Решение № 4789 от 09.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4789 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ Въззивно гражданско дело № 20251100502701 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 17330/27.09.2024 г., постановено по гр.д. № 58940/2023 г. по описа на СРС, 140 състав, е уважен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Г. Р. З., ЕГН **********, дължи на ищеца „Мъни Плюс Корп“ ЕАД /със старо име „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД/, ЕИК 203037835, сумата от 43,64 лв., представляваща заплатена от ищеца сума по сключен договор за продажба на изплащане от 19.11.2019 г. с „А1 България“, ЕИК 131468980, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16690/2022 г. по описа на ВРС, 49 състав.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 850 лв. за заповедното и исковото производства.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от 15.05.2024 г. от ответника в първоинстанционното производство – Г. З..

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и 1 необоснованост на първоинстанционното решение, както и противоречие с материалния и процесуалния закони. Въззивникът счита, че не е бил уведомен надлежно в производството пред СРС, поради което не е подаден отговор на исковата молба. По същество оспорва дължимостта на претендираната сума, като поддържа, че ищецът не го е уведомил за извършеното плащане, както изисква чл. 143, ал. 2 ЗЗД, поради което правото му на регрес не било възникнало. Оспорва да е извършван скоринг на потребителя. Така мотивиран, моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – изцяло отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в цялост.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, актът е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, а волята на съда е ясна.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск – налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и отсъстват отрицателни такива.

2

По същество съдът приема следното:

Въззивният съд намира, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска не е прецизна, но това не се отразява на допустимостта на решението, тъй като районният съд се е произнесъл по иска така, както е предявен – съобразно твърденията на ищеца за факти и търсената защита.

Въззивният съд следва да даде правилна правна квалификация на претенцията на ищеца и да разгледа спора по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Г. Р. З., ЕГН **********, дължи на ищеца „Мъни Плюс Корп“ ЕАД /със старо име „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД/, ЕИК 203037835, сумата от 43,64 лв., представляваща заплатена от ищеца сума по сключен договор за продажба на изплащане от 19.11.2019 г. с „А1 България“, ЕИК 131468980, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16690/2022 г. по описа на ВРС, 49 състав.

За основателността на предявения иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) наличието на валидно облигационно отношение по договор за поръчителство между ищеца и кредитора на ответника, по силата на което ищецът се е задължил да отговаря за задълженията на ответника; 2) изпълнение на задължението на ответника; 3) размер на регресното вземане.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд – пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 ГПК, които да я променят. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд 3 фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Възражението на въззивника, че исковата молба не е връчена редовно, е неоснователно.

Съгласно чл. 46, ал. 1 и 2 ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме, а друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата.

Исковата молба, ведно с уточненията и приложенията, са връчени на ищеца чрез работодателя на същия. Връчването е редовно и е осъществено на 12.12.2023 г., видно от отрязъка от съобщението на л. 7 от делото на СРС. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, а подаденото в заповедното производство възражение по чл.

414 ГПК съдържа общи оспорвания на дължимостта на претендираната от заявителя сума – че длъжникът няма спомен да има отношения със заявителя и да му дължи суми.

Съгласно чл. 133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211, ал.

1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Доколкото отговор на исковата молба не е подаден в срок, а същата е била връчена редовно на ответника, то възможността му да прави възражения по отношение на фактите по делото е преклудирана. Следователно посочените във въззивната жалба доводи по отношение на уведомлението за извършеното от поръчителя плащане и на неизвършването на скоринг на ответника не следва да се обсъждат от въззивния съд.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивната жалба, когато контролира правилността на решението. Следва да се отбележи, че съдът не констатира наличие на императивна правна норма, чието приложение следва да приложи служебно. В този смисъл Решение № 288/29.12.2015 г. по гр.д. № 2293/2015 г. на III Г.О. на ВКС.

При тези обстоятелства обжалваното решение е правилно като краен 4 резултат, но подлежи на отмяна поради дадена грешна правна квалификация.

По разноските:

С оглед изхода от производството право на разноски има въззиваемият.

Същият претендира адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро, за което са представени доказателства за действително извършване. Срещу размера на е възразено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 17330/27.09.2024 г., постановено по гр.д. № 58940/2023 г. по описа на СРС, 140 състав, с което е уважен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Г. Р. З., ЕГН **********, дължи на ищеца „Мъни Плюс Корп“ ЕАД /със старо име „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД/, ЕИК 203037835, сумата от 43,64 лв., представляваща заплатена от ищеца сума по сключен договор за продажба на изплащане от 19.11.2019 г. с „А1 България“, ЕИК 131468980, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16690/2022 г. по описа на ВРС, 49 състав.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правилна правна квалификация чл. 146, ал. 1 ЗЗД, че ответникът Г. Р. З., ЕГН **********, дължи на ищеца „Елдрон Технолоджи“ ЕАД (стари имена „Мъни Плюс Корп“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД), ЕИК 203037835, сумата от 43,64 лв., представляваща заплатена от ищеца в качеството му на поръчител сума по сключен договор за продажба на изплащане от 19.11.2019 г. с „А1 България“, ЕИК 131468980, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16690/2022 г. по описа на ВРС, 49 състав.

ОСЪЖДА Г. Р. З., ЕГН **********, да заплати на „Елдрон Технолоджи“ ЕАД, ЕИК 203037835, на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 5

ГПК сумата от 204,52 инстанция. евро, представляваща разноски във въззивната

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6