Определение № 738 от 17.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 738 гр. Благоевград, 17.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251200500607 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат 177492004, адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул.

“Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3, представлявано от Д. М. М.управител срещу Определение № 809/23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 266/2024 г. по описа на РС- Благоевград в частта, в която е отхвърлена молбата по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 1019/30.12.2024 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно и неправилно.

Твърди се, че по делото са предявени и разгледани от съда два установителни иска и осъдителен иск срещу различни ответници. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът бил задължен да определи възнаграждение не по-малко от минималното за всеки един от исковете. Според жалбоподателя присъденият адвокатски хонорар в размер на 200 лв. с ДДС говори за явна обезценка на адвокатския труд и не е справедлив.

Оспорва се довода на районния съд за липса на фактическа и правна сложност на делото.

Отправено е искане за отмяна на определението в обжалваната част и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

Препис от частната жалба е връчен на „Кредисимо“ ЕАД на 14.05.2025 г. В указания едноседмичен срок е постъпил отговор на подадената частна жалба.

В отговора се излага становище за неоснователност на частната жалба.

Сочи се, че относно определянето на адвокатски хонорар е налице практика на СЕС, съгласно която Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения служи само като ориентир за съда. При определяне на конкретното адвокатско възнаграждение съдът може да присъди възнаграждение и в по-нисък размер от минималния. Сочи се, че настоящото производство не е с 1 правна и фактическа сложност, тъй като предметът на делото е сведен до тълкуване на клаузите от процесния договор.

Оправено е искане за потвърждаване на обжалваното определение.

Препис от частната жалба е връчен на „Ай Тръст“ ЕООД на 14.05.2025 г. В указания едноседмичен срок не е постъпил отговор на подадената частна жалба.

Частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока за обжалване (чл. 275, ал. 1 ГПК) и отговаря на изискванията за редовност, съгласно чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по гр.д. № 266/2024 г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по искова молба, депозирана от Н. И. Б. срещу „Кредисимо“ ЕАД и срещу „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени искове, както следва: главен иск срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД за обявяване на нищожен на Договор за паричен заем № 2443286 от 15.09.2021 г.; евентуален иск срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД за обявяване за нищожна на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 на Договор за паричен заем № 2443286 от 15.09.2021 г.; главен иск срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД за обявяване на нищожен на Договор за предоставяне на поръчителство към Договор за паричен заем № 2443286 от 15.09.2021 г.; осъдителен иск срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 18,12 лв., платена без основание.

С Решение № 1019/30.12.2024 г., постановено по гр.д. № 266/2024 г. по описа на РС- Благоевград: е прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 2443286 от 15.09.2021 г., сключен между Н. И. Б., като заемополучател и „Кредисимо“ ЕАД, като заемодател, поради противоречие със закона; прогласена е нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство към Договор за потребителски кредит № 2443286 от 15.09.2021 г., сключен между Н. И. Б., като потребител и „Ай Тръст“ ЕООД, като поръчител, поради заобикаляне на закона; на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД „Ай Тръст“ ЕООД е осъдено да заплати на Н. И. Б. сумата от 18,12 лв., представляваща платена при начална липса на основание сума, ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба- 19.10.2023 г. до окончателното й изплащане; „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са осъдени да заплатят на Н. И. Б. сумата от 293,59 лв. и 507,78 лв., представляваща сторени разноски в производството; „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са осъдени да заплатят на адв. Д. М. сумата от по 200 лв. с ДДС (общо 400 лв. с ДДС) на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

От адв. Д. М. е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като се осъдят ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД да заплатят по 480,00 лв., представляващи минимален размер адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА за предявените искове, както и разноски 50,00 лв. за заплатено възнаграждение на вещо лице.

С обжалваното Определение № 809/23.04.2025 г. е отхвърлена молбата по чл.

248 ГПК за изменение на Решение № 1019/30.12.2024 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като е изменено решението в частта за разноските за съдебно-счетоводна експертиза.

За да определи размер от 200 лв., първоинстанционният съд както в решението, така и в обжалваното определение, е приел, че посоченото 2 възнаграждение е съответно на реално извършената работа, при съобразяване на предмета на делото, материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска правна помощ и съдействие на материално затруднени лица.

В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не понисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати- чл. 38, ал. 2 ЗА. В настоящия казус, в сключения договор за правна защита и съдействие е уговорено безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

От насрещните страни в преклузивния срок - до приключване на устните състезания е направено и поддържано изрично възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение, независимо от уговарянето на защитата по реда на чл. 38 ЗА.

При поддържане на такова възражение, на основание решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС, задължително за националните съдилища на основание чл. 633 ГПК, съдът не дължи прилагане на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г. Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), ако установи несъответствие на действително свършената работа с фактическата и правна сложност на делото. Размерите по тази наредба могат да служат само за ориентир.

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение в хипотеза на осъществена безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата съдът, без да е обвързан от определен минимален размер на възнагражденията, следва да изхожда от критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.

Това от своя страна означава да се отчетат конкретни фактори, като вида, броя и цената на предявените искове, броя на проведените съдебни заседания, вида и обема и на събраните в производството доказателства, положения от адвоката труд и други. В случая като се вземе предвид, че са предявени искове, които произтичат от взаимно свързани и обусловени правоотношения, между страните не е имало спор по фактите, съдът намира, че се касае за дело, което не се отличава с висока фактическа и правна сложност, с оглед на което районният съд правилно е отказал да увеличи присъденото в полза на адв. М. адвокатското възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца по делото.

Предвид изложените съображения, определението в обжалваната част следва да бъда потвърдено.

Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 809/23.04.2025 г., постановено по гр.д. № 266/2024 г. по описа на РС- Благоевград в частта, в която е отхвърлена молбата по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 1019/30.12.2024 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4