Решение № 349 от 01.06.2016, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 2360/2013
- Вид
- Решение № 349
- Подписан
- 01.06.2016
- В сила
- 20.03.2020
- Състав
- ВЕСЕЛИНА ДИМИТРОВА ДЖОНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.233 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.72 ал.1 · Закон за собствеността
- чл.72 ал.3 · Закон за собствеността
- чл.17 ал.8 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.26 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Р Е
Ш Е Н
И Е №349 гр.Кюстендил 01.06.2016г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА при секретаря: Г.М., след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева гр.д.№2360 по описа за 2013г. на РС-Кюстендил и, за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по искова молба, подадена от Е.Г.Ш. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника й адв.З. Г. от
АК-София, против Б.А.А., В.В.А. и И.С.Б. с ЕГН **********,***.
Предявен е иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността ЗС) за признаване за установено по отношение на ответниците, че Е.Ш., по силата на наследствено правоприемство и земеделска реституция, е собственик на нива от 3.000 дка, десета категория, местност „Прека нива”, съставляваща имот №012146 по картата на землището на с.Друмохар общ.Невестино, при граници (съседи): имот №012152 на Община Невестино; имот №012178 – овощна градина на И.Б.; имот №012144 на насл.на А. Т.; имот
№012151 – овощна градина на И.Б.; имот №012118 – пасище, мера на Община Невестино и имот №012150 на Община Невестино, и осъждане на същите да й отстъпят собствеността и предадат владението върху частта от собствения й имот, застъпена от имот №012151.
След подаване на исковата молба е починал ответникът В.В.А. и съдът е конституирал, като страни неговите правоприемници – Л.М.А. с ЕГН ********** ***, А.В.Г. с ЕГН ********** *** и Ю.В.А. с ЕГН ********** ***.
В хода на съдебното производство е починала и ответницата Б.А.А., а от представеното удостоверение за наследници е видно, че нейни такива са ответниците Л.А., А.Г. и Ю.А..
Ищцата основава претенцията си на следните твърдения:
1) по силата на наследствено правоприемство от Г. С.
Т.и и последвала земеделска реституция, Е.Ш. е собственик на нива от 3.000 дка, десета категория, местност „Прека нива”, съставляваща имот №012146 по картата на землището на с.Друмохар общ.Невестино; 2) Б.А. и В.А., като наследници на А. М. Т., са били собственици на съседен на този на ищцата имот – имот №012151; 3) на 22.02.2013г. посочените двама са продали имота на ответника И.Б.; 4) поради неправилно заснемане от страна на ОСЗ-с.Невестно на собствения на Ш. имот, отразено в скица с №Ф13581/08.10.2010г., се е получило застъпване с част от имот №012151; 5) независимо, че скицата е била отменена по реда на прекия съдебен контрол – с решение с №412/01.06.2012г. по адм.д.№4812/2010г. по описа на КРС, ответниците са продължили да владеят частта от имота на Ш., без да имат основание за това; 6) ОСЗ е издала незаконосъобразни административни актове, в нарушение на гореспоменатото решение на съда, а именно - решение №05035/02.03.2011г. и скица №Ф 13876/06.02.2013г. относно имот №012151, които, като такива следва да се считат за нищожни.
В срока по чл.131 от ГПК всеки от ответниците е подал писмен отговор, с който е поискал отхвърляне на предявения иск.
Ответницата Б.А. е твърдяла, че не владее частта от имота на ищцата. Изтъквала е, че собственик на имот №012151 е приобретателя му Ив.Б., на когото не може да се противопоставят административни актове, с които в последствие ищцата е била призната за собственик на имот №012146.
Ответниците А.Г., Ю.А. и Л.А. оспорват принадлежността на правото на собственост върху съответната част от имота на ищцата; считат, че Ив.Б. е собственик на имота, тъй като не била изпълнена процедурата по чл.17 ал.8 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.26 от ППЗСПЗЗ.
Ответникът Ив.Б. поддържа, че е собственик на имот №012151 в пространствените му предели към момента на придобиването през 2012г. от действителните собственици, чрез правна сделка. От своя страна, също изтъква неспазване на чл.17 ал.8 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.26 от ППЗСПЗЗ, както и действието на решението и скицата на административния орган относно имота на ищцта занапред във времето, след закупуването на имота. В случай, че искът по чл.108 от ЗС бъде уважен, Б. предявява насрещен иск с правно основание чл.72 ал.1 от ЗС за осъждане на Ш. да му заплати сумата от 623.00 лева /намалена по реда на чл.214 ал.1 във вр. с чл.233 от ГПК/, представляваща стойността, с която се е увеличила цената на спорния имот, в следствие на извършени от Б. през 2012г. подобрения в същия, изразяващи се в засаждане на 19 броя черешови дървета, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на претенцията – 10.02.2015г., до окончателното й изплащане. Прави и възражение по чл.72 ал.3 от ЗС за право на задържане на частта от имота до заплащане на стойността на подобренията. С оглед прието допълнително заключение на вещо лице, пълномощникът на И.Б. ***, изразява становище, че искът следва да се отхвърли и на основание настъпил в хода на процеса факт, а именно – изготвяне от ОСЗ на нова скица на имота на ищцата, според която няма застъпване между двата имота.
В отговора по насрещния иск Ш., чрез пълномощника си, аргументира разбиране, че по делото няма надлежно предявена насрещна претенция срещу нея, тъй като разглеждането на иска за подобрения е обусловено от уважаване на този по чл.108 от ЗС. Възразява, че насажденията, които Б. претендира, като подобрения, не следва да бъдат отчетени като такива, при положение, че собственият й имот е с различно трайно предназначение, а именно – нива. В писмената защита с вх.№8843/14.04.2016г. адв. Г. не оспорва, че ОСЗ е издала нова скица на процесния имот и застъпването, станало повод за завеждане на делото вече не е налице, но счита, че този факт, макар и от значение за спора, не би следвало да бъде вземан предвид, доколкото към датата на подаване на исковата молба застъпването е било налице.
Ищцата и ответникът Ив.Б. претендират присъждане на сторените по делото разноски, за което представят списъци.
РС-Кюстендил, след като се запозна със становищата на страните и с доказателствата по делото и, след като прецени последните поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, намери за установено следното:
С решение №05004/15.03.1993г., ПК-с.Невестино е признала правото на собственост на наследниците на Г. Т. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху 14 имота, сред които и нива в местността “Прека нива” с площ 3.000 дка в землището на с.Друмохар, като е постановила възстановяването им без да индивидуализира имотите с номер и граници /съседи/ /вж. л.135-136 от делото/. С решение №05999/08.10.2010г., ОСЗ - с.
Невестино е възстановила на наследниците на Г. Т. правото на собственост върху нива от 3.073 дка, шеста категория, находяща се в местността “Прека нива”, в землището на с. Друмохар, представляваща имот №012146 по картата на землището, при граници /съседи/: имот №012149 - на Община Невестино и имот №012096 - нива на насл. на С. А. М. /вж. л. 7 от делото/. Издадена е била скица №Ф13581/08.10.2010г. на имот №012146, представляваща неразделна част от решението.
В производство по адм.д.№4812/2010г. по описа на РС-Кюстендил, образувано по жалба на Е.Ш., с влязло в сила на 14.01.2013г. съдебно решение, скица №Ф13581/08.10.2010г. на имот №012146 в землището на с. Друмохар, община Невестино, представляваща неразделна част от решение №05999/08.10.2010г. на Общинска служба по земеделие - с.
Невестино, е отменена. Указано е на Общинска служба по земеделие - гр.
Кюстендил, с офис Трекляно и офис Невестино, в 2-месечен срок от влизане в сила на съдебното решение да приключи административното производство по реституция на имот №012146 в землището на с. Друмохар, община Невестино, като издаде скица на имота съобразно заключението на вещото лице инж. Б.Г. вх.№10291/03.04.2012г. по описа на Кюстендилския районен съд, при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.
Във връзка с постановеното решение на съда, административният орган – Общинска служба по земеделие гр.Кюстендил, в състав, определен със заповед №РД-05-39/08.03.2013г., началник: Й. Д.; зам.началник: И.
И. и членове: Е. М., М. Б. и Г. М., е издал ново решение, а именно – решение №05999/24.04.2013г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. С. Т. в съществуващи (възстановими) стари реални граници, на следния имот: нива от 3.000 дка, десета категория, местност „Прека нива“, имот №012146, по картата на землището, при граници (съседи): имот №012152 – на Община Невестино, имот №012178 – овощна градина на И.Б.; имот №012144 - на насл.на А. Т.; имот №012151 – овощна градина на И.Б.; имот №012118 – пасище, мера на Община Невестино и имот №012150 - на Община Невестино /вж.л.19 от делото/.
След издаденото решение, ОСЗ е изготвила скица с
№Ф13901/29.05.2013г., на която е изчертан имота с площ от 3.000 дка /вж.л.20 от делото/. Тази скица кореспондира напълно на скицата по адм.д.№4812/2010г. по описа на РС-Кюстендил, която съдът по същото дело е разпоредил да бъде съобразена от адмиистративния орган.
На наследниците на А. М. Т. е било възстановено правото на собственост върху имоти в землището на с.Друмохар общ.Невестино, сред които и имот с площ от 3.000 дка в м.„Скилското“ с №012151. Б.А.А. и В.В.А., като наследници на А. Т., на 01.10.2012г. са сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ имот с №012151, в землището на с.Друмохар, м.„Скилското“, с площ от 2.998 дка, представляващ овощна градина, при съседи: имоти с №№012150, 012118, 012119, 012144, 012127, 012152 и 012146. Бъдещ купувач по договора е И.С.Б.. В договора е посочено, че продавачите предават владението на купувача в деня на сключване на предварителния договор, с правото да го ползва, подонрява, владее и управлява. Страните се договорили да сключат окончателен договор в 1-годишен срок от сключване на предварителния /вж.л.103 от делото/.
През есента на 2012г. Ив.Б., с помощта на В.А. и на други лица, предприел действия по засаждане на имот с №012151 с череши. Били засадени множество дръвчета.
На 22.02.2013г. страните по предварителния договор сключили окончателен, оформен в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №91, том I, дело
№48/2013г. по описа на нотариус Н.М. с рег.№566 на Регистъра на НК. С последния Б.А. и В.А. продали на И.Б. собствения си поземлен имот – овощна градина в местността „Скилското“ в землището на с.Друмохар, съставляваща имот №012151, с площ от 2.998 дка. За съставянето на акта са били представени, освен други документи и: решение №05035/02.03.2011г. и скица №Ф13876/06.02.2013г. на ОСЗ – Кюстендил (последната - приложена на л.105 от делото).
По делото е прието заключение с вх.№21859/09.11.2015г. на в.л.инж.Б.Г. (л.150-154), според което при отлагане на място на границите на имот с №012146 и в частност - на източната такава, около 670 кв.м. от същия се оказват засадени с черешови дървета – 19 броя, на възраст около 4 години, намиращи се в много добро физиологично състояние. Част от насажденията са октъм имот с №012151. Според допълнително заключение с вх.№ 6618/21.03.2016г. на същия експерт, площта от имот №012146, засадена с овощни дървета само откъм имот с №012151 възлиза на около 255 кв.м., като същата площ е показана на приложена към това заключение скица №1, където е оцветена с розов цвят, а броят на черешовите дървета засадени в имот №012146 откъм имот №012151 е общо шест, с действителна пазарна стойност от 198.00 лева. В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че при изготвянето му от ОСЗ му е била предоставена скица на имот №012146, според която същият вече не се застъпва с други имоти, включително и с имот №012151 по КВС на с.Друмохар. Към заключението е приложена скица №2, на която имот с №012146 е подчертан с жълт цвят и е изобразен според положението му към настоящия момент.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За да бъде уважена исковата претенция, намираща своето правно основание в посочената норма, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) ищцата да е съ/собственик на процесния имот; 2) ответниците да владеят съответната реална част от имота и 3) владението върху частта от имота да е лишено от правно основание.
Разпечатката съдържа 40 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4f43c18b-1f81-4330-a25d-1f0fe4efcdd8