-186/16 на СЕС и определение по дело С-119/17, във връзка с тълкуване на разпоредбите на чл.3 – чл.5 от Директива 93/13/ЕИО, транспонирани в чл.143, чл.145 и чл.147 ЗЗП. Настоящият състав приема, че сочените клаузи от двата договора не са индивидуално уговорени, защото цитираната практика на ВКС касае същите клаузи от идентични договори, сключвани от същата Банка с потребители, при което се налага извод, че те са изготвени предварително и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им /чл.146 ал.2 ЗЗП/.