Решение № 277 от 07.10.2021, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Червен бряг, 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Тодор Ил. Тихолов при участието на секретаря М.Ц.Т. като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело № 20214440100380 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.127, ал.2 от ГПК.

В исковата молба процесуалния представител на ищцата твърди, че П.П. и ответника С.Х. от съвместното си съжителство имат родено дете Г.С. Х., ЕГН**********. Допълва, че малолетният бил роден в П. и към онзи момент с ответника живеели заедно на адреса на ответника с неговите родители. С течение на времето от П. се сочи, че ответника започнал да ограничава социалните й контакт, като изисквал от нея да се съобразява с изискванията на неговите родители. П. имала свое убеждение, че след като се роди детето нещата ще се променят, но такава промяна в отношението на Х. и родителите му към нея не настъпила.

След като детето навършило три месеца, П. заявила на Х., че не може повече да живее при такива условия и заедно с детето се прибрала в Ч.Б. на адреса на своята майка, посочен в исковата молба. В допълнение от П. се сочи, че в жилището, в което се намира има всички удобства за отглеждане на малолетното дете, като в грижите сочи, че е подкрепяна от майка си и разполага с друго, нейно със собствено жилище, което към настоящия момент не обитава.

В заключение от процесуалния представител се сочи, че П. работи на трудов договор в *** а детето посещава детска ясла *** Ч.Б., като П. заплащала всички разходи за отглеждане на детето.

По отношение ответника от ищцата се сочи, че той е дал за отглеждане на детето само сумата от 100лв. през месец септември 2019г., като по отношение личните контакти се сочи, че Х. вижда детето един път месечно, а срещите се провеждат в дома, в който П. живее с детето или в собствения й апартамент, като срещите на детето с Х. продължавали до около 1

13.00ч. на обяд, след което той си тръгвал.

Моли съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение малолетното дете на нея, като съда с решението си определи местоживеенето на детето да е по настоящия адрес на майката, а по отношение режима на личните отношения на бащата с детето, те да са всяка четна събота от месеца за времето от 09.00ч. до 17.00ч., като срещите се провеждат в Ч.Б. с оглед ниската възраст на детето.

Направено е искане Х. да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 220лв. от влизане в сила на решението на съда, както и съда да присъди същият размер на издръжката за период от една година назад, считано от 24.03.2021г. Направено е искане за присъждане на направените разноски.

От процесуалния представител на ищцaтa като писмени доказателства по делото се представят – копие на удостоверение за раждане №0020190253, издадено въз основа на акт за раждане №0253/07.02.2019г., копие на удостоверение изх.№ДУЧР-0038/15.02.20921г. на *** копие на служебна бележка изх.№39/17.02.2021г. на детска ясла ***-*** копие на н.а.

№49, том3, рег.№1572, дело №170/20.05.2009г. на нотариус И.И. с район на действие РС-*** адвокатско пълномощно.

С разпореждане №275/24.03.2021г. на основание чл.131, ал.1 от ГПК, съдът е разпоредил да се изпрати препис от исковата молба с приложенията на ответника СТ. Г. ХР., ЕГН**********.

На 31.03.2021г. ответникът е бил уведомен лично за разпореждането на съда. С вх.

№1599/27.04.2021г. от него е получен писмено отговор. В отговора ответника сочи, че не оспорва предявения иск от ищцата, на която да бъдат предоставени родителските права по отношение детето Г. като сочи, че той не е дал повод за предявяването на този иск, тъй като съзнава потребността на детето от непосредствени майчини грижи. Сочи, че оспорва и иска за издръжка, като заявява, че е съгласен да плаща месечна издръжка в размер на 220лв. така, както е посочила ищцата.

По отношение искането на ищцата за заплащане издръжка за минало време ответника сочи, че това искане е неоснователно. Навежда доводи, че е предлагал на ищцата да му представи банкова сметка, по която да превежда месечно пари за издръжка на детето и тъй като тя отказала, ответника при ежемесечните си посещения в *** закупувал необходимото за детето, като храна, дрехи, играчки, които предоставил на ищцата. За това от ответника се сочи, че между него и ищцата имало разбирателство до предявяване на иска.

Ответника желае да има регламентиран режим на лични отношения с детето съобразно неговата възраст, за което сочи, че той и ищцата могат да постигнат разумно съгласие, като всеки един от тях се ръководи от интересите на детето без да ощетява другия родител и да създава пречки за нормално общуване.

По отношение доводите на ищцата за напускане на семейното жилище, от ответника се сочи, че това е нейно лично решение.

От ответника в отговора се сочи още, че той живее в село *** в дома на родителите си, като за времето, през което той ще упражнява в режима на личните си отношения правата си, детето ще общува и с неговите родители, така както тези на ищцата, които имат пряка 2 възможност да участват при отглеждането и възпитанието на детето. Допълва, че изпитва силна привързаност към детето както и неговите родители. Освен това сочи, че детето ще бъде в една максимално защитена семейна среда и за него ще бъдат полагани адекватни за възрастта му грижи. Сочи се от ответника, че доводите в исковата молба за обстоятелствата, при които е настъпила раздялата между страните касаят личните им отношения и са извън основния предмет на спора по настоящето дело. Взема становище, че с ищцата могат да продължат да бъдат отговорни родители към детето си и всеки от тях с поведението и отношението си да допринесе за нормалното израстване на детето.

Ответника прави искане с оглед разпоредбата на чл.236, ал.1, т.7 от ГПК ищцата да посочи банкова сметка, по която да се превежда месечната издръжка за детето или да посочи друг начин на плащане.

От ответника се изразява становище, че е готов да постигне споразумение, като до навършване на 3-годишна възраст от детето той има право на личен режим с детето два пъти в месеца в гр. Червен бряг по адреса на майката, като това бъде втора и четвърта събота или неделя и една седмица през лятото, когато майката не ползва годишен отпуск.

След навършване на тригодишна възраст от детето ответника предлага той да има право да взема детето всеки втори и четвърти петък от месеца от 17.00 часа до 18.00 часа в неделя с преспиване, като алтернативно се обсъди между страните и месечен режим на лични отношения на бащата с детето веднъж месечно с четири приспивания на детето в дома на бащата с оглед избягване пътуването на детето два пъти в месеца. Освен това се предлага бащата двадесет дни през лятото да може да взема детето, когато майката не е ползва годишен отпуск, както и всяка четна година за Коледните и Великденски празници детето да бъде при бащата, а за Новогодишните при майката. Всяка нечетна година за Коледните и Великденски празници детето да бъде пра майката, а за Новогодишните при бащата, като за рождения ден на детето бащата да има право да го вижда по местоживеенето му при майката.

Направено е искане за допускане при режим на довеждане на двама свидетели с оглед установяване твърденията в писмения отговор.

От ответника не се представят писмени доказателства.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

П.П. и ответника С.Х. са родители на детето Г.С. Х., ЕГН**********.

На проведеното съдебно дирене, от исковата молба и отговора на ответника безспорно се установи, че ищцата е напуснала жилището в с.***, обл.Пазарджик, в което съвместно с ответника са живели, след което се установила да живее в Ч.Б. в дома на майка си, заедно с тримесечния ***

Установено е и не се спори, че раздялата между родителите датира от месец май 2019г. и от тогава детето се отглежда в Ч.Б..

Не се спори между страните относно размера на издръжката за детето, който да е в размер на 220лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба.

Спорни между страните са останали два въпроса – следва ли ответника да бъде осъден да 3 заплати на ищцата в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете издръжка за минало време и какъв режим на лични отношения да има бащата с малолетното дете.

По отношение спорните по делото въпроси, съда прецени следното:

След раздялата, родителите на малолетното дете са заживели отделно, като понастоящем ищцата живее в Ч.Б. в тристаен апартамент, на който е извършен ремонт и се подпомага от нейната майка. След раздялата между родителите не е възниквал конфликт между родителите относно местоживеенето и отглеждането на детето.

Установи се по делото, че и при двамата родители условията за отглеждане на детето са много добри, като всеки един от тях е привързан силно към детето и усеща неговата липса.

Наред с това се установи, че детето не страда от специфични заболявания, а бащата с оглед графика на работата си и разстоянието до жилището на майката не е прекъсвал връзката с майката на малолетното дете.

С оглед произнасянето си по спорните между страните въпроси съда прецени и становищата на ищцата и ответника дадени в последното съдебно заседание.

В последното съдебно заседание е бил изслушан и социалният работник, който е изготвил социалния доклад на ДСП-*** който наред с изяснените в хода на съдебното дирене въпроси е взел становище за това, че следва да е по-разширен контакта на детето с двамата родители.

Що се отнася до финансовите възможности на родителите, съда приема, че и двамата родители, подпомагани от техните родители финансово разполагат с достатъчно средства и са създали много доби условия за отглеждане на малолетното дете по местоживеенето си.

Горните факти съдът установи, след като анализира приобщените към делото писмени доказателства, които кредитира с оглед доказателствената сила, която им придава ГПК.

Съдът кредитира показанията и на свидетели, разпитани в съдебно заседание, като отчита емоционалната привързаност на всеки един от родителите на ищцата и ответника, както и стремежа им за представяне на всяка една от страните в най-добра светлина относно качествата, които ищцата и ответника притежават за отглеждане на малолетното дете.

Показанията на свидетелите съда подложи на внимателен анализ с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, която се основава на особеностите на свидетелските показания като средство за възстановяване в процеса на конкретни, непосредствено възприети от тях факти, но поради наличие на емоционална връзка между свидетеля и някоя от страните по делото, може да се засегнат в една или друга степен възприемането, запаметяването или интерпретацията на фактите. В тази насока и законът изрично утвърждава необходимостта от критичен поглед върху показания, дадени от емоционално обвързани със страна по спора свидетели, без обаче да ги лишава от доказателствена стойност. Това означава, че съдът може да игнорира даден и под страх от наказателна отговорност показания от заинтересовано лице само ако и доколкото е подложено на съмнение от друго, обективно установено в процеса обстоятелство. Внимателният прочит на показанията сочи липса на съществени противоречия между тях.

Към доказателствения материал съдът приобщи и изготвените социални доклади.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните 4 правни изводи:

По иска с правно основание чл.127, ал.2 от СК съда прие, че относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и неговата издръжка е налице съгласие между родителите, но само в общи линии и в тази връзка се налага спорът относно детайлите да се разреши от районния съд по настоящия адрес на детето.

Не се постигна между родителите споразумение, макар такова да беше предложено от ответната страна, което от своя страна изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно от двамата родители - ТР№1/03.07.2017 г. на ВКС по тълкувателно дело №1/2016г, ОСКГ, т.2.